30.1.2021
в.Телеграф, стр.11
Коронавирусната инфекция се разпространи от локално огнище до глобална пандемия за няколко месеца.Към днешна дата потвърдените случаи на заболяване в световен мащаб са над 90 милиона, като данните по държави сочат, че децата и юношите съставляват около 1-5% от общия брой съобщени случаи.
Според настоящите данни децата са по-малко податливи и са изложени на по-малък риск от тежки последици вследствие на COVID-19 в сравнение с възрастните. Въпреки това обаче рискуват да бъдат най-големите му жертви поради страничните ефекти от пандемията и мерките за нейния контрол.
За да предотвратят разпространението на това заразно заболяване, страните по целия свят бяха принудени да поставят по-голямата част от населението в карантина, което разбира се включва и децата. Тази мярка доведе до ефективно забавяне в разпространението и прогресията на болестта. Множество други фактори обаче доведе със себе си COVID-19 пандемията.
“Децата бяха изложени на въздействието на широко разпространяващия се страх от заразяване с вируса и евентуалното му предаване на най-близките възрастни хора в семейството, което заедно с непрекъснатия новинарски поток от новини за смърт и болести, създаде среда на огромна несигурност около тях. Карантинирането на децата в дома и институциите наложи много по-големи ограничения в психологически и психосоциален аспект, отколкото такива им бяха причинени от самия вирус като физическо страдание”, коментира педиатърът и детски невролог от Отделението по детски болести на УМБАЛ „Софиямед“ д-р Мариана Ардалиева. Тя казва, че затварянето на училищата, липсата на физическа активност, както и непосредствено следващите от това промяна в негативен смисъл на навиците на сън и хранене опредeлено са нарушили дневната рутина и обичайния начин на живот на децата, водейки до монотонност, дистрес, повишена раздразнителност, нетърпимост и за съжаление до изява на невропсихиатрични симптоми или засилване на вече съществуващи такива. Блокадите увеличават и риска деца да пострадат или да станат свидетели на насилие (притеснителен е нарастващият брой съобщения за домашно насилие по време на карантината).
„Множество проучвания се провеждат понастоящем в различни части на света, целящи именно измерване ефектите на пандемията върху психичното здраве на деца и подрастващи. Едно от първите е проведено в Китай, където най-рано бяха наложени строги мерки. То обхваща 8079 ученици, при които е направена оценка за наличие на симптоми на депресия и тревожност. За целта са използвани въпросници Patient Health Questionnaire (PHQ-9) и Generalized Anxiety Disorder (GAD-7). Според крайните данни симптоми на депресия има при 43.7% от участвалите в проучването, тревожност у 37.45%, а при 31.3% са установени едновременно и симптоми на депресия и тревожност“, обобщава резултатите д-р Ардалиева.
Проучване в Испания изследва въздействието на COVID-19 карантината върху емоционалното благосъстояние на децата. Броят на участниците е 1143 на възраст от 3 до 18 години. 85.7% от родителите на участниците съобщават за промяна в емоциите и поведението на техните деца по време на карантината. Най-често съобщаваните симптоми са затруднена концентрация / 76.6% /, скука / 52%/, разразнителност / 38.8%/, нервност / 38%/, самота / 31.3%, тревожност / 30.1%/. Около 75% от родителите съобщават, че се чувстват „стресирани“ от ситуацията. Този завишен родителски стрес е правопропорционално свързан с нивото на емоционалните и поведенчески промени у техните деца, свидетелстват данните от проучването.
„За да се установят последиците от затварянето на всички детски градини и училища в България през март 2020 година, в нашата страна, по поръчка на УНИЦЕФ, също е проведено национално представително проучване на икономическите, социалните, образователните, психологическите и организационните аспекти на въздействието на COVID-19 върху образованието. Наред с установените пропуски в учението и влошен успех на твърде голям процент от учениците, споменатото проучване взема под внимание друг ключов аспект на въздействието на пандемията, а именно социално-емоционалния. Половината от българските ученици са изпитали отрицателни чувства, като например самота, несигурност, раздразнителност, тревожност, а над 35% от родителите преценяват, че психичното здраве на техните деца е влошено. Всичко това откроява ясно потребността от психосоциална подкрепа за ученици и учители през идните години“.
На практика всички проведени до момента проучвания демонстрират негативно въздействие на пандемията и последвалите мерки върху психичното здраве на деца и юноши. Като най-честа клинична изява са депресията и тревожността. Необходими са обаче допълнителни проучвания, за да бъдат оценени дългосрочните ефекти на COVID – 19 пандемията.
Какво могат да направят лекарите за техните пациенти? Международната педиатрична асоциация, както и Световната здравна организация са издали препоръки за детското здраве по време на тази криза. Основна препоръка е да се предоставя практическа подкрепа на родителите, за да се наблегне на важността от пълноценна грижа за насърчаване на психичното благосъстояние на децата. За някои младежи влиянието на COVID-19 в психосоциален аспект може да означава екзацербация на техните настоящи ментални проблеми. За други, особено тези с тревожно състояние, оставането вкъщи и онлайн обучението би могло временно да редуцира симптомите на тревожност, но това не е дългосрочно решение и може да има за резултат прекормерна изява на тревожност при завръщане в класната стая.
Какво могат да направят родителите? Родителите трябва да познават децата си и да търсят активно професионален съвет при всяко опасение, касаещо психичното благосъстояние на детето им. Защото ранната интервенция може да предотврати дългосрочните последици върху психичното здраве.
Д-р Ардалиева преглежда на кабинет в ДКЦ „Софиямед“-Люлинвсяка сряда от 10 до 12ч. Час може да се запише онлайн през Superdoc.bg или на тел.02 465 0003.
Спонтанният аборт: причини и симптоми...
Д-р Мариана Ардалиева, педиатър и детски невролог от УМБАЛ „...