Д-р Елена Цолова: Ще продължа да бъда отговорна към професията и пациентите
понеделник 30 август 2021

Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

www.zdrave.net

29.8.2021

Д-р Елена Цолова e невролог, работи в УМБАЛ и ДКЦ „Софиямед“. Завършва висшето си образование по медицина през 1994 г. в МУ - София. Специализира неврология в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“ в периода 1995-1999 г., специалист по нервни болести е от 1999 г.

В периода 2000 – 2002 г. е докторант в областта на невроотологията в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска”. От 2002 г. До 2015 г. работи като невролог в същата клиника, където е била и член на Експертната комисия по множествена склероза. Има допълнителна квалификация (ВСД) по отоневрология и доплерова сонография. 

Член е на Български лекарски съюз и Българското дружество по неврология. Част е от екипа на Клиниката по неврология на УМБАЛ „Софиямед“ от 2015 г.
Двукратно (2012 г. и 2014 г.) е награждавана в рамките на инициативата на в. „24 часа“ – „Лекарите, на които вярваме“.

-Д-р Цолова, как избрахте да се посветите на медицината, как избрахте специалността неврология?

Мисля, че винаги съм искала да бъда лекар. Първите ми спомени са от 1-ви клас, когато по инициатива на ръководството на училището засадихме в първия учебен ден дръвчета в училищния двор. Под всяко дръвче всяка паралелка 1-ви клас зарови списък с професиите, които си избрахме. Аз бях избрала медицината. През годините на следване имах колебания между педиатрия, неврология и психиатрия. Като начало предпочитах педиатрията, даже първите години от следването ми работих като санитар в Детска клиника на Александровска болница. В крайна сметка преподавателите от университета предопределиха избора ми – неврологията. Това е трудна, „мисловна” специалност. В годините, в които започнах да се занимавам с практическа медицина бяха трудно достъпни образните изследвания - скенера на глава, ядрено-магнитния резонанс се появи доста по-късно. И днес в неврологията остава от ключово значение прегледът на пациента, тъй като на базата на него определяш топиката – мястото на увреда, което позволява да избереш правилния метод за диагностика и да определиш конкретното ниво на увреда на нервната система.

-Носи ли Ви удовлетворение този избор днес?

Много харесвам специалността си и пак бих избрала нея, ако се налага отново да го направя. Нервната система е много чувствителна и често боледуването на други органи се отразява и на нея. Това налага да имаш много задълбочени познания и в останалите области на медицината.

-Как се промени специалността Ви за последните години – кои заболявания, считани доскоро за нелечими, вече могат да бъдат повлияни със съвременните методи?

Неврологията е една от специалностите, в които наистина се случват промени. Единият пример е лечението на исхемичните инсулти с навлизане на новите методи – венозната тромболиза, ендоваскуларното лечение – тромбектомиите. Разбира се, това е възможно в ранните часове на инсулта, затова е необходима по-широка разяснителна кампания както сред населението, така и сред колегите, които виждат първи тези пациенти. Изпуснем ли първите 3-4 часа, след това изходът от инсулта не зависи от нашите усилия. Друг пример е лечението на множествената склероза. Преди години тази диагноза беше много тежка за пациента, защото имахме възможност да лекуваме само острите влошавания, а болестта прогресираше и довеждаше болния до тежка инвалидизация. С навлизането на модифициращите хода на болестта терапии, които целят спиране развитието на болестта, перспективите са вече различни. Същото се отнася и за други болести като епилепсия, паркинсонова болест.

-А как се промениха пациентите – станаха ли по-отговорни и по-дисциплинирани?

Пациентите се промениха също. Четат и се информират много относно симптомите си, също следят новостите в медицината. Прави впечатление, че започнаха по-своевременно да търсят медицинска помощ. Самоинициативно провеждат и профилактични прегледи.

-В професионален план какво бихте искали да постигнете заедно с екипа, с който работите в условията на пандемия и тежки ограничения?

Аз съм особено щастлива и благодарна на съдбата, че работя в такъв сплотен колектив. Имам предвид не само колегите лекари, а също и медицински сестри и санитари. Това се дължи, разбира се, на усилията на прекия ми началник да ни събере и обедини.

Иска ми се да успеем да работим в същия аспект – да помагаме на пациентите с правилно и своевременно лечение. А затова е важно да продължим своето медицинско развитие и надграждане. Ежедневно провеждаме обсъждане на трудни и неясни случаи, постоянно правим справки с международни медицински източници, стремим се да продължаваме участието си в научни срещи, конференции и конгреси. Пандемията през последната година се отрази доста на тези събития. Разбира се, както при останалите професии, и в медицината настъпи реорганизация и започнаха онлайн срещи, симпозиуми. Липсва ни, обаче, личната комуникация, обмяната на опит, нещата, които не можем да имаме онлайн.

-Как се отрази това трудно време на Вас и колегите Ви, промени ли Ви то?

Пандемията промени целия свят, също и нас - мен, близките и колегите ми. Никой от нас не бе преживявал подобно нещо. В началото беше страшно трудно за всички ни. Болницата и нашата Клиника по нервни болести се включи в лечението на COVID пациентите още от самото начало. Почти всички преболедувахме, беше извънредно трудна година. Сега, почти година и половина по-късно още нямаме сигурно лечение за вируса, въпреки, че знаем много повече за него и пак се надига поредната вълна. Но ....поне имаме ваксина! Тя дава сигурност и защита, въпреки, че не е 100 процентна. Разбира се, че може да причини преходен дискомфорт, но повярвайте ми, при болестта всичко е много по-зле, по-дълго и с неясен край. На практика аз и всичките ми колеги от отделението се ваксинирахме, също и близките ми, дори 92-годишната ми свекърва.

-Какви са любимите Ви занимания за свободното време?

Аз съм много енергичен човек. Така съм от дете, което създаваше доста проблеми на родителите ми. Постоянно трябваше да правя нещо, включително и пакости. Днес, след много години продължавам да обичам да спортувам, да танцувам, да карам велосипед. Обичам да излизам сред природата, да седна на някое тихо място с книга в ръка. Харесва ми да пътувам, да виждам нови места, хора и техния свят и начин на живот. Много обичам да се виждам с приятели и близки, което все по-рядко ми се отдава за съжаление.

-Каква е най-голямата Ви мечта – като лекар и човек?

Мечти имах като дете. Една от тях бе да стана лекар и това вече е факт. Като вече зрял човек - искам да остана себе си. Да запазя човешкото в себе си, да остана отговорна към професията и пациентите си. Да продължавам да правя добро.