EN
Back to top hospitalsofiamed.bg

Главните сестри на УМБАЛ „Софиямед“ Кристиана Динева и Христина Младенова: Благодарността в очите на пациентите е нашето удовлетворение

в. "Телеграф", 12.05.2018

 

От близо една година длъжността на главната сестра в УМБАЛ „Софиямед“ се съвместява от две жени – старшата сестра на Клиниката по Хирургия Кристиана Костова – Динева и старшата сестра на Операционния блок Христина Младенова. Двете са с над 20-годишен стаж, прекаран в държавни и общински болници. От няколко години са част от екипа на едно от най-големите частни медицински заведения в България.

 

Днес спомените ги връщат назад в годините, когато са работили като сестри, едната в държавна, а другата в общинска болница. Категорични са, че това, което съществено се е променило за тях, е наличието на материален ресурс за ежедневната им работа – апаратура, медикаменти и консумативи. „Аз съм ходила да прося по отделенията спринцовки, инфузионни системи, спирт, памук“, споделя Кристияна Динева. В каквито и ситуации, обаче да е попадала, е категорична, че и шестица от тотото да спечели, и милиони да има пак ще работи като медицинска сестра. Защото така го чувства и защото й носи удовлетворение.

 

„От малка знаех, че ще стана медицинска сестра. Майка ми работеше като стоматологична сестра в здравната служба в Панчарево. Пращаше ме при лекарите, в манипулационната, гледах как правят инжекции, как мерят бебетата. Лекар никога не съм искала да бъда. Но, когато бях в 11 клас родителите ми ме записаха на уроци по биология и химия. Баща ми каза „или ще станеш лекар, или нищо. Сестрата е между чука и наковалнята. Винаги ще бъдеше обект на ударите“, което по-късно разбрах сама. Кандидатствах и за сестра, и медицина, но второто не ме приеха. Бях много щастлива“, връща се назад в годините Кристиана Динева.

 

Да работи като медицинска сестра е детската мечта и на Христина Младенова. „Аз нямам в семейството си медицински работници, но от малка това ми е било детската игра. Винаги съм си играла само на сестри и доктори. Някой като се пореже, аз отивах да го почистя. Идвало ми е отвътре. Затова казвам, че да работя като медицинска сестра е призвание за мен. Ти се раждаш с тази професия.“

 

Наблюденията и опита й я карат да заключи, че практиката учи на това да си добър в работата си, но онази харизма, която някои сестри имат и пациента го вижда от пръв поглед, не може да я притежава този, който просто практикува професията. „Когато е даденост човешка и когато Господ е наредил, че това ще бъдеш ти, точно в този един момент можеш да го разбереш по пациентите. „Ти влезна в стаята и огря слънце, „откога чакам да дойдеш, защо не идваш по-често“, казват пациентите. Те това търсят, това очакват. Благодарността в очите им ни дава удовлетворението от работата“, убедена е Христина Младенова.

 

Да бъде близо до пациентите винаги е искала и Кристиана Динева. „Аз никога не съм мечтала да бъде старша медицинска сестра, защото исках да съм до хората в болничните стаи. Затова, когато д-р Иво Близнашки ме покани, тогава като Началник на Хирургията в „Софиямед“, аз му казах, че съм родена да съм до пациента. На мен ми е приятно да отида да му направя инжекция, да му взема кръв, да сложа абокат, да направя превръзка, да го обезболя. И до ден днешен свършвам административната работа и отивам при пациентите. Това ми идва отвътре“.

 

Въпреки, че е старша сестра на Операционния блок и Христина Младенова търси ежедневно близостта им. „Откакто съвместявам и длъжността на главна сестра ми се налага да ходя по отделенията. Един път бях в Съдова хирургия, а те имаха тежък случай с пациент с много трудни вени, не се виждат и не успяват да му вземат кръв. Помолиха ме да опитам и аз. От три убождания, взех три успешни проби кръв. Не знам как се получи, просто имам опитна ръка. Това движение не можеш да го контролираш“.

 

„Някой път ме питат как съм успяла да я видя тази вена. Не мога да отговоря, просто знам, че е там. Има интуиция. Човекът е като една картина. Всички я гледаме, но виждаме различни неща. Така е и с вените“, допълва Кристиана Динева.

 

Една от отговорностите и на двете е подборът на кадрите в отделенията. Със съжаление казват, че броят на медицинските сестри в България рязко намалява, а добри служители трудно се намират. В София, например, заради много болници и медицински центрове наблюдават кръговрат на персонала, сестри, които обикалят от отделение на отделение. „Тези, които обикалят са хората, които не искат да работят“, смятат двете главни сестри.

 

Макар в последната година да им се налага да съвместяват най-важната длъжност за сестрите в една болница, ежедневните им задължения коренно се различават. Според Христина Младенова да бъдеш операционна сестра е много отговорно. „Нашата работа е по-специфична. Веднъж стигнал ли си до последното ниво – операционна сестра, трудно се връщаш надолу. При нас работата е физически натоварена, поняко операциите продължават с часове, през това време стоиш прав. Но адреналинът е различен. Затова и тук текучество на сестри няма“. „Догато сестрите в отделенията са и физически, и психически натоварени. Освен за пациентите, те трябва да се грижат и за спокойствието и емоциите на техните близки. Старшата сестра, каквато съм аз, има по-скоро административни задължения, да организира качествените здравни грижи на пациентите, хигиената в отделението, правилното разпределение на медицинския персонал“, дъпълва Кристиана Динева. Дали в Операционния блок или в Клиниката по Хирургия и за двете работният ден рядко продължава по-малко от 10 часа.

 

На въпроса „Защо днес са в България, а не в чужбина“ са категорични, че пред тях този избор никога не е стоял. Причината е, че са силно свързани със семействата си и искат да работят в Родината.

 

„Професията ни е много благородна, високохуманна. Това, което се молим и за нас, и за тези, които идват след нас, е системата да се промени така, че след като завършат младите медицински сестри да бъдат стимулирани. Добрите условия на труд и доброто заплащане ще ги задържи в България“, кагеторични са Кристиана Динева и Христина Младенова.