СПЕШНА ПОМОЩ 0895 555 451
EN
VIP профилактика Online Резултати Училище за родители
Back to top hospitalsofiamed.bg

Проф. Андрей Йотов: Оперирам на музикален фон, обичам блус и джаз

в. "24 часа"


Първото нещо, което човек вижда, когато отвори вратата на ортопедичния кабинет на проф. Йотов, е естетска картина в оригинална живописна техника. Оказва се, платното (виждате го и вие по-долу) е повече от сполучлив интериорен ход на ценител.


- Проф. Йотов, ще разкажете ли каква е историята на тази картина?


- Подарък от колега и приятел от Вонномедицинска академия – трансплантиращият хирург проф. Никола Владов, след като преживя един тежък инцидент. Той го е разказвал – беше пострадал сериозно при пътен инцидент и имаше тежка травма на дясната ръка. Тогава работех във ВМА, бяха още в първите ми години в болницата.

 

Обадиха ми се около полунощ и цяла нощ го оперирах. За щастие, бързо се възстанови без последици за ръката и можеше да продължи да работи това, което е призванието му. По този повод ми подари картина от негов приятел, личи си, че я е избирал със сърце, знаейки, че обичам живопис. И аз много си я харесвам.

 

- Вие пазите ли си ръцете?


- Като всеки опериращ лекар. Дърводелец с по-малко пръсти е нещо често срещано, но хирург с 2 пръста… Избягвам да се занимавам с домашни или други дейности, които може да доведат до тежка травма на ръцете. Но ако подтекстът е дали съм си застраховал ръцете – не съм. Разбира се, пазя ги, ако пострадат, ще трябва да остана само с преподавателската и научната си дейност, а никой активен хирург не се задоволява лесно само с това.

 

- Поколението, на което преподавате, по какво се различава от вашия медицински випуск?


- Положителните разлики са, че са по-будни, амбициозни, технологично подготвени, това са неща, които трябваше да учим в движение, те са “родени” с интернет и IT технологиите. От друга страна, немалка част са прекалено финансово ориентирани и това се проявява много рано. Някак си не е редно само това да ти е в главата на излизане от университета. Но си има и начини на отсяване – учим всички, но подкрепяме след това тези, които имат качества за истинската медицинаТака вероятно са ме забелязали моите учители, така аз съм избрал млади колеги, които съм подкрепил и подкрепям, и много от тях са вече на високи професионални, научни и ръководни позиции.

 

- Вкусът към живописта обикновено издава скрит художник, рисувате ли?


- Професионално не, само когато трябва да илюстрирам нещо, за което пиша, да го онагледя. В гимназиалните години съм рисувал, ходил съм на курсове по архитектура, но се получи друго. Разбрах, че няма да стана толкова добър, колкото искам, и престанах. Но всяко занимание оставя следи и дава умения, които човек прилага в други области. Пространственото мислене, способността да си представиш образно обект, който виждаш частично – това помага в ортопедията, както и в хирургията.

 

- Имате ли хоби?


- В общоприетия смисъл на маниашка страст – нямам. Но музиката ми доставя удоволствие. Например винаги с екипа оперираме с музика.

 

- Какво се чува в операционната?


- Докато оперираме, музиката е фон – успокоява, концентрира. За избора се съобразявам и с екипа, всеки има предпочитания и мнение кое не го разсейва. Моите вкусове са доста еклектични: джаз, блус, рок, кънтри във всичките им разновидности и съчетания, класика – като че ли по-често Моцарт, Шопен сме слушали. Зависи от операцията, настроението, момента. Ако решавам аз – изборът най-често ще е джаз, блус, спокоен рок. Има и музика, която не само в залата, а никъде не бих слушал. Чалга, диско, техно, не са моята музика.

 

- Преди дни бяхте на ортопедичен конгрес в САЩ - къде стои като възможности нашата ортопедия и травматология в международна шестобална скала?


- На такива конгреси се демонстрират високотехнологични достижения, които при нас ще се появят след N брой години. Безспорно американците са на върха като диагностика, биотехнологии, апаратура, импланти. Ортопедията е скъпа медицина, свързана с много инвестиции. Където има възможности да се направят, напредъкът е с големи крачки, ние се стараем поне да не изоставаме много. Като интелектуален потенциал и хирургически умения бих казал, че сме за 5-5,5. Като технологически възможности – към 4. В това отношение не сме изпаднали като в Третия свят, но за най-новите придобивки трябва да почакаме.

