EN
Back to top hospitalsofiamed.bg

АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

сп. Моето дете, Грижи за бебето  Стр. 53, 54

Асоциацията за развитие на медицинската общност (АРМО) стартира 
информационна кампания, насочена към деца с възпалителни автоимунни 
заболявания и техните родители.
Инициативата има за цел да обърне специално внимание върху 
предоставянето на подходящо лечение и комплексна грижа при малките 
пациенти с ювенилен иди-опатичен артрит, псориазис и болест на Крон.
Един от лекарите, участващи в кампанията, е д-р Милена Кирилова, 
специалист-ревматолог от Университетска многопрофилна болница за активно 
лечение "Софиямед", която отговори и на нашите въпроси.
Д-р Кирилова, какво ще рече автоимунно заболяване?
Автоимунните заболявания са хетерогенна група, при която в резултат на 
все още неизяснени причини имунната система разпознава здравите, 
собствени клетки на организма като чужди и изработва имунен отговор 
срещу тях, който може да е клетъчен или хуморален (респективно води до 
унищожаването им). Могат да бъдат засегнати всички органи, което 
обуславя разнообразните клинични прояви на автоимунните заболявания.
Кои са най-често срещаните автоимунни заболявания сред децата?
Най-често срещаните автоимунни заболявания сред децата са:
# Цьолиакия (глутенова ентеропатия);
# Захарен диабет тип 1;
# Идиопатичен ювенилен артрит;
# Болест на Крон;
# Идиопатична тромбоцитопения и т.н.
В каква възраст най-често се проявяват автоимунните заболявания?
За някои заболявания е характерна възрастта от 1 до 6 години, други се 
появяват след 7-та година, а трети много скоро след раждането. 
(Цюлиакията например започва веднага след даване на глутен-съдържащи 
храни - пшеница, овес, ръж и др., на детето.)
Кои са причините и симптомите за различните автоимунни заболявания?
За съжаление все още причините за повечето автоимунни заболявания не са 
известни. Има много хипотези за различни генни мутации и вирусни 
причинители, за които се смята, че са основни "заподозрени" за 
пренастройването на имунната система и развитието на автоимунни 
заболявания.
Симптомите са различни, но има някои прояви, които могат да загатнат за 
развитието на автоимунно заболяване, като например: рязко отслабване на 
тегло; хронична диария; раздразнимост; отпадналост; отказ на детето да 
се движи, атипични обриви, поддържането на температура повече от 2-3 
седмици, без данни за активна инфекция и т.н
Как се диагностицират тези заболявания?
Диагностиката на автоимунните заболявания е комбинация от клиничен 
преглед, лабораторни и образни изследвания, постоянно проследяване на 
пациента. Много често се закъснява с поставянето на диагнозата, тъй като 
не се мисли за автоимунните заболявания.
Лечими ли са, какво е лечението?
Автоимунните заболявания са хронични и не напълно лечими. Те протичат с 
обостряния и ремисии. По време на ремисия пациентите са "здрави", но 
никой не може да предскаже колко дълго ще трае тя и кога ще има нов 
тласък на заболяването. По отношение на лечението - то е комплексно. 
Използват се имуномодулиращи и имуносупресивни медикаменти, които 
потискат свръхактивирания имунен отговор. В допълнение се прилага: 
физиотерапия; прилага се специфичен хранителен и двигателен режим. Място 
тук заема и арт терапията.
Родителите могат ли да помогнат на децата си влечението?
Естествено, те имат основна роля при лечението на заболяването. 
Родителите са хората, които подкрепят своите деца, насърчават ги да 
приемат редовно назначените медикаменти, да спазват хранителен и 
двигателен режим. За децата е много важно да знаят, че не са сами.