9 юни 2022г.
Значителният напредък в медицината и лечението на сърдечно-съдови заболявания, през последните 30 десетилетия, неминуемо е довело до драматичен спад на преждевременната смърт от този тип заболявания.
Това може би доведе до фалшив оптимизъм, че сърдечно-съдовите болести вече не трябва да бъде приоритет за общественото здраве. Абсолютна заблуда и измамна илюзия! Какво е нивото на кардиологията в България, какви са проблемите пред българските кардиолози, лечебните заведения и технологичната база с която разполагат специалистите в областта на сърдечно-съдовите заболявания, ще разберем в разговор с един от най-изявените български кардио- специалисти д-р Ивета Ташева, д.м.
Д-р Ташева е Началник Клиника по „Кардиология и инвазивна кардиология“, към една от най-реномираните болници у нас – „Софиямед“. Завършва Медицински университет София през 1996г. Има придобити специалности по Вътрешни болести, Кардиология и инвазивна ангиология. Придобива докторска степен по Кардиология със защита на дисертация на тема: Ендоваскуларно лечение на комбинирана периферно-артериална и коронарна болест. С над 20 години опит и фокус върху интервенционално лечение на многоклонова коронарна болест и лечение на периферни съдови оклузии.
Клиничните ѝ интереси включват и ендоваскуларно лечение на исхемичен мозъчен инсулт чрез механична тромбектомия и супер селективна фибринолиза, остър белодробен тромбемболизъм, микарден инфаркт, ренална денервация, каротидно стентиране, ендоваскуларно лечение на периферна съдова болест. През последните години разработва авангардно лечение на миомни възли чрез емболизация на съдовете, захранващи матката.
Богатата и професионална биография включва работа в лечебни заведения, като УНСБАЛ „Св. Екатерина“ София, инвазивен кардиолог в Университетска болница „Лозенец“ София, инвазивен кардиолог в МБАЛ Аджибадем Сити Клиник Токуда – гр. София, в това число и началник Катетаризационна Лаборатория в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ.
В специално интервю за BurgasNews д-р Ташева разказва:
Д-р Ташева, какво представлява тази малко позната специалност ангиология? Вие сте и ангиолог. С кои заболявания се занимава ангиологията?
Ангиологията изисква както познания по вътрешни болести и кардиология, каквито специализации имам, така и специфични ангиологични познания в областта на диагностиката, лечението и профилактиката на съдовите заболявания.
Обект на ангиологията са редица заболявания като острата и хронична артериална недостатъчност на крайниците, аневризми на аорттата, дълбоките венозни тромбози и белодробния тромбоемболизъм, хроничната венозна недостатъчност, каротидно стентиране.
Както знаете, в днешния силно технологичен и индустриализиран свят съдовите заболявания се нареждат на четвърто място като причина за смърт, след инсулта, инфаркта и онкологичните заболявания, и са сред първите причини за временна или трайна инвалидност на населението.
Какви методи за диагностика се използват в ангиологията? Помага ли ви специалността кардиология в ангиологията?
Обичайно се прилага ехографска Доплер диагностика на всички съдови територии, както и КТ ангиография. Съвместното функциониране на ангиологията и инвазивната кардиология позволява комплексен подход в лечението на сърдечно-съдовите заболявания.
Практикувам ендоваскуларни методи за лечение на артериални и венозни заболявания, защитих и дисертация по тази тема. Тя излезе като книга преди месеци и е със заглавие „Ендоваскуларно лечение на комбинирана периферно-артериална и коронарна болест“.
На какво ниво е българската кардиология днес? Каква е успеваемостта на лечение на тежките кардиологически заболявания в България?
Мисля, че по отношение на инвазивните процедури сме на европейско ниво. Но когато има тежки сърдечни недостатъчности, доста болници отказват да приемат и лекуват този тип пациенти. Ситуацията е такава, че непрекъснато имаме пациенти, които трябва да пролежат поне 10 дена, за да се възстановят, а това не се разрешава от Здравната каса. За да им помогнем обаче, ние сме длъжни да се грижим за тях и това налага да търсим начини, по които да го направим.
Какви са проблемите за българските лекари с които се сблъсквате ежедневно? Какво ви липсва? Какво трябва да направи държавата, за да се подобри нивото и качеството на медицината в страната ни?
Един от най-сериозните проблеми, с който се сблъсквам е този с хронично болните пациенти. Те няма къде да се лекуват в България. Имаме пациенти с хронични белодробни или сърдечносъдови заболявания, които лекуваме и които след 5-ия ден няма къде да изпратим. А те се нуждаят от допълнително лечение в рехабилитационни центрове.