 

- Налагало ли ви се е да упражнявате професията си на необичайни места?


- Нещо като “министър извади езика на човек след катастрофа”? Случвало се е в самолет да оказвам помощ на човек, дори са ми подарявали бутилка шампанско от екипажа на Air France при такива обстоятелства, но едва ли ситуациите са чак толкова забележителни, че да се нуждаят от разказване. Почти всеки лекар е изпадал в подобни ситуации.

 

- Спасихте крака на мъж с рак на таза с ново поколение изкуствена става и очаквахте да ходи сам, оправдаха ли се прогнозите ви?


- Да, ходи самостоятелно, чувства се добре, няма рецидив. Такъв тип ендопротеза има много предимства и основното е, че съхранява възможността на човека да има “работещ” крак въпреки отстраняването на почти половината обхванат от тумора таз заедно със ставата. Но протезата е много скъпа и не всеки може да си я позволи. Докато не се разреши проблемът с реимбурсирането от здравната каса, тези операции ще са изключение.

 

- Перспективни ли ви изглеждат идеите на министър Кирил Ананиев за промяна на модела на здравеопазване?


- Той има репутацията на най-добрия бюджетар и е с дългогодишен опит в здравеопазването, но все пак не е лекар, а медицината е много специфична материя, съсловието също е специфично. Навремето първият ми началник в “Пирогов” – доц. Шиваров, ме предупреди: “Ти нали знаеш къде постъпваш, не забравяй, “Пирогов” е сложна “кръчма”. И наистина е така. Е, здравеопазването е още по-сложна “кръчма”. Идеите на министър Ананиев имат положителен заряд, но дали ще се случат в неговия мандат, имам известни съмнения. Освен това, чисто финансовите и счетоводни подходи за ограничаване на разходите ще се сблъскат с клиничните и хуманните убеждения на лекарите. Най-разумното от намеренията е да се диверсифицира системата на здравно осигуряване и тя да бъде подпомагана с нарастващи средства от допълнителни осигурителни фондове, които да привлекат финансов ресурс и да покрият много от пробойните в системата. Малко утопично ми се вижда, а и не съм много съгласен да се мисли едва ли не за връщането на здравеопазването към бюджетния принцип, финансирането да идва от държавата. Решението за промяна на системата очевидно трябва да е политическо.

 

- Обсъждате ли вкъщи политиката?


- Рядко. Понякога, ако нещо ме заинтересува, може да попитам. Но основно си говорим за друго. Да се мисли, че когато сме заедно, обсъждаме само политически въпроси или че се караме за политика, е несериозно. Има толкова по-интересни теми.

 

- На вас кои политически идеи допадат?


- Разумните, балансирани и без крайности. Няма конкретна политическа формация, с която да съм бил обвързан - и преди, и сега. Винаги съм се старал да подкрепям тази, която в дадения момент от моя гледна точка е предлагала по-рационални решения. Случвало се е да е и от лявата, и от дясната част на спектъра. Има, разбира се, и такива формации, на които никога не съм симпатизирал. Като цяло сред лекарското съсловие по-скоро преобладават десноцентристки настроения и аз не правя изключение.

 

- Имахте ли резерви, когато съпругата ви влезе в най-дълбокото на политиката?


- Никога не съм я спирал, но не съм я и насърчавал. Казал съм ѝ, че в личен план винаги ще я подкрепям с каквото мога. Персонално аз нямам ангажименти и протоколни задължения във връзка с дейността на съпругата ми. Разбира се, ако е неудобно да се появи някъде сама, я придружавам, но случаите, които го налагат, са редки.

 

- А какво правите заедно?


- В литературата вкусовете и предпочитанията ни са доста сходни, за изобразителното изкуство също. Но за музиката сме с различни пристрастия. Общото е, че двамата обичаме френска музика, италианска също, класическа, но Илияна не харесва жанрове като джаз и отчасти блус и рок, които на мен ми допадат. Например аз съм редовен посетител на такива концерти, с удоволствие ходя в джаз клубове, блус барове, Илияна – не.


