Годишната конференция
сряда 24 ноември 2021

в. Форум медикус  Стр. 6

24.11.2021

бе организирана от вестник "Капитал" за осми път и открита от министъра на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров. Той подчерта как здравната система е дебалансирана, но медиците се справят добре, за което говорят числата. "В най-тежката пандемична вълна сме, броят на заразените е с 30% по-висок, а коефициентът на смъртност сега е около 3.5, като в предходните вълни беше около 10. Въпреки че Делта вариантът е по-опасен от предишните варианти у нас по-ниският леталитет се дължи на усилията на нашите лекари. Това не е комплимент, не е приветствие, а доказан факт. Вторият много важен показател е, че относителният дял на хоспитализациите е по-нисък - 25% по-малко хоспитализации, което доказва успехите на лекарите в доболничната помощ и общопрактикуващите лекари", изтъкна министърът.

Той подчерта също, че по отношение на иновациите медицината е "икономиката на бъдещето". През ХХ1 век настъпи ясна промяна, че човечество ще отделя все повече внимание на своето здраве и ще осъзнае, че останалите потребности са вторични. Целта е да се увеличат продължителността и качеството на живота. Ще станем свидетели на иновации в генетиката, телемедицината, биофармацията и др. Министър Кацаров предупреди, че, за да няма изоставане у нас, трябва да направим необходимите промени не със заповеди и наредби, а чрез политики за гарантиране на свободата на предприемачеството и изграждане на правова държава.

Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев посочи, че иновациите движат медицината напред и затова всеки, който предприема стъпки за нововъведения, заслужава адмирации. Според проектобюджета на НЗОК за 2022 г. политиките за овладяването на пандемията ще продължат и ще бъдат застъпени цели за повишаване на цените на определени клинични пътеки в резултат на преговорите с Българския лекарски съюз.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров подчерта, че обществото очаква от БЛС отговор на тревожния въпрос за фалшивите сертификати и позицията на съсловието е, че при доказване на такава измама и преди присъда от съда, правата на нарушителите ще бъдат отнети. "Това не е обикновена фалшификация, а акт, който отнема правото на живот. Такъв лекар не може да продължи да практикува професията си", категоричен бе д-р Маджаров. Той изтъкна още, че сме на прага на обединяването на всички постижения на науката чрез дигитализацията.

Маг.-фарм. Димитър Маринов, главен секретар на Българския фармацевтичен съюз, приветства събитието от името на съсловието на фармацевтите. Той подчерта, че е необходимо възстановяване на диалога в сектора, за да бъде успешна всяка добра практика и иновация, защото това е гаранция за разбиране, приемане и въвеждане в практиката.

Изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании (ARPharM) Деян Денев акцентира върху факта, че основната иновация в пандемията - ваксините - не намериха добра почва у нас, но се допусна нарастване на скептицизма към тях. Според Денев ни очаква още една вълна от недиагностицирани и усложнени пациенти , които са останали извън фокуса на медицината поради пандемията. Той призова за силно управление и далновиден бюджет за 2022 година.

Пациентските организации бяха представени от адв. Христина Николова от Сдружение за развитие на българското здравеопазване, която заяви, че основната прилика на правото и здравеопазването е, че те най-динамично се развиват в условията на пандемия и предизвикват заинтересованите страни да изграждат добри практики. Николова изтъкна, че пандемията е катализаторът за качествени промени - да се намали излишното разхождане на пациентите за лекарства, за изграждане на съвременни протоколи за лечение на COVID и други заболявания. "Хроничните пациенти бяха пренебрегнати и лечението им бе възпрепятствано, поради което очакваме бум на тези проблеми в бъдеще, но вярвам, че пандемията ще доведе и до нови добри практики", подчерта Николова.

По време на събитието бяха връчени наградите за иновации и добри практики в здравния сектор на "Капитал" и биофармацевтичната компания АбВи, в който участваха 46 проекта от цялата страна.

Първа награда за медицина спечели Клиниката по онкологична хирургия, УМБАЛ "Д-р Георги Странски" в Плевен, с проекта "Вакуум асистирана биопсия - иновативен подход за диагностика на заболявания на млечната жлеза". Втора награда бе присъдена на Центъра по молекулна медицина на МУ в София за проекта "Молекулярно-генетични изследвания при фамилен рак на гърдата и яйчника в България". Третата награда за медицина получи д-р Радка Масларска от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда за проекта "Лечение на хемангиоми при новородени". Наградата за дигитален проект бе присъдена на център Тацитус за "Интерактивен метроном в полза на децата с аутизъм". Отличеният пациентски проект бе на Федерацията за адаптирана физическа активност за "Програма за адаптирана физическа активност на деца със специални потребности", чието изпълнение донесе на България общо 32 медала от европейски състезания по плуване, лека атлетика, волейбол и др.

Конференцията продължи по три основни теми: иновации в терапиите на социалнозначими заболявания, новите здравни реалности, болнично здравеопазване.

Нововъведенията в лечението на социалнозначимите заболявания бяха дискутирани задълбочено от д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на Амджен България. Акад. Ваньо Митев представи протокол за амбулаторно лечение на COVID-19 като ново социалнозначимо заболяване. Затлъстяването като текуща световна неинфекциозна пандемия бе акцент в презентацията на чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, началник на Клиника по диабетология в УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев". Проф. Елина Трендафилова, началник на Отделение за интензивно лечение на сърдечно-съдови заболявания към Клиника по кардиология на МБАЛ "Национална кардиологична болница ", насочи вниманието към новите хоризонти за пациентите със сърдечна недостатъчност и как кардиологичната общност променя парадигмата на стандартите за лечение на сърдечно-съдовите болести. Владимир Томов, председател на Националния алианс на хората с редки болести, представи актуалните проблеми в лечението на редките заболявания , а Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA направи обстойна презентация за навлизането на специализирани терапии в страните от Централна и Източна на Европа и България, както и за рисковете от тяхното забавяне.

Новите здравни реалности бяха дискутирани от д-р Славейко Джамбазов, управител на НТА, Илиана Паунова, изп. директор на Българската организация за верификация на лекарствата, Светла Калъпова, председател на Българската асоциация на медицинските лаборанти, Евгения Александрова, председател на АПОЗ, Аркади Шарков, икономист от ЕКИП, адв. Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация.

Инвестициите в болничното здравеопазване като гарант за иновации, изграждане и поддържане на добри практики бяха акцентът в третия панел на конференцията, модериран от адв. Мария Шаркова. Доц. Ася Консулова, медицински онколог в КОЦ - Бургас, коментира добрите медицински практики в болничната онкологична помощ, а д-р Иван Колчаков от УМБАЛ "Софиямед" направи обстойна презентация на COVID-предизвикателствата пред болничната система. За подходите за преодоляване на трудностите, предизвикани от пандемията, говори д-р Антон Койчев, председател на Комисията по здравеопазване и социална политика в Столичния общински съвет. Обзорна презентация "УМБАЛ Александровска -минало, настояще и бъдеще" представи д-р Атанас Атанасов, изп. директор на лечебното заведение.