EN
Back to top hospitalsofiamed.bg

Д-р Иван Йорданов: Бих се радвал да създам школа по „Уши, нос, гърло“

Сп.Енциклопедия Здраве

Лекарите на България

Месец декември 2019

 

 

Кой ни лекува? Кои са хората, скрити зад бели престилки? Какво се случва в душите им? Имат ли време за почивка?

Свикнали сме да обвиняваме докторите – къде основателно, къде не, в какви ли не грехове. Истината е, че много от тях, освен изтъкнати специалисти, са и качествени личности.

„Енциклопедия Здраве“ си поставя мисията да ви срещне с най-добрите лекари на България – и по професионални, и по общочовешки критерии.

 

Д-р Иван Йорданов:

Бих се радвал да създам

школа по „Уши, нос, гърло“

 

Специалистът по УНГ се отърсва от напрегнатото си ежедневие с народни танци, пътувания до екзотични дестинации и каране на ски през зимата

 

МАРИАНА ТОДОРОВА

 

Завеждащият клиниката „Уши, нос, гърло“ в университетската болница „СофияМед“ не е потомствен лекар. Като дете мечтаел да стане летец по примера на баща си. Но днес постига завидни висоти в медицината. Позитивизмът му е заразителен и затова се радва на най-прекрасния екип от лекари и медицински сестри. Или иначе казано, той е от хората, които винаги виждат „чашата наполовина пълна“. Широко скроен е и умее да извлича познания дори от най-критичните ситуации в живота си.

 

В детските си години д-р Иван Йорданов живеел със семейството си в близост до летището в София. „Като всеки малчуган и аз обичах да гледам излитащите и кацащите самолети. А и баща ми беше пилот. Често ми разказваше за пътуванията си, а аз много се вълнувах“, спомня си специалистът по УНГ. По-късно обаче, в училище, си дал сметка, че математиката въобще не му върни и се наложило да се преориентира към нещо друго.

 

Тъй като учел в НГДЕК „Константин Кирил Философ“, в юношеските си години се увлякъл по археологията. „Учехме много история и философия. Фокусът ни беше върху древните езици и култури. Затова някак естествено у мен се породи желанието да откривам и възраждам забравени цивилизации. По това време наум не ми минаваше, че мога да кандидатствам медицина“, разказва още д-р Йорданов. Готвел се да кандидатства история в СУ „Св. Климент Охридски“, за да продължи това класическо образование.

 

Плановете му обаче тотално се объркали. Една вечер в съня си той чул ангелски глас. „Ти трябва да станеш лекар и да помагаш на хората“, казал гласът. Това много го стреснало. Казал си, че е сън. Но това се повторило и дори се потретило. „Три дни поред някой настойчиво ме подканяше да кандидатствам медицина. И аз реших, че трябва да го послушам, независимо от факта, че вече 5-6 месеца се бях готвил активно по история“, спомня си лекарят. Малко преди да завърши гимназия, той рязко започнал да учи биология и химия.

Родителите му нищо не казали. Приели новината спокойно. „Бях доста лудо дете и те бяха свикнали да очакват неочакваното от мен“, шегува се д-р Йорданов. Подготовката му от НГДЕК „Константин Кирил Философ“ обаче била толкова добра, че през 1984 година без проблем го приели в Медицинския университет в София. В онези години обаче все още съществувало правилото за отбиване на задължителната военна служба. Ето защо бъдещият лекар отишъл в казармата, вместо да седне на студентската скамейка.

 

„Темата за казармата е безкрайна. Първото нещо, което нашият командир ни каза, беше: „Чували сте всякакви хубави и лоши неща, но от мен запомнете едно, че ако не успеете да научи нещо добро от престоя си тук, ще си останете цял живот глупаци“. Така че аз някак съумях да извлека полза от престоя си там. Или иначе казано, за мен това време не беше изгубено. Тъй като бях по-буйно дете с непокорен характер, военната служба ме научи на дисциплина и отговорност“, признава чистосърдечно специалистът по УНГ. И допълва, че в казармата е намерил онова, което е поставило основите в неговия житейски път.

 

„Има голяма разлика между колегите лекари, които са отбили военната си служба, и тези, които не са го направили – усеща се в начина им на общуване, в манталитета им, в житейската им философия. Така че не съжалявам за тези две години и никога не съм бил против задължителната казарма. Друг е въпросът дали тя е трябвало да бъде цели 2 години, или по-малко, но такива са били времената и аз съм ги приемал философски“, казва още той. През 1986 година най-после сяда на студентската скамейка. Първите две години в Медицинския университет били, меко казано, кошмарни и това важало не само за новаците в тази материя, но и за децата на лекари.

