24 часа стр. 28
20.12.2019
Проф. Андрей Йотов, дмн: Да си ментор, означава да формираш не само знания, а и отношение
Проф. д-р Андрей Йотов е сред водещите ортопед-травматолози у нас с признания в развитието на фрактурната и реконструктивната хирургия на таза и ацетабулума, ендопротезирането, интрамедуларната остеосинтеза. Началник е на Клиниката по ортопедия и травматология в Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Софиямед". Носител на приза "Ментор" 2019 на столичната лекарска колегия.
Завършва медицина в София през 1983 г. Придобива специалност по ортопедия и травматология през 1991 г. Работи последователно като участъков лекар в Обзор, в "Пирогов" първо като научен сътрудник в Секцията по спешна травматология, след това е завеждащ Клинично отделение в III клиника по спешна травматология и началник на II клиника по ортопедична травматология, от 2006 г. е началник на Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във ВМА. Оглавява Клиниката по ортопедия и травматология в "Софиямед" през 2016 г. Президент на Българското научно дружество по ортопедия и травматология за 2013-2016 г. Бил е национален консултант. Автор и съавтор е на над 240 научни труда, включително два дисертационни, участва в 4 монографии, има над 120 публикации.
Специализирал е в различни сфери на ортопедията и травматологията, включително хирургично лечение на фрактурите, ендопротезиране на големи и малки стави на горния и долния крайник, хирургия на таза и ацетабулума, детска ортопедия, онкоортопедия в реномирани центрове и болници в САЩ, Швейцария, Холандия, Великобритания, франция, Германия, Словения и др. Лектор и инструктор в курсове у нас и в чужбина, в това число и AO-курсове по фрактурна хирургия в Швейцария, Словения, Турция, Гърция, Малта.
- Проф. Йотов, софийската лекарска колегия ви отличи с награда за менторските ви качества. От какво зависи един ръководител да бъде успешен ментор?
- Менторът в широкото му понятие е нещо много повече от преподавател или научен ръководител. В нашата специалност то включва, разбира се, тези две характеристики, но не само.
Да бъдеш ментор, означава да формираш не само знания, а и отношение към професията, към специалността и към безспорните ценности в живота. В този смисъл да си ментор, е доста по-трудно, отколкото просто да четеш лекции или да напътстваш написването на дисертация. Моето разбиране е, че за да бъде един човек добър ментор, не е достатъчно да е авторитет и експерт, а да има отношение към околните. Те да усещат, че им е наставник в истинския смисъл - и чрез личния си пример, и чрез създаване на духовна връзка, в която човекът да се почувства вдъхновен да стане не просто по-добър специалист, а да поиска да прилича на ментора си. В този смисъл са важни и личният пример, и как ще го предадеш. А това става с отношение, с внимание и загриженост, с желание да се помогне. "Ученикът" трябва да усети всичко това, ако не се получи, се превръщаш в даскал, не си се реализирал като ментор.
- Щом столичната лекарска колегия ви отличава за менторските ви умения, очевидно го можете - носите този талант или сте го придобили с кариерата?
- Вероятно има предпоставки. Част от необходимите характеристики сигурно ги нося. Но истината е, че голяма част бяха изградени у мен от моите учители и от опита през годините. Когато правех първите си стъпки в професията, попаднах на хора, които успяха не само да ми споделят знанията си, но и да ме запалят за нея. Да ме подтикнат да търся отговори на трудните въпроси, да ми дадат устрем да придобивам нови знания, да ми вдъхнат увереност. В крайна сметка - да ме формират по такъв начин, че сам да поискам да заприличам на тях.
- Напомня пренасяне на щафета в професията - връщате това, което ви е дадено, пречупено през личната ви призма и отговорност. Извън задължителните знания кои качества и умения искате непременно да предадете на своите последователи?
- На първо място - желание да се усъвършенстват и впоследствие, след като вземат специалност или защитят дисертация. Искрата да остане през целия им професионален път. Според мен в това се крие тайната на доброто менторство. Ако съм успял, ще е много удовлетворяващо за мен.
Стремя се също да показвам с действията си и да внушавам като ценност, че медицината е и отношение към страдащите хора, които ги търсят, към колегите, към всички в екипа, към професията.
Казано най-кратко - отношение към себе си, защото в това се включва всичко останало. Личностното изграждане е изключително важно не само в медицината, разбира се, но в нея - особено.
- Дистанцията в отношенията авторитет - последовател създава ли предпоставки за по-добър успех от взаимодействието?
