EN
Back to top hospitalsofiamed.bg

Хепатит С трябва да бъде ликвидиран до 2030 г.

Проф. Константин Чернев: Хепатит С трябва да бъде ликвидиран до 2030 г.
Новите медикаменти атакуват вируса директно в чернодробните клетки

Слава РАДОСЛАВОВА
в. Жълт Труд Стр. 35
30.11.2016

Една от областите на медицината, където несъмнено беше направен пробив през последните три години, е лечението на хроничния хепатит С. "Става дума за нова група медикаменти за лекуване на инфекцията, която досега не съществуваше - пояснява проф. д-р Константин Чернев от УМБАЛ "Софиямед". - Няма толкова ефективно лечение в медицината, ако сравним с антибиотици, цитостатици, кортикоиди. Нито една група от тези медикаменти няма представители, които да имат такъв терапевтичен ефект. От 3 години сме свидетели на високоефективно лечение, което премахва инфекцията в 98-99 процента."
През 1991 г. у нас с интерферон са лекувани първите 5-6 пациенти с хроничен хепатит С, които още са живи. По същото време започва и лечението в света. Следва дълъг период, през който са изпробвани различни медикаменти, основно на базата на интерферон и рибавирин. Първоначалните резултати при специален подбор на пациентите е добър, след това обаче отговорът намалява на 50%, докато напоследък идват новите директно действащи на вируса медикаменти.
Има два основни хепатитни вируса - В и С, освен тях - D, Е и др., но първите два са тези, които основно предизвикват хроничната инфекция, обяснява проф. Чернев. HBV принадлежи към групата на ДНК-вирусите, HCV - на РНК-вирусите. Всички организми, които имат РНК структура, са по-прости, използват по-неусложнени механизми при размножаването си и затова са по-лесно атакуеми. ДНК-вирусите са покомплицирани, те са исторически по-стари и поради това целият им механизъм на възпроизвеждане в чернодробните клетки (хепатоцитите) е по-сложен.
Целта на лечението на хепатит С е да спре размножаването на вируса и да го премахне. Има разлика между премахването му и оздравяването на черния дроб - какво става с този орган, освободен вече от вируса, е съвсем друг въпрос.
Директно действащите медикаменти срещу хепатит С атакуват размножаването на HCV в чернодробната клетка. Нито един от тях не се прилага самостоятелно, защото това не е достатъчно за спиране напълно на репликацията и вирусът мутира - в нормалната му структура се заменят по-малки или по-големи, или единични аминокиселини.Тогава този медикамент още по-трудно го атакува. Затова почти всички терапевтични режими, каквито са и най-новите, от второ поколение, представляват комбинация поне от два медикамента.
Целта на лечението на първо място е да премахне вируса. С това се намалява смъртността от чернодробното заболяване, както и общата биологична смъртност. Намаляват се усложненията на напредналите чернодробни заболявания, както и броят на чакащите за трансплантация.И найважното, намалява се епидемичният риск - пренасянето на инфекцията по един или друг начин.
Плановете на СЗО са през 2030 г. HCV да бъде премахнат, т.е. да се постигне ликвидиране на инфекцията с хепатит С. Хепатолозите по света са разделени на две - вярващи и невярващи в постигането на тази цел. Продължава борбата за изнамиране на ваксина, но тя е много трудна. Да, медикаментите имат роля за излекуването, но без ефективна ваксина е трудно да приемем, че можем напълно да се преборим с хепатит С, признава проф. Чернев. Пробват се три или четири метода за създаване на ваксина вече от 15 години. Основната причина да няма все още такава е, че вирусът не е достатъчно имуногенен, за да може да предизвика отговор на имунната защита.
Остава съвсем новото лечение, с което светът разполага от около 2,5 години, и то е изключително успешно. Новите препарати от втората генерация, които идват сега, вероятно ще започнат да се прилагат у нас от началото на 2017 г. След одобренията за САЩ и Канада по-рано т.г., те бяха одобрени и за Европейския съюз на 1 август. Добрата новина е, че медикаментите постепенно поевтиняват, което ще позволи диагностицираните и чакащи болни да бъдат лекувани. Остава опасността от недиагностицираните, които са скрит резервоар на инфекцията. Затова младите хора трябва веднъж на 2-3 години да си правят лабораторни изследвания за хепатит В и С и ако резултатът е положителен, да търсят специалист, съветва професорът. Да не се успокояват, ако някой лекар - бил той общопрактикуващ или специалист гастроентеролог - им каже: "Малко са ти мръднали ензимите, но не се притеснявай - нали си добре!" "Всеки божи ден виждам такива пациенти с напреднало заболяване, които вече са били на лекар и са ги успокоили", констатира с огорчение проф. Чернев.
***
Знаете ли, че...
Близо 170 млн. души в целия свят живеят с хронична инфекция с вируса на хепатит С, 15 млн. от тях са в Европа.
Симптомите на хроничен HCV може да се проявят чак след десетилетия, през което време увреждат сериозно черния дроб и водят до цироза (разграждане на органа) или рак на черния дроб, както и до хроничната бъбречна болест.
Когато се появят първите симптоми, чернодробното заболяване вече е напреднало: висока температура, усещане за умора, липса на апетит, разстроен стомах, жълтеница, болки в ставите.
Вероятността за заразяване с HCV е почти два пъти по-висока при мъжете.
Най-честият начин за предаване на инфекцията е чрез инжектиране на наркотици. На повишен риск са изложени и хората, на които е преливана кръв или са им присаждани органи преди 1992 г, болните на хемодиализа, носителите на ХИВ, тези, на които е правена медицинска манипулация, пиърсинг или татуировка с нестерилни инструменти.