 

„Излизаш от казармата и изведнъж ти се струпва един огромен обем от информация по химия, по биология и т.н. Ще излъжа, ако кажа, че не бях шок. Лекциите започваха в 7 часа сутринта и приключваха около 19-20 часа вечерта. Изграждането на основите на медицината няма нищо общо със същината й. Тогава не осъзнавах, че всичко това е „азбуката“ и ако не я овладееш до съвършенство, след това няма как да се изградиш като лекар. Представете си това като къща – първо полагаш неимоверни усилия да изкопаеш и положиш основите, а след това започваш да градиш стените и накрая полагаш покрива“, обяснява д-р Йорданов.

 

След като усвоил умението бързо да заучава новата информация, да я анализира и структурира, той започнал да се влюбва в медицината. Едва тогава тя му се разкрила в истинската си пълнота и за него било удоволствие да чете високо специализирана медицинска литература. „Когато започнахме да изучаваме клиничните дисциплини, нещата се промениха коренно – започнахме да поставяме диагнози, да търсим отговори на заплетени медицински казуси, да работим в посока на най-ефективните терапии“, спомня си още лекарят от университетска болница „СофияМед“. След това на шега казва, че никога не би повторил първите две години от университета, но би се върнал в трети, четвърти и пети курс.

Към края на следването си открива, че специалността УНГ е малко по-особена в сравнение с останалите. „Хареса ми, че без да се използва голям инструментариум, доверявайки се само на собствените си очи, можеш да поставиш диагноза. Освен това терапията може да бъде както консервативна, така и оперативна. Самите хирургични интервенции пък изискват изключителна прецизност – те са нещо като часовникарска работа, изискват фини, ювелирни движения“, мотивира избора си на специалност д-р Йорданов. Вътрешните болести и до днес му се струват твърде пипкави.Детските и кожните заболявания също не били по вкуса му и не съответствали на темперамента му.

 

„Ето защо още в края на четвърти курс взех решение да специализирам УНГ и за щастие, месец след като се дипломирах, успях да си намеря работа в такава клиника“, обяснява д-р Йорданов. Задължителното разпределение отпаднало малко преди края на следването му. Това поставило много неизвестни пред него. Казали му да си взема дипломата и да си търси работа. „Разпределението, което всички мразеха, в един момент се оказа доста полезно. Съдбата на нашия випуск беше неясна. Когато ние завършихме, трябваше да обикаляме по болници и поликлиники, за да си търсим работа. На мен директорите ми казваха да отида в провинцията, да се науча да работя, т.е. да натрупам опит, и едва тогава да се върна в София. Така и направих, отидох в Перник и видях, че търсят специалист УНГ по заместване за 2 месеца“, продължава да разказва д-р Йорданов. Подал си документите, макар директорът да не разбирал защо млад лекар от София ще иска да работи за кратко в тяхната болница.

 

„По някакво щастливо стечение на обстоятелствата, след като минаха тези два месеца, така се случи, че трима колеги напуснаха и се отвори постоянно място. Затова ме преназначиха“, пояснява специалистът. Тъй като в Перник работели още няколко столични лекари, пътували всеки ден заедно. Компанията била забавна и разстоянието не им тежало. „Това са едни от най-веселите ми години. Беше си малко като разпределение, макар че при мен не беше по задължение. Аз така реших и не съжалявам. По онова време пернишката болница беше много голяма и с добро оборудване. Работещите предприятия спонсорираха лечебното заведение и в годините на голямата криза отделенията разполагаха с всичко необходимо“, спомня си още д-р Йорданов.

 

Случил не само на добър колектив, в който всички си помагали и били задружни, но и на голяма патология, т.е. сблъскал се с много и различни оплаквания от страна на пациентите. Научил много неща. „Преглеждахме по 100 души на ден. Това някои колеги не го разбират днес – уморяват се от 20 прегледа. Но аз съм много интуитивен човек и бързо се ориентирам в диагнозата. Затова никога не съм имал притеснения. Когато при мен дойде пациент, винаги съм хладнокръвен и точен в преценката си. Може би защото научих едно много важно нещо – че притеснението винаги води до грешки. От първия пациент, когото съм прегледал, до ден днешен нямам проблем с поставянето на диагнозата“, обяснява още той. И допълва, че сега, когато работи с млади лекари, тъй като болницата „СофияМед“ е университетска база, той ги съветва да се подготвят добре вкъщи и когато дойдат на работа в клиниката да не изпитват колебания в преценката си.

 

От годините в Перник си спомня един пациент с отрязано ухо. „Бях дежурен самостоятелно. В отделението доведоха пациент с тотално отрязано ухо и целият в кърлежи. Тъй като бях млад лекар, трябваше да информирам висшестоящите за всеки случай. Но в този момент в клиниката нямаше никого и аз „запретнах ръкави“. Вкарахме човека в операционната, зашихме му ухото и започнахме със сестрата да махаме кърлежите. За късмет, времето беше студено и това е съхранило ухото. Направих над 100 шева. Успяхме да го възстановим и независимо че в началото беше синьо-лилаво-черно на цвят, след няколко дни порозовя. Съдовете се бяха възстановили и ухото се захранваше с кръв“, разказва д-р Йорданов.

