СПЕШНА ПОМОЩ 0895 555 451
EN
VIP профилактика Online Резултати Училище за родители
Back to top hospitalsofiamed.bg

Д-р Снежанка Дойчинова: Всеки трети българин страда от хронична венозна недостатъчност

Вестник "Лечител"



Какви са предизвикателствата пред един съдов хирург в наши дни?



Съдовата хирургия е динамично и постоянно развиваща се специалност, тясно свързана с развитието на фармацевтичната индустрия, поява на нови, по-добри и по-ефективни препарати, както и поява на модерни миниинвазивни оперативни методи за лечение на артериалните и венозните заболявания. Основно предизвикателство пред съдовия специалист е непрекъснато професионално осъвършенстване, с което да осигури на пациентите по-успешно и миниинвазивно лечение, по-бърз възстановителен постоперативен период, по-дълготрайни резултати и високо качество на живот.

 

Според Вашата практика пацинетите стават ли по-отговорни към своето здраве или точно обратното?


Пациентите са широка група от хора, принадлежащи към различни социални групи. Отговорността към собственото здраве зависи до голяма степен от образованието, социалния статус, местоживеене и етноса на пациента. Все по-често срещащ се феномен при пациентите е склонността към автодиагностика и самолечение, което обикновено усложнява здравния им статус, задълбочава симптомите, ускорява прогресията на заболяването, което затруднява нашето лечение.

 

Кои са съдовите заболявания, от които българският пациент страда най-често?Какво е тяхното лечение?


Българските пациенти са на едно от челните места в Европа по сърдечно-съдови заболявания. Това до голяма степен е свързано с начина на живот и вредните навици, както и с по-ниската здравна култура и липсата на профилактика при голяма част от пациентите. Основна патология в нашата област е хроничната артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК). През последните 10 години честотата на ХАНК в глобален мащаб се е увеличила с 23.5%, но този ръст е два пъти по-висок в страните с нисък/умерено висок доход, сред които е и България (+28.7%) в сравнение с високо развитите държави (+13.1%). Съвременното лечение на това заболяване, към което се придържаме и ние, е хибридният подход – комбинация от ендоваскуларни и отворени оперативни техники, съчетани с приложение на все по-нови и ефективни лекарствени препарати. Друга много честа патология е хроничната венозна недостатъчност, изразена най-често с така наречените „разширени вени“. От това заболяване страдат 1 от 3 души. Инвазивността на лечението зависи разбира се от стадия и прогресията на заболяването.

 

Според Вас кое е по-важно – профилактиката на дадено заболяване или последващото лечение?


Профилактиката е от съществено значение за ранната диагностика, навременното лечение и респективно за добрите резултати при лечение на съдовите заболявания. За съжаление, голяма част от пациентите, основно тези, живеещи в малките населени места, пренебрегват редовната профилактика и търсят помощта на съдовия специалист за първи път много спед проява на ранните симптоми на хронична венозна или артериална недостатъчност.

 

Какви тенденции се наблюдават във вашата сфета през последните 10 години? Вярно ли е, че все повече млади хора страдат от съдови заболявания?


По отношение на венозните заболявания няма промяна в тенденциите на заболеваемостта. От хронична венозна недостатъчност в различна степен страда около 1/3 от възрастното население, като първите симптоми често се проявяват в ранна въчраст, под 25 години. При пациентите с хронична артериална недостатъчност нещата стоят по друг начин. Атеросклерозата е  генерализирано заболяване, чиято прогресия зависи освен от генетични фактори, така и от фактори на средата като тютюнопушене, прекомерна консумация на животински мачнини, лош контрол на диабета и артериалното налягане и намалена двигателна активност. За съжаление, поради нездравословен начин на живот, все по-често се срещат пациенти на средна възраст, около 45 години, при които се проявяват първите симптоми на хронична артриална недостатъчност. Но все пак това е заболяване, по-често срещано в по-късна възраст (средно 65-70 години).

 

Кои са най-новите методи за лечение на съдови заболявания в света? Кои от тях се прилагат и в България.


 

Всяка една хирургична специалност се стреми към миниинвазивност. Това ускорява процесът на възстановяване на пациентите, понижава постоперативните рискове и смъртност, намалява хоспитализационния период и  респективно редуцира разходите по лечение напациента. Съдовата хирургия е една от най-динамично развиващите се специалности в тази насока. Ендоваскуларното лечение позволява само през една или няколко тънки “тръбички” да се интервенират много увредени или запушени артерии, без да се налага отворена операция. Тези методи на лечение все по-масово се налагат и България.