- При дистанция се губи връзката, която би могла да запали искрата, за която говорихме.
Доц. д-р Антони Георгиев: Артроскопската хирургия е съчетание от тясно специализирана и високотехнологична медицина
24 часа стр. 28
Доц. д-р Антони Георгиев е водещ специалист в страната в областта на колянната хирургия (увреди на менискусите, коленните връзки, ставния хрущял и др.) и спортната травматология, първи у нас въвежда оперативната артроскопия на колянната става през 1987 г. Началник на Клиниката по артроскопска хирургия в Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Софиямед". Носител на приза на столичната лекарска колегия за 2019 г. за принос за развитие и прилагане на иновативни методи и уникални техники.
Завършва медицина в София през 1982 г. Има натрупан богат опит от работата си в Клиниката по спортна травматология и УМБАЛСМ "Пирогов". Бил е началник на Клиниката по артроскопска травматология на ВМА. От 2012 г. до момента е началник на Клиника по артроскопска хирургия в УМ БАЛ "Софиямед". Заместник-председател на Българската ортопедична и травматологична асоциация. Бил е председател на Медицинската комисия на Българския футболен съюз и на Българската асоциация по артроскопия, колянна хирургия и спортна травматология.
Има специалности в областта на ортопедията и травматологията, като специализира и артроскопска хирургия в Германия, Холандия, Австрия и др.
Годишно доц. Георгиев и екипът му извършват около 1000 операции при травматични и болестни увреди на колянната, раменната, глезенната и др. стави. Негови пациенти са елитни спортисти, сред тях олимпийски, световни и европейски шампиони. Той е първият специалист у нас, който извършва имплантация на изкуствен менискус през 2015 година и един от пионерите както във въвеждането, така и в развитието на нови методи за атроскопско лечение в областта на колянната хирургия.
Доц. Георгиев, столичната колегия на лекарския съюз ви отличи за развитието и прилагането на иновативна медицина, кои уникални техники използвате?
- Най-напред искам да благодаря на столичната колегия за това отличие, което много ценя, защото професионалната оценка на нашата работа е най-обективна и за мен тя е с най-висока стойност.
В отговор на въпроса ви първо искам да кажа, че новите методи и техники в медицината започват да се прилагат години след тяхното разработване и са резултат от труда на много специалисти от различни държави.
Но това, което е уникално в Клиниката по артроскопска хирургия, която ръководя, е съчетанието на тясно специализирана и високотехнологична медицина на съвременно европейско и световно ниво и в същото време достъпна за всички български пациенти.
- Светът става все "по-малък" и информацията за пробивите в медицината - все по-скоростна. Как решавате кога страната ни и болницата, в която работите, са готови за "внос" на пореден иновативен метод, за да започнете са го прилагате рутинно?
- Наистина обемът на информация, който можем да получим днес, е огромен. Аз си спомням какви усилия костваше преди ерата на интернет да се направи един научен литературен обзор за написването на статия или дисертация.
Но възможността за достъп до толкова информация също има своите недостатъци. Първо, човек не може да се запознае с всички публикации, които излизат непрекъснато, и второ, запознавайки се, той трябва да "отсее плявата от зърното".
В нашата специалност медицинската индустрия непрекъснато предлага нова апаратура и инструменти и разработва съвместно с лекари консултанти техниките за използването им. Благодарение на богатия ни клиничен опит ние познаваме добре недостатъците и нуждите от подобряване на по-старите методи.
Запознавайки се с новата информация, можем да преценим кой от предлаганите нови оперативни методи наистина е стойностен и надежден и когато се уверим в това, го въвеждаме и прилагаме рутинно.
В този процес обаче държавата и болницата трябва да съдействат, като осигурят средства и закупят необходимите апаратура и инструментариум.
- В личната ви професионална равносметка какво стои на върха на съвременната артроскопска травматология?
- Аз съм съвременник на цялото развитие на артроскопската хирургия в България, тъй като съм не само един от основоположниците й, но и от хората, които са допринасяли за въвеждането на новостите в нея.
Смятам, че в момента най-актуални са прилаганите и в нашата клиника съвременни артроскопски оперативни техники за възстановяване на хрущялните увреди, реконструкция на кръстните връзки и съхраняването на менискуса посредством неговото зашиване или заместване с биологичен или синтетичен имплант.
Екипът на Софиямед отличи най-добрите за 2019 година...
Коледният дух завладя и Детското отделение на УМБАЛ „Софияме...