- Спорите ли - за музиката и въобще?


- Не до степен на конфликти. Епизодично възникват мимолетни чисто битови неща, за които се случват спорове във всички семейства. Различните вкусове не са основание за трайни разногласия. Не сме имали генерални разминавания по никакъв въпрос, освен понякога за някои страни на политиката. Положителното е, че никога не се стига до натиск и опити за рекрутиране в политически идеи. Не смесваме тези неща.

 

- Позволете на читателите ни да надникнат в лексиконен стил в ежедневието ви извън професията – коя е любимата ви книга например, как прекарвате свободното си време, спортувате ли, какви храни и напитки харесвате, каква кола карате?


- Човек, който е чел повече, не може да отговори на такъв въпрос еднозначно, много са хубавите книги. Харесвам живописта като наблюдател и почитател. Обичам да ходя на изложби. Най ми допадат импресионизъм, постимперсионизъм, експресионизъм, сюрреализъм По-модернистичните течения, но далеч не само. Определено не ме привлича хиперреализмът, нямам отношение и към крайните форми на абстракционизма. Преди много години свирех на класическа китара, от време на време посвирвам и сега, но за собствено удоволствие, не го афиширам. В миналото съм спортувал активно – тренирал съм баскетбол, бил съм пещерняк и катерач. Сега най-редовното ми спортно занимание е тенисът. Не се смятам за голям тенисист, но ми е достатъчно.

 

- А за битовите неща?


- За тях е по-лесно, въпреки че най-краткият отговор за храните и напитките ще е: обичам хубавите. В зависимост от случая може да ми е вкусна най-простата храна, при друга ситуация се радвам на гурме. Риба много не ме изкушава, въпреки че започнах да я ям, преди изобщо не вкусвах. Не съм вегетарианец, ям месо с удоволствие. От напитките не съм фен на коняка, на рома. При съответен повод, подходяща кухня и обстановка с удоволствие ще изпия някое и друго уиски или водка, но най-често вино. Предпочитам белите вина и розе, с определен уклон към совиньон. Не харесвам червени вина – дори може да сбъркам мерло с каберне. Карам беемве, обичам да шофирам, почти винаги сам, нямам противообществени прояви на пътя.

 

- Ако трябва да се опишете съвсем накратко, в каква рамка бихте се поставили, кои думи ще са най-точни за характера ви?


- Не обичам рамките, сложиш ли се в рамка, заприличваш на паметник на самия себе си. Като характер съм спокоен, толерантен, в повечето случаи ме приемат като свестен.

 

- А какво цените в човека Илияна Йотова?


- Илияна си е Илияна. Щом сме изкарали 35 години като семейство, а всъщност се познаваме отпреди това, очевидно има какво да ценя в нея. Амбициозен човек, волеви и същевременно разумен, емоционален – на моменти може би повече от необходимото. Готин човек е.

 


Проф. Андрей Йотов е един от най-известните ортопед-травматолози у нас

Завършва медицина в София през 1983 г. Започва кариерата си с работа по разпределение като всички по това време - 3 г. е участъков лекар в здравната служба в Обзор. През 1986 г. печели място за научен сътрудник в “Пирогов” и отдава на спешната болница 20 г. от живота си, като извървява пътя от научен сътрудник до началник на Клиника по ортопедия и травматология. През 2006 г. става началник на Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във ВМА. През 2016 г. приема предложението да поеме ръководството на Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ “Софиямед”

Професионалните му интереси са насочени основно в областта на фрактурната и реконструктивната хирургия на таза и ацетабулума, ендопротезирането, интрамедуларната остеосинтеза, хирургията на вътреставните фрактури, онкоортопедията. Специализирал е в различни сфери на ортопедията и травматологията в реномирани центрове и болници в САЩ, Швейцария, Холандия, Великобритания, Франция, Германия, Словения и др. Лектор и инструктор в специализирани курсове у нас и в чужбина

Автор и съавтор е в над 240 научни труда, участва в 6 монографии, има над 120 публикации у нас и в чужбина. Членува в български и международни научни дружества и участва в ръководствата им

Със съпругата му – Илияна Йотова, вицепрезидент на България, имат един син