Д-р Христов, вие сте началник на Спешното отделение в УМБАЛ „Софиямед“ от самото му създаване. Какво се промени в работата ви през последните 6 години?
Започнахме като всяко отделение с хоспитализации на по 5-10 пациенти към отделение месечно. Докато в момента към Клиниката по Кардиология изпращаме по 100 кардиологични случая, като 2/3 са инфаркти или остър коронарен синдром. Месечно имаме 70-80 ортопедични случая, 30-40 гастроентерологични, над 50 са пациентите с инсулт, които сме насочили към Клиниката по нервни болести. Само за миналата година през Спешното отделение са преминали близо 10 хиляди пациенти. Обслужваме много от големите телевизионни продукции, концерти и други мащабни събития. В момента екипът ни наброява 30 души, от които 12 са лекари, медицинските сестри са 8.
С какво разполага отделението?
Освен шокова зала, манипулационна и помещение за диагностично уточняване и наблюдение, отскоро имаме и зала за триаж, където се преценява накъде да бъде насочен пациента. Имаме и зала за изолация на пациенти с инфекциозни болести. Залата за диагностично уточняване и наблюдение е с 4 легла.
Спешната помощ не е желано място за работа от повечето ви колеги. Лично вас кое ви задържа, кое ви дава мотивация?
Преди 25 години попаднах в Окръжна болница, като 5 от тях съм работил в Спешното отделение, останалите 20 - в Кардиологията. Моята, а и на колегите мотивация да работим в Спешото отделение е любовта към работата, към това да успяваш да реагираш в трудни ситуации. При нас всеки ден е различен, защото пациентите са различни, а от там и здравословните проблеми, заради които ни търсят. Целият екип сме с много опит и сериозна практика зад нас. Смятам, че освен лекари, ние сме и психолози. Трябва да си съпричастен към емоцията на пациента и близките, към страданието. Трябва така да направиш, че да накараш близките да са спокойни.
На фона на многобройните случаи на насилие над медици това ли е разковничето – да овладеете не само медицинския случай, а и емоцията на близките?
Да, това е най-важното. Доброто отношение. В крайна сметка и лекарят, и пациента, и близките искат едно – да се спаси живот.
Има ли случаи, които са оставили отпечатък в съзнанието ви?
Виждал съм какво ли не. Спомням си един случай на малко дете, което изпадна в клинична смърт при нас. Благодарение на добрата координация с колегите, успяхме да го спасим.
Много често пациента решава, че състоянието му е спешно, а всъщност не е така. Кога трябва да се обръщат към вас хората, при какви здравословни проблеми?
Имали сме пациенти, които идват за вадене на кърлеж или за превръзка, при вирусни инфекции. Тези случаи е важно да се знае, че не са спешни. Хората трябва да знаят, че това, че отиват в Спешното не означава, че състоянието им е спешно. Спешните случаи са тези, които изискват бърза намеса, хоспитализация.
Имат ли желание младите лекари да работят в Спешната помощ?
За съжаление, не. Единствено специализантите се вкючват за кратко. При мен дойдоха няколко млади лекари, работиха 2-3 месеца и заминаха за Германия. Трудно е да се намерят кадри за отделенията, какво остава за Спешното. До 10 години ще се работи с малко сестри и малко лекари. Всички отиват в чужбина или се пренасочват към други професии с по-малко отговорности и по-високо заплащане.
Световният ден на съня е. Знаете ли дали вашето дете спи дос...
До края на март продължават безплатните профилактични прегле...