EN
Back to top hospitalsofiamed.bg

Чудото наречено плацента

сп. 9 месеца   Стр. 32, 33


Д-р Георги Кръстев, АГ специалист в ДКЦ и УМБАЛ "Софиямед", завършва медицина в МА София. Придобива специалност по акушерство и гинекология през 1996 г., след което се обучава по АГ под ръководството на д-р Кръсто Иванов в ОРБ Видин и д-р Дафина Власова в "Майчин дом". Дълго време работи и специализира оперативна гинекология (абдоминални и вагинални операции) в Окръжна болница, София, където началник клиника е проф. Атанас Атанасов - един от основателите на гинекологичната оперативна школа в България. Д-р Кръстев е специализирал в областта на ендоскопската гинекология, семейното планиране, колпоскопията и ултразвуковата диагностика. Зад гърба му има многобройни участия в наши и международни конгреси, симпозиуми и конференции. Срещнахме се с него, за да разберем повече за плацентата, защото бебето е изцяло зависимо от нея до раждането си. Ето какво разказа той специално за вас, читателите на "9 месеца".


Да се запознаем с плацентата

Плацентата е орган, характерен само за бозайниците. Съществуват няколко вида плаценти, като човешката не е най-съвършена. Изградена е от тъкани предимно на плода и много по-малко от майката. Образуването й завършва в края на третия месец на бременността, физико-химичната функция на плацентата е обмен на вещества между майката и плода, без да позволява смесването на майчина и фетална кръв.



Биологичните й функции са:

■ Хранителна - бебето получава всичко необходимо за нормалния си растеж от майката.

■ Дихателна - доставя кислород, въглероден диоксид.

■ Хормонална - произвежда всички необходими хормони за нормалното протичане на бременността.

■ Отделителна - изхвърля всички ненужни и опасни вещества.

■ Имунологична - плодът получава готови антитела, които го предпазват до третия месец след раждането, включително от инфекции (без вирусни).

Методите за оценка на състоянието на плацентата и плода са главно ултразвукови:

■ Двуизмерен - показва "картинка" на плацентата, колко е зряла (не стара), невинаги преждевременно узрялата плацента означава нефункционираща; показва къде е разположена, накъде мигрира; големина, отношение спрямо матката; количество на околоплодната течност; проследява се растежът на бебето.

■ Доплер велосиметрия - оценява кръвотока в съдовете на майката и плода.

■ Запис на сърдечната честота - документира моментното състояние на плода. Тези и други изследвания помагат на лекаря да прецени клинично бебето расте ли, разбива ли се нормално, страда ли, има ли риск от изоставане в развитието му, от раждане с увреждания или мъртвораждане.



Най-чести патологии, засягащи плацентата:

■ Аномалии на разположението - placenta praevia. Когато плацентата покрива частично или пълно цервикалния канал и долния утеринен сегмент - застанала е на пътя на бебето.

■ Аномалии при прикрепянето на плацентата към маточната стена - акрета, инкрета, перкрета, в зависимост от степента на проникване на хориалните въси в маточната стена. Преди раждането диагнозата се поставя с ултразвук и ЯМР.

■ Аномалии в прикрепянето на пъпната връв.

■ Преждевременно отлепване на нормална плацента - пълно или частично. Патологията на плацентата рефлектира в състоянието на плода.

Кои фактори влияят върху здравето на плацентата?

■ Възраст.

■ Високо артериално налягане.

■ Инфекции.

■ Предхождащи операции на матката - миомектомии, цезарово сечение.

■ Болести на кръвосъсирвнето.

■ Двуплодна и многоплодна бременност.

■ Предишна патология на плацентата.

■ Тютконопушене, алкохол, наркотици.

■ Коремна травма.



Какво е поведението при патологични състояния на плацентата?

Съществуват достатъчно методи за диагноза на плацентата и нейната функция, но лечението на недостатъчността и е трудно, често късно. Единственото правилно поведение е родоразрешението, като начинът, който се избира, е в зависимост от състоянието и риска за плода, майката или и двете. Майката трябва да потърси лекарска помощ при Всяко кървене в последния триместър от бременността.

***


Споделено

"Когато ми поставиха диагноза плацента превия, много се притесних. Не от раждането се страхувах вече, а от това дали ще успея да износя бебето. Диагностицираха ми този проблем по време на втория триместър чрез ултразвуков преглед. Послушах съветите на моя лекар, започнах да приемам медикаменти и намалих физическите упражнения и интимните контакти с мъжа ми. Добрата новина беше, че диагнозата се постави навреме. Кулинарните предизвикателства оставих в ръцете на моя съпруг, а аз единствено лежах, препрочитах стари книги и шиех гоблени. Признавам си - гледах и сериали... Мечтаех да достигна поне до 37-ата гестационна седмица, след това доброволно бях решила да се предам на специалистите 6 болницата. Знаех, че трябва да бъда спокойна, защото всеки стрес и силна емоция предизвикват контракции, които са противопоказани при тази диагноза. Очаквах, че ще се наложи секцио по спешност, представях си как пия лекарства за предотвратяване на преждевременно раждане. Е, може би благодарение на лошите ми мисли някои от страховете в главата ми се сбъднаха. Изведнъж се оказах почти непрекъснато на системи. Успях да удържа фронта до 32-рата г.с. Операцията беше много сериозна, продължи няколко часа, дори се наложи пълна упойка.

Най-трудното отмина, най-хубавото предстои! У дома съм със своята дъщеря, тя е жива и здрава, аз съм добре. Благодарна съм, че нещата се наредиха и успях да премина успешно през това изпитание. Искам да посъветвам бъдещите майки, които имат такава диагноза, да поддържат духа си бодър и напълно да се доверят на своя лекар!"