EN
Back to top hospitalsofiamed.bg

ПРИ ТРЕТА СЛИВИЦА НАЙ-ЧЕСТО СТРАДАТ УШИТЕ

Всяко дете има трета сливица, но не при всички тя се проявява в патологична форма. При някои малчугани образуванието в назофаринкса не създава абсолютно никакви проблеми. Но при други е в състояние да провокира ангини, отити и редица инфекции, които се лекуват с куп антибиотици, а в крайна сметка - и с операция. Какви са симптомите на уголемената трета сливица и страшно ли е хирургичното й отстраняване? Попитахме началника на клиниката по УНГ болести в столичната болница „Софиямед" д-р Иван Йорданов.

https://clinica.bg/2877-%D0%9F%D1%80%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D1%83%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5

Третата сливица представлява лимфна тъкан в назофаринкса. Тя е част от имунната система на организма и там е първата среща на организма с вредните вируси и  бактерии от околната среда. Най-често се активира в ранна детска възраст, когато малчуганите тръгнат на ясла или детска градина. Точно там микроорганизмите намират чудесна почва за развитие, затова и третата сливица се проявява при деца между 3 и 8 години. 
От уголемената лимфна тъкан най-често страдат ушите. „Третата сливица често води до задържане на секрет в назофаринкса. И тъй като Евстахиевата тръба при децата е по-къса и по-широка, този секрет сравнително лесно преминава в средното ухо, където причинява инфекции. Затова един от най-отличимите симптоми на патологичната трета сливица са честите отити и намален слух при децата”, казва д-р Иван Йорданов. По думите му, много родители се заблуждават, че децата им нарочно се правят на разсеяни и не слушат, но в действителност

те наистина не чуват, заради натрупаните секрети в средното ухо

Някои малчугани дори се приучават да разпознават какво им се говори по движението на устните. Ако обаче не реагират на думите ви, когато са с гръб към вас, ако самите те говорят на висок тон или увеличават звука на телевизора, това са сигурни сигнали за проблеми със слуха. 

За уголемена трета сливица може да се мисли и когато една хрема се задържи повече от 10 дни, без да отшуми. В подобна ситуация е абсолютно сигурно, че секретите провокират проблеми. Други лесно различими симптоми са

 

хъркането нощем, дишането през устата през деня, изпотяването около вратлето

 

(включително докато детето спи), неспокойният сън и въртенето в кревата.

Когато детето не диша през носа, това води до влошаване на здравето му, категоричен е д-р Йорданов. „Физиологичното дишане на човека е само през носа, защото тогава вдишаният въздух се затопля до 37 градуса. Лигавицата на гърлото и долните дихателни пътища не е приспособена за въздух с различна температура и съответно реагира. Освен това, когато въздухът не мине през носната кухина, мозъкът не изпраща сигнал до белия дроб и той не се отваря и не се пълни с въздух изцяло. Това намалява необходимия приток на кислород, отразява се на имунната система и води до чести инфекции. Ето защо

дете, което не диша през носа, не е здраво

обяснява процесите УНГ специалистът.  

Не при всеки мъник обаче уголемената трета сливица създава проблеми. Всичко зависи от формата и размера на назофаринкса. Ако е висок и тесен, набъбналата лимфна тъкан няма да пречи на дишането. Но ако е широк и къс, притокът на въздух ще бъде затруднен и детето ще развие симптоматиката на заболяването. Обикновено с напредването на възрастта третата сливица


търпи обратно развитие и се свива

защото и гърлата на децата растат, но това рядко се случва преди преди 7-8 годишна възраст.

Диагностиката е напълно безболезнена и нетравмираща, уверяват специалистите. За да се провери състоянието на третата сливица, през носа на детето се вкарва съвсем тънък и подвижен фиброскоп, с който се оглежда целият епифаринкс. „В никакъв случай не позволявайте някой да бърка с пръст в гърлото на детето, за да опипва тъканта. Това са остарели методи. Не е нужно да се правят и рентгенови снимки – те нямат диагностична стойност и е излишно едно 4-5 годишно дете да се облъчва”, съветва д-р Йорданов. 

При назначаването на лечение винаги се започва с консервативните методи –

 

промивки и капки за нос

 

Те измиват тъканта от секрети, свиват лигавицата и свеждат до минимум дразненията, които водят до набъбване. На децата с алергии се предписват и противоалергични средства. Ако в рамките на седмица или 10 дни терапията не даде резултат, а симптоматиката се задържи повече от няколко месеца, това са показания за оперативно премахване на третата сливица, категоричен е д-р Йорданов.

„Родителите няма от какво да се страхуват. Има достатъчно съвременни и модерни атравматични средства за премахване на третата сливица – безкръвни, лазерни методи, при които се прилага обща упойка. Всъщност рискът от операцията е много по-малък, отколкото ако детето бъде оставено със симптоматиката години наред. Това може да доведе до изкривяване на зъбите, захапката и на цялата челюст в последствие”, предупреждава специалистът.

По думите му,

 

рискът от рецидиви след операция е под 5%

и по-скоро е свързан със зле извършена манипулация. „Митът, че третата сливица израства отново, за мен не съществува. По-скоро не е извадена както трябва. Добре направената операция води до много добри резултати”, споделя опита си д-р Йорданов.

Възстановяването на детето пък отнема не повече от ден-два. Още на втория час след операцията започва да приема вода и течности, а след четвъртия вече може да се храни с пасирани супи. В болницата се престоява една вечер, а след изписването детето може да мине на обща храна. Възстановяването е малко по-бавно, когато заедно с третата сливица се налага изваждането и на другите две сливици. До подобни комбинирани операции се прибягва, когато децата правят чести ангини и абсцеси, пият твърде често антибиотици, заради възпаления, и набъбналите сливици силно затрудняват дишането.

За да не се стига до патологични изменения и хронифициране на състоянието, е добре детето да се следи от един специалист, съветва д-р Йорданов. Изключително важно е не само назначаването на подходящо лечение, но и стриктното спазване на всички процедури в домашни условия. Понякога, при по-чувствителни деца, се налага те трайно да бъдат спрени от детски ясли или градина, докато не се стабилизират напълно.