EN
Back to top hospitalsofiamed.bg

Диафрагмалната херния се лекува само с операция

Доц. д-р ТЕОДОР АТАНАСОВ, хирург в болница "Софиямед":

- Доц. Атанасов, какво представлява диафрагмалната херния?
- Диафрагмална херния наричаме навлизането на коремни органи в гръдния кош през хиаталния отвор на диафрагмата, през който нормално преминава хранопроводът. При определени обстоятелства този отвор се разширява и в гръдната клетка може да навлезе стомах, дебело черво и други коремни органи. Съществува и връзка между наднорменото тегло и наличието на хиатална херния. Честотата на хиаталната херния се увеличава с възрастта, от 10% при хора под 40 г. до над 70% при тези над 70 г. Това се обяснява със загубата на еластичност и отслабването на мускулите с напредването на възрастта. С намаляване на тъканната еластичност, гастроезофагеалното съединение може да не се върне на нормалното си място под диафрагмата след преглъщане.
- Какви са симптомите и различават ли се от тези при останалите хернии?
- За разлика от херниите на предната коремна стена, при диафрагмалните няма видима външна изява - липсва подутината, характерна за херниалните дефекти. Тя често не предизвиква симптоматика и се открива случайно. В редки случаи може да се развият животозастрашаващи усложнения. Най-честите симптоми са парене зад гръдната кост, сърцебиене, задух, връщане на хранителни материи и стомашен сок в устата, трудно преглъщане, болки в гърба и гръдния кош.
- Вярно ли е, че често болката при диафрагмална херния се бърка със сърдечната?
- Да, около 30% от пациентите попадат първоначално в кардиологични отделения точно поради специфичния характер на оплакванията. В процеса на изследванията за изключване на сърдечна болест обичайно се диагностицира наличието на диафрагмална херния.
- Как се диагностицира тя?
- За поставяне на диагнозата и определяне на типа хиатална херния се използват основно образни и ендоскопски методи. Рентгенография на хранопровод и стомах с Бариев контраст е най-информативното образно изследване. В много случаи хиаталните хернии се откриват случайно при обзорни рентгенографии на гръден кош по друг повод. Използването на Бариев контраст обаче позволява добра анатомична ориентация и дава информация за големината на херниалния сак и дефекта. Фиброгастроскопията е ендоскопски метод, който позволява да се диагностицират усложнения, като ерозивен езофагит, язви в хиаталната херния, Баретов хранопровод, тумори.
- Какви оперативни методи за корекция са възможни?
- При хиаталните хернии могат да се използват три достъпа: трансторакален (гръден), отворен трансабдоминален (коремен) и миниинвазивен (лапароскопски). Основното предимство на трансторакалния достъп е възможността за работа върху гръдната част на хранопровода, особено в случаите с "къс хранопровод" - прилагането на техники за удължаването му е лесно. Недостатъците са свързани основно с разреза и местоположението му - болка, необходимост от гръдни дренажи, необходимост от разделна интубация, по-дълъг престой, по-висок риск от белодробни усложнения и технически по-трудна фундопликация. Трансабдоминалният отворен достъп е подходящ основно при спешни състояния, тъй като се използва от всички хирурзи и подготовката за него е най-кратка. Има множество недостатъци, както и трансторакалния достъп, свързани с разреза. Лапароскопската техника набира все по-голяма популярност, тъй като комбинира предимствата на коремния достъп (по-лесен) с тези на гръдния (по-добрата визуализация на хиаталния отвор). Повечето пациенти с хиаталнихерни са възрастни, така че лапароскопската операция е още по-привлекателна, тъй като намалява честотата на усложненията и смъртността в най-високорисковата група болни. В повечето случаи изборът на техника зависи коя хирургът владее най-добре. Най-предпочитана е лапароскопскатафундопликация по Nissen.
- А какви хирургични техники прилагате в болница "Софиямед" по отношение на лечението на този тип херния ?
- Нашият екип залага на използването на минимално травматични за пациента достъпи за всяка операция. Затова и логичния ни избор е лапароскопската методика.
- Какви са предимствата на този тип операции (лапароскопските)?
- Миниинвазивният достъп се асоциира със значително по-малка кръвозагуба, по-кратък престой и по-малка нужда от интензивно лечение. Честотата на усложнения след лапароскопска операция е по-ниска, качеството на живот по-добро, а удовлетворението сред пациентите - по-голямо.