СПЕШНА ПОМОЩ 0895 555 451
EN
VIP профилактика Online Резултати Училище за родители
Back to top hospitalsofiamed.bg

Доц. д-р Любомир Маринчев: Подаграта е предотвратима с правилно хранене

Предлагаме на пациентите си диагностика с последно поколение ехограф и уред за  измерване на костно-минерална плътност, казва началникът на Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Софиямед“ в интервю за в. "Труд"

 

Доц. Маринчев, храненето е много важно за хората с ревматоидни заболявания, особено при тези с подагра. Защо?


Подаграта е заболяване, при което се нарушава метаболизмът на пурините, т.е на пикочната киселина. Натрупването на пурини води до натрупване на соли на пикочната киселина в хрущялите, съдовете, ставите и тъканите. Когато има нарушение в диетата при пациенти, които приемат повече пурини, се стига до подагра. Заболяването поразява опорно-двигателния апарат и бъбреците. Важно е да уточним, обаче, че завишените нива на пикочна киселина не винаги означават подагра. Повишената киселина е чисто и просто биохимично нарушение в обмяната на пурините. Докато подаграта е клиничната изява,  като артрит, в следствие на повишената киселина. Затова приемането на храни, които съдържат пурини, т.е белтъчини, има основно значение за регулиране метаболизма на тази повишена пикочна киселина.

 

Кои са храните, с които трябва да се внимава?


В България обичаме да похапваме храни, богати на белтъчини, често в необосновано големи количества. За хората, които имат по-високи нива на пикочна киселина, обаче е опасно. Храните, които са богати на белтъчини, това са месата, яйца, млечни продукти, вътрешности/карантия/, варива. Тези храни трябва да се избягват. Основният принцип в диетологията при подагра е, че храните се разделят в три големи групи: забранени храни, ограничени и разрешени.

 

Кои са храните, които склонните към подагра или вече заболелите, трябва категорично да избягват?


Това са вътрешности, хайвер, морски дарове, тлъстите меса, месото от млади животни, месните бульони, кафето. Сред ограничените храни влизат: варива/боб, леща, грах/. Разрешени са всички останали храни и продукти. Трябва да се има предвид, че от плодовете са забранени сините сливи и такива, които съдържат повече органични киселини, като цитрусите. Консумирането на храни с повишена киселинност води до подкиселиняване на тъканите на организма, което предразполага пикочната киселина, която е в разтворено състояние в организма, да стане на кристали, да се отложи и да се стигне до криза. От менюто трябва да се изключат листните зеленчуци – спанак, лапад. Доматите, например трябва да се ядат в ограничено количество.  

 

А какво е значението на храната за страдащите от ревматоидни заболявания?


Специално за болните с възпалителни болести на опорно-двигателния апарат, като различни видове артрити, болест на Бехтерев, са забранени въглехидратните храни, заради опасността от наднормено тегло, което може да доведе до влошаване статуса на ставите. Не трябва да се консумират също така храни с много холестерол. Развитието на атеросклерозата, за която вече се смята, че е възпалителен процес, е два до три пъти по често и по-добре изразено при възпалителните ставни болести, при ревматоидни артрити и други артрити, отколкото при болни без артрит. Това важи и за системните болести на съединителната тъкан – лупус, склеродермит и т.н. Пациенти, които са на лечение с кортикостероиди, трябва да внимават с богатите на въглехидрати храни, защото те са допълнителна причина за напълняване. За болните с остеопороза са много важни два елемента – витамин Д и калций. Необходими са 1200 милиграма калций на ден и витамин Д, в зависимост от нивото му в организма. Обикновено през летните месеци има повишено слънцегреене и тогава образуването на витамин Д става по естествен път.  При болните с остеопороза имат значение млечните храни. Те трябва да приемат поне 150 грама сирене на ден, половин литър мляко, обезмаслена и обезсолена извара.

 

Кои са най-честите ревматологични заболявания, заради които търсят вас и колегите в клиниката?


Най-чести са възпалителните ставни заболявания – ревматоиден артрит и болест на Бехтерев. Подаграта вече се среща много често. По-рядко наблюдаваме системните болести на съединителната тъкан – лупус, склеродермия. 1-1.5% от активното работещо население страда от ревматоиден артрит. Засяга хората между 30 и 50 години. Максималният пик е при 40-50-годишните, най-вече жени. Докато болестта на Бехтерев започва при  мъже на 40-45-годишна възраст.

 

Какви са съсъвременните възможности за диагностика и лечение?


За диагностиката най-добрия метод си остава класическия преглед. След клиничния преглед и анамнезата идват съвременните методи. При възпалителните ставни и дегенеративните ставни заболявания много напредна ехографията, като метод на изследване, който е безвреден, елементарен и евтин. В нашата клиника предлагаме на пациентите си модерна диагностика с последно поколение ехографски апарат, съвременна апаратура за измерване на костно-минерална плътност DXA /ДЕКСА/  при жени с остеопороза или в менопауза. С този апарат работят и колегите от Клиниката по ендокринология. Той позволява измерване на три зони: гръбнак, бедрена шийка и радиус. Освен това с него можем да правим скенер на гръбнак в профил – нещо, което на малко места се предлага.

 

А какво е мнението ви за биологичната терапия като средство за лечение на възпалителните ставни заболявания?


Биологичните лекарства трябва да се прилагт там, където е необходимо и когато останалите синтетични медикаменти не помагат или има странични ефекти. За биологичната терапия, обаче са необходими средства. Това са скъпи лекарства и те трябва да се изписват по строги показания. Болният трябва да има абсолютни индикации за лечение с биологични медикаменти. Резултатите до момента са много добри. Ние имаме около 6 хиляди болни за цялата страна, които са на биологична терапия, с тежки артрити и голямата част от тях са добре. Ако не в пълна ремисия, то с ниска болестна активност.

 

Доц. д-р Любомир Маринчев, д.м. завършва медицина през 1983 г. в Медицинска академия - гр. София. Има специалности по вътрешни болести/1992 г./ и ревматология/1994 г./. Специализира в Хюстън, САЩ през 1992 г. под ръководството на проф. д-р Франк Арнет. От 2009 г. и понастоящем е един от рецензентите на британското ревматологично списание “Rheumatology”, от 2015 - на американското научно - медицинско списание “Medical Science Monitor”. Член е на Българското Научно Дружество по Ревматология, на което е и секретар от 1998 до 2002 г. От 1996 г. до 2012 г. е главен асистент в Клиника по Ревматология, УМБАЛ „Св.Иван Рилски”, София. Началник Отделение по Ревматология в УМБАЛ "Софиямед" е от създаването на болницата през 2012 г.