 

Според Вас лечението на съдови болести в България на ниво ли е спрямо ЕС?


Основната разлика между ЕС и България е, че у нас НЗОК ни ограничава в изполването на ендоваскуларни консумативи и инпланти. Това са много скъпи медицински изделия, употребата на голяма част от които нашата осигурителна каса не финансира или финансира частично. Това често затруднява нашето лечение, пречи ни да сме миниинвазивни и това налага да се връщаме към класическата отворена хирургия.

 

Кои са рисковите фактори за развитието на разширени вени? Има ли връзка това състояние с хормоналния баланс? Съществува ли генетична предразположеност? Кои са съвременните методи за лечение конкретно на този проблем? До какви усложнения може да се стигне?


 

Когато става въпрос за варикоза или разширени вени не можем да говорим за конкретни рискови фактори, а по-скоро за неправлен начин на живот и двигателна хигиена. Професии, свързани с продължително статично положение, изправено или седнало, са предпоставка за развитие на варикоза на долните крайници. Най-засегнати са учители, готвачи, хирурзи, хора, работещи зад бюро. От друга страна  спортове с ритмичното натоварване на краката, например плуване или колоездене, превантират развитието на разширени вени или забавят прогресията на вече съществуващо венозно заболяване. Но конкретни факори на средата и вредни навици като тютюнопушене и редовната употреба на алкохол не оказват особено влияние върху венозната стена и нейното разширяване. Тази патология няма връзка и с хормоналния баланс, макар че варикозата е малко по-често срещана при жени. Но влияние оказват не толкова нивата на половите хормони, колкото бременността и броя на ражданията. Генетична предразположеност, разбира се, има. При родители с разширени вени рискът за поколението е значително повишен. Въпреки наследствената зависомост, развитието и прогресията на варикозата може значително да се забави с редовната профилактика и правилния начин на живот. Лечението на варикозата е претърпяло голямо развитие в последните 20 години, ставайки все по-миниинвазивно. Съвременни методи са склерозацията и “слепването” на разширените вени със специални вещества, които се инжектират в увредения съд, термичното им изгаряне с радиочестотни вълни или лазер, но широко исполсван метод си остава и класическата отворена операция. Изборът на метод за лечение зависи основно от давността и стадия на заболяването. Освен отоците, дискомфорта в крайниците, крампите в мускулите на подбедрицата и естетичният проблем, най-сериозните усложения на нелекуваната хронична венозна недостатъчност са трофичните изменения в кожата и меките тъкани, които могат да доведат до появата на язви в областта на подбедрицата, чието лечение продължава месеци със специални превръзки и локални медикаменти, и е много болезнено и финансово натоварващо за пациента.

 

Какво трябва да правят хората, които са с повишен риск от развитие на разширени вени?


 

Както при повечето заболявания ключът се крие в профилактиката. От една страна много важен фактор е отговорността на пациента към проблема - спазване на препоръчания от съдовия специалист режим, правилния назин на живот, ежедненвно изпълняване на специални упражнения, които подобряват придвижването на венозната кръв от долната част на краката в посока дълбоката венозна система и сърцето, редовния спорт, например плуване, избягване на термични СПА процедури като сауни, парни бани и топли басейни, редовното носене на еластични чорапи, приема на медикаменти, които тонизират венозната стена. От друга страна редовните прегледи и доплер-сонографски изследвания при съдов специалист - съдов хирург или ангиолог, са от съществено значение при хора с начална варикоза или предразположение към развитие на разширени вени. Само ранната диагностика и стадиране на заболяването могат да спомогнат  за навременното и адекватно консервативно, миниинвазивно или оперативно лечение и превенция на късните усложнения от нелекуваната хронична венозна недостатъчност.

 

 Автор Мартина Зиновиева

 

Д-р Снежанка Дойчинова е съдов хирург от 1979 година. Специализирала е в Клиниката по пластична хирургия и изгаряния в Атина, Гърция. Има придобити специалности по обща и съдова хирургия. Владее всички хирургични техники при лечението на артериални и венозни заболявания. Работи с доплерова сонография, хемостазеология, ангиология, инвазивни процедури. Притежава много голям опит в осигуряване на съдов достъп за хемодиализа по оперативен път. Д-р Дойчинова е част от екипа на Отделението по Съдова хирургия в УМБАЛ „Софиямед“.