Рецепти не ми се иска да давам, но за да се подобри качеството на здравеопазването, ясно е, колкото и азбучно да звучи, че трябва да се влагат повече пари в него, както и е крайно време да се въведат частни здравни каси. Особено внимание трябва да се обърне и върху спешната помощ, която трябва да е адекватна и да отговаря на възможностите, които новите технологии предоставят.
Кои са главните фактори днес за сърдечните заболявания? Забелязва ли се тенденция към увеличаване на сърдечно-съдовите заболявания? В кои възрастови групи и кои са най-честите сърдечни заболявания?
За България това са най-вече слабата превенция и нездравословният начин на живот – тютюнопушене, високи нива на употреба на алкохол, хранене, което е далеч от параметрите на средиземноморската диета. Неслучайно наблюдаваме спад във възрастта на хората с исхемична болест на сърцето – вече е около и дори под 40 години.
Как виждате в момента здравната система у нас? Какво трябва да се подобри, според Вас?
Трябва да се затворят болниците, които не работят добре, защото така само подвеждаме пациентите. Нужно е да им гарантираме достъп до наистина адекватни медицински заведения – и откъм присъствие на висококвалифицирани специалисти, и откъм апаратура.
В по-общ план, важно е да имаме адекватна спешна помощ, която да отговаря на нуждите на хората и те да могат да получават качествена и своевременна грижа. Необходимо е да се обърне специално внимание и на младите лекари – те трябва да получат шанс за реализация, да усетят доверието в тях от страна на утвърдените лекари.
В тази посока е редно да се насочи и работата със студентите по медицина, които следва да бъдат мотивирани да свързват бъдещето си с България. Младите трябва да бъдат привличани в екипи, да бъдат въвеждани в модерна среда, която предлага и заразяващ пример. Целта ми винаги е била да се опитвам да поддържам авторитета на професията. Без школи, без ученици и последователи, медицината няма бъдеще.
Какво съветвате бъдещите лекари, които искат да се развиват в направление кардиология?
Не ги съветвам, приемам ги. В екипа си привлякох много млади хора, защото съм убедена, че грижата за тях е едно от най-важните ни призвания. Работя с тях, доверявам им се и нещата се получават. Имам прекрасен екип, чиято средна възраст е под 40 години. В него има и много специализанти, които освен в клиничната работа, вече участват с презентации и в различни научни конгреси.
Има ли връзка между диетите и кардиологичните заболявания? Много дами, пък и мъже, спазват диети, които им се предлагат за добра линия и форма. Нож с две остриета ли е това, според Вас?
Много често ми се налага да казвам на пациентите си, че трябва да отслабнат. Колкото до храненето, всеки човек, и тук не говоря само за хората със сърдечни проблеми, трябва да яде плодове, зеленчуци, риба и колкото е възможно, да не се храни с консервирана храна. И разбира се, много важно е и движението. Това е изпитаната рецептата за здравословен начин на живот.
Кои са най-модерните методи за лечение на сърдечно-съдови заболявания днес. Вие използвате ли ги в България?
В България се доближаваме до високите европейски стандарти по отношение на медикаментите, които се прилагат в лечението. По посока на ендоваскуларното лечение обаче все още имаме финансови затруднения със структурните сърдечно-съдови заболявания. Вярно е, имаме прогрес в имплантацията на ТАВИ, но останалите структурни заболявания не са подпомогнати от държавата.
Вие сте и иноватор в медицината. През последните години сте разработили авангардно лечение на миомни възли чрез емболизация на съдовете, захранващи матката. Обяснете ни повече за този метод. Възприе ли се Вашето откритие от други лекари и какво е приложението му в медицината? Има ли бъдеще? Кое му е уникалното на метода и какви предимства виждате в него?
За първи път интервенцията е направена в САЩ и във Великобритания. Днес там емболизацията на миомни възли се приема за рутинна манипулация. През 2010 г. е одобрена от Асоциацията на гинеколозите като безопасна процедура, която може да се използва вместо хистеректомия.
По света се извършват по 100 000 такива процедури ежегодно. Всяка жена с доброкачествена миома, без инфекции, може да се подложи на този уникален и революционен метод. В България все още се прилага слабо, понеже няма екипен подход към тези пациенти.