 

Спомня си и за друг пациент – с прерязано гърло. За късмет на човека, всичките важни кръвоносни съдове се били запазили непокътнати. Но раната била около 15 сантиметра и езикът му бил излязъл през дупката в шията му. Гледката била страшна, но той и екипът му успели да възстановят целостта на тъканите и пациентът им оживял. „След поредицата от интересни и сложни случаи, с които успях да се справя, си казах, че от мен ще стане добър лекар – имам технична ръка и визия за терапията“, отбелязва специалистът.

След три години в пернишката болница д-р Йорданов се явил на конкурс в Първа градска болница и се върнал в София. Харесали се от пръв поглед с шефа на клиниката – доц. Павлов, който по-късно станал професор. Той бил впечатлен не толкова от патологията в пернишката болница, а от факта, че младият му колега е завършил Класическата гимназия. „Видя нещо интересно в мен и веднага му назначи“, усмихва се д-р Йорданов. Там работил до 2010 година, като междувременно често пътувал до Великобритания, Италия и САЩ за кратки специализации. Видял, че в Първа градска лекарите имат желание да се развиват, да правят тежки и уникални операции, да постигат едни нови висоти в работата си. И това го заразило с ентусиазъм.

В един момент от живота си решил да замине с цялото си семейство за Лондон. Намерил си работа в една от най-добрите клиники. „В нашето здравеопазване нещата не вървяха добре след реформата и реших да се върна към добрата стара Англия, където вече имах достатъчно контакти. Европейският съюз ни даваше възможност да работим като лекари, признаваха дипломите ни“, споделя опита си д-р Йорданов. В началото никой не го познавал и му поверявали само случаи, които били далеч под неговото ниво на умения и познания. Но щастливата му звезда отново изгряла съвсем неочаквано. По време на дежурство се заговорил с колега англичанин от пакистански произход. Той го попитал какво може да прави и го предизвикал на „дуел“ в операционната. „Каза ми, че има операция на ларинкса. Той щял да работи от едната страна, а аз – от другата. И ако се справя толкова добре, колкото и той, ще ми даде препоръки, за да си намеря работа, която да е на моето ниво“, разказва д-р Йорданов. Речено-сторено. Българинът впечатлил с брилянтната си и точна ръка англичанинът и получил необходимата препоръка.

„Великобритания е държава, която дава голяма възможност за развитие на лекарите – дават ти достъп до всевъзможна информация и те стимулират не само да оперираш, но и да правиш наука. Инициативата идва отдолу нагоре, а не както у нас – чакаш да ти кажат какво трябва да направиш. И така се случи, че при мен нещата в един момент започнаха да се развиват много добре от професионална гледна точка. Синът ми учеше в английско училище, но съпругата ми не понесе мрачното време. Близо 200 дни валя дъжд непрекъснато. Почти не виждахме слънцето. Затова се наложи да се върнем в България, въпреки високия стандарт на живот, който имахме“, обяснява специалистът УНГ.

През 2012 годна семейството му отново е в София, а д-р Йорданов работи в частен кабинет. Година по-късно го потърсили от болница „СофияМед“ с предложението да оглави новооткриващата се клиниката по „Уши, нос, гърло“. Той приел, защото визията и стилът на работа там били като в Англия – собственикът и ръководството искали динамични и активни хора със самоинициатива. Така д-р Йорданов успял да си сформира прекрасен екип от съмишленици и да направи клиниката една от водещите в страната. „Когато отидох в болницата, отделението беше само стени с плочки, като бяло платно за художника. Тогава им казах, че искам да го направим по английски модел, и те се съгласиха. Така че мога с ръка на сърцето да кажа, че клиниката ни е водеща в нашата област. Сега работим прекрасно, никой не ни пречи и резултатите са очевидни – пациентите ни са здрави и щастливи“, не крие гордостта си специалистът по УНГ. Мечтата му е да създаде добра школа. „Много лекари се притесняват, че когато предадат знанията си, някой ще ги измести от поста им. Но не е така – най-ценното в медицината е да предадеш нататък това, което си успял на научиш. Медицината е отборна и щафетна игра, ако мога така да се изразя. Къде ще си занесеш знанията? На онзи свят ли?“, недоумява специалистът.

 

Независимо че почти непрекъснато е в болницата, той все пак намира време да релаксира – с каране на ски през зимата, управление на ветроходни яхти през лятото, язди коне и ходи на народни танци винаги когато има време. „Колективните спортове ме зареждат с позитивна емоции. Затова ходя на народни танци. Там не спорим. Винаги е весело. В този смисъл не харесвам спортовете, в които има съревнование – като например тениса, където единият е паднал и се ядосва. Когато релаксирам, предпочитам да е с нещо, което зарежда с позитивизъм и всички са доволни, че са заедно“, казва в заключение завеждащият на клиниката УНГ д-р Йорданов. Но допълва, че всяка година на Йордановден ходи до Атон и скача в ледените води за кръста. За него това е едно от най-магичните места на света, където усеща най-силна връзка с Бог.