Д-р Ваня Георгиева: Мозъчно-съдовият байпас е спасението при гигантски аневризми
четвъртък 19 април 2018

В."Стандарт", 19.04.2018 г.

Д-р Георгиева, Клиниката по Неврохирургия в „Софиямед“ е единственото място в България, където се извършват мозъчно-съдови байпаси. Разкажете повече за възможностите, които предлагате

Първите процедури за мозъчно-съдова ревискуларизация в Клиниката по Неврохирургия в „Софиямед“ бяха направени през 2013 година, след продължително обучение преди това в Холандия и Австрия. По време на обучението усвоихме методиката за правилен подбор на подходящи кандидати, на които може да бъде извършван мозъчно-съдов байпас и той да даде очакваният ефект.

Това означава ли, че не на всеки пациент може да бъде направен мозъчно-съдов байпас?

Да. Необходимо е при пациента да има клинична изява - исхемия или тежки заболявания на каротидната артерия, свързани със стенози, аневризмални разширения по нея, когато няма друг шанс за спасяване на мозъчното полукълбо, което сънната артерия храни.

Колко такива операции сте направили от 2013 година до днес?

До момента сме направили 22 байпаса на 17 пациенти. Най-добри резултати имаме при млади хора в работоспособна възраст. Някои възрастни хора също се повлияват добре при тази процедура, но при спазване на строги указания за подбор на пациента. За щастие от две години имаме възможност да правим подбора на пациенти както по клиничната изява, така и чрез перфузионни изследвания на мозъчното кръвообращение с помощта на ядрено-магнитния резонанс. Тази опция към нашия резонанс е единствената за страната за момента. От началото на годината разполагаме и с микроскоп, който дава възможност да се провежда т.нар видеоангеография, с помощта на въвеждане на багрило, което флуорисцира по време на самата операция и ни позволява да проследим как работят съдовете, дали има пропускливост. Използваме и интраоперативен доплер за записване на скоростта на кръвта през байпаса.

Какво представлява мозъчно-съдовият байпас?

Той не се различава по нищо от сърдечно-съдовия байпас. Целта е да се осигурим захранване на мозъка с кислород по нов съд, поради запушване на съществуващ съд в мозъка. Най-често се използва повърхностната слепоочна артерия или се правят образни изследвания и се подбират подходящ присадък от ръката или крака на пациента. Мозъчно-съдовите заболявания са най-често срещаните след сърдечно-съдовите заболявания и са сериозна причина за смъртност. При запушена сънна артерия около 40% от пациентите умират или остават инвалиди, ако не се вземат мерки навреме.

Кои са медицинските състояния, при които мозъчно-съдовия байпас е от решаващо значение за живота на пациента?

Байпасът е едно голямо предимство в неврохирургията, защото дава възможност при по-комплексни съдови заболявания, като гигантски аневризми, да бъде решен проблемът на пациента с една операция, без да му се налагат повторни процедури за ендоваскуларна емболизация, стентиране, рискове от инсулти, от ново кървене. Байпасът е спасение за пациента и в случаите, когато тумор е обхванал или запушил сънната артерия.

Травмираща ли е таза интервенция, какъв е възстановителният период?

Операциите са продължителни  - между 9 и 14 часа. Най-голямо хирургично време се отделя на подготовката на графта/присадъка/, което е най-важното, за да може да работи един байпас след това. Възстановителният период зависи от това, в какво състояние е дошъл пациентът при нас, от наличието на придружаващи заболявания, вредни навици. Много зависи и от общото състояние и позитивната нагласа, че методът ще помогне.

Кои са симптомите, които хората не трябва да пренебрегват?

Изтръпване на крайниците, главоболие, замъглено виждане, нестабилна походка, загуба на равновесие при рязко изправяне. При инсулт е много важно навреме да се потърси лекарска момощ. Първите четири часа са решаващи. Важен индикатор за настъпващ инсулт е изтръпването на едната половина на тялото, ръка, крак, слабост в лицевата половина, изкривяване на устата. Може да има отклонение на очите, началната изява може да е като епилептичен припадък или под формата на загуба на говор, на ориентация в пространството. Различните симтпоми са изява на това коя зона от мозъка е най-силно засегната.

А възможно ли е рискът от инсулт да бъде сведен до минимум?

Важни са профилактичните прегледи, свързани с правилното хранене и здравословния начин на живот. Всеки един човек може да снижи риска от инсулт посредством понижаване нивото на триглицериди, холестерол, мазнини – тези вещества в кръвта, които способстват образуването на отлагания по кръвоносните съдове и увреда на съдовата стена.

Д-р Ваня Георгиева е завършила ВМИ София. Специализира неврохирургия в Клиника по спешна неврохирургия "Пирогов". Притежава специалност по неврохирургия от 2008 г. Има редица специализации в чужбина в областта на съдовата неврохирургия.