Трябва да има гинеколог, който да реферира пациента. Освен това решението на пациента също има значение. Самата аз извършвам емболизации и екипът ни може да се похвали с над 60 успешни манипулации на жени, чиято средна възраст е 38 години.
Малко по-конкретно, методът се нарича емболизация на артериите, които хранят миомните възли – т.е. емболизацията означава запушване на тези артерии, като по този начин се спира кръвотокът към миомните възли, в следствие на което те намаляват обема си. Реално след първия месец пациентката няма вече симптоматика, като размерът продължава да намалява до една година. Принципно идеята е не да изчезнат миомните възли, а да станат неактивни и да спрат предизвикването на симптоматика, която може да бъде много тежка.
Защо според Вас много българи все още предпочитат да се лекуват в Турция, пред родната медицина? Какво им предлагат турските болници и какво не им предлагат нашите?
Ще дам само един пример. Проф. Чирков е организатор на първите операции на сърце. След като го отстраниха, драстично намаляха сърдечните трансплантации и много хора, които имаха нужда и успяха да си го позволят, отидоха в чужбина, за да бъдат лекувани.
Нормално ли беше, според Вас, правителството да покрие здравните осигуровки на бежанците, а на българите, които живеят на прага на мизерията – не? Какво ще прави един човек да кажем, който има нужда от специализирано лечение при Вас, а няма пари да си плати осигуровките? Умира, така ли?
Всички здравни разпоредби предполагат бежанците да получават своевременно лечение и техните здравни осигуровки да се покриват от държавата. Това е най-малкото, което солидарността изисква и което ние като общество можем да направим. А и не забравяйте, че България получава пари от ЕС именно, за да посрещне нуждите на бежанците.
Така че е излишно и вредно да се настройват българските граждани срещу бежанците. Те с нищо не ощетяват правата на местното население и е важно да култивираме емпатия към страдащите.
Колкото до хората без здравни осигуровки в България, уверявам ви, няма лекар, който да не окаже помощ. И това се видя и по време на пандемията, когато всички болници приемаха и лекуваха пациенти без здравни осигуровки.
Наш дълг е да окажем нужните грижи и когато приемаме спешни случаи, не питаме тези хора здравно осигурени ли са или не са. Но разбира се, по-добре е всички български граждани да бъдат осигурени.
Има ли възможност в страната ни да бъде въведена друг вид програма в здравеопазването? Говорим то да е безплатно. Как го виждате това? Държавата поема разходите за лечението на всеки един пациент, твърди заплати за медиците. Възможно ли е това или е една утопия?
Безплатното здравеопазване не е утопия, това е нещо, през което България е минала и не искам да се връщаме в тези времена. България не е пример за държава, в която бедните не могат да си позволяват добро здравеопазване.
Не смятам и че уравновиловката на лекарите би била път към по-добро здравеопазване. Това, което ми се вижда важно, е да работим за модернизирането на болниците, за реалната и плодотворна конкуренция между тях, за адекватна спешна помощ и за активното стимулиране, нямам предвид само финансово, но и на ниво обучение, специализации и пр., на добрите лекари.
Има ли според Вас двоен аршин в медицината. Да, виждаме съвременни клиники с модерно оборудване и големи специалисти, като Вас в тях. Но повечето граждани не могат да си позволят Вашите услуги. Защо? Къде е проблемът? Стана ли така, че който има пари ще живее, който няма – да умира? Виждате, че средно статистическия българин все още предпочита държавните болници, където има добри специалисти, но за жалост са вече твърде малко. Повечето са избягали по частните. Базите са занемарени и технологиите не са на нужното ниво. Как бихте коментирали Вие?
В частните болници се работи и с направления, така че е мит, че те са недостъпни. Ето, за 2021 г. официалната статистика показа, че за първи път частна болница, именно Софиямед, става една от най- натоварените и търсени болници в България. Хората вече са достатъчно информирани и могат да преценят къде да отидат, при кой специалист. За това им помагат и личните лекари.
В някои европейски държави се чака 4-5 месеца, за да се получи преглед при специалист, докато нашата здравна система дава възможност всеки да отиде при такъв лекар почти незабавно.
Изобщо, за мен делението не е нито на частни и държавни болници, нито на лекари с платен прием и такива, които работят само по НЗОК, а е на лекари, за които отзивите са отлични и благодарността на пациентите към тях е огромна, и други, които компрометират професията ни.
Интервю на Янчо Николов
Какво трябва да знаем за маймунската едра шарка...
Проф. д-р Константин Чернев посочва кой хепатит е най-опасен...