Д-р Цветан Алайков: Вече лекуваме успешно нелечими преди 20 години болести
сряда 21 март 2018

Началникът на Отделението по Клинична хематология в УМБАЛ „Софиямед“ в интервю за в."Телеграф", 21.03.208 г.

Д-р Алайков, Отделението по Клинична хематолия в УМБАЛ „Софиямед“ работи повече от три години и половина. Промени ли се нещо за вас през този период?

В София има няколко нови отделения по Клинична хематология, но ние сме най-младото, последното, което е стартирало през 2015 година. В бившите областни градове има по 1-2 места, където има кабинети или клиники по хематология. В  по-малките градове специалисти по Клинична хематология  няма. Съответно голяма част от пациентите се насочват към нас за диагностициране и решаване на здравословните им проблеми.

 

Това означава ли, че специалистите във вашата област са малко на брой?

Реално лекарите със специалност клинична хематология у нас не са повече от 120-130 души, а тези, които работят Клинична хематология, са много по-малко. Ние се познаваме лично.

 

Вярно ли е, че Хематологията е една от медицинските специалности, която се развива с най-бързи темпове?

Клиничната хематология е част от областта, която се занимава с Хематология. При нас всички тези големи скокове, които станаха в последните две десетилетия, са благодарение на изключителното развитие на имунохематологията, на търсенето на точната причина, на точният таргет на дадено заболяване. Това се открива по различни начини, използват се генетични изследвания, за да се открие къде точно е настъпила промяната в генома на пациента и тя какво обуславя. Най-често се синтезира  някакъв протеин, който всъщност причинява самото заболяване. Почти за всяка болест /нозологична единица/  в нашата специалност, вече има някакво таргетно лечение. Това означава, че се лекува мястото, генната мутация, където е станало нарушението.

 

Казват, че таргетното лечение вече е съвременният начин на лечение?

Да, така е. С него се повишава до голяма степен лечението  на  заболяването. Ние, в хематологията, в последните 20 години говорим за излекуване на заболяването, а не само за вкарването му в някаква ремисия или за стопирането на болестния процес, нещо, което например не е постигнато в много други специалности във  вътрешните болести.

 

Бихте ли дали конкретни примери?

В последните години имаме изключителни впечатления от лечението на Хроничната миелогенна левкемия/ХМЛ/. Когато аз завършвах медицина и когато взех  специалност Клинична Хематология в края на миналия век, това се смяташе за абсолютно нелечимо заболаване. Предписваше се химиотерапия, но се занимавахме предимно  с усложненията на заболяването. В момента имаме 4-ма пациенти с ХМЛ, двама от тях на третия месец  от лечението  постигнаха  голям цитогенетичен отговор, т.е при тях не се установява вече генното нарушение. А другите  на път  да го постигнат. Това беше немислимо преди 20 години. В момента имаме медикамент, с който лекуваме една група заболявания, които се наричат предлевкемични. Това са миелодисплазиите, които се делят на по-доброкачествени/по бенигмени/ и по-злокачествени/по малигнени/. По-доброкачествените протичат като хронични анемии и трябва да се лекуват с кръвопреливане. По-злокачествените по-често преминават в някакви левкемии. Едно от тези заболявания е хронична миело-моноцитна левкемия. За тези пациенти допреди две години в България се правеше само кръвопреливане и се чакаше докога те ще издържат. Обикновено някакво друго заболяване - инфекция, инсулт, инфаркт ги поваляше и се стигаше до смърт. Сега ние имаме около 12 пациенти, на които прилагаме едно ново лекарство. Ние сме канализирали тяхното заболяване и те водят нормален начин на живот. Тук не говорим за излекуване, а за едно изключително добро и качествено лечение, така, че всички симтпоми на заболяването да ги няма. Говоря за хора, които са с тежки анемични синдроми и с тежки тромбоцитопении, налагащи чести корекции на анемията или на тромбоцитопанията с еритроцитна маса или тромбоцитен концентрат. Сега при единия от тях се налага периодично, най-много на два месеца да се преливаме по един- два  сака кръв. При една от жените, която е с остра левкемия, ефектът и резултатът е уникален. Друга пациентка, която имаше миелофиброза и се лекуваше от 15 години, направи трансформация в остра левкемия и когато започнахме да прилагаме новият медикамент, далакът й се прибна на 4 см под ребрената дъга, анемията и тромбоцитопенията и не налагат корекции. Това означава, че тя има значително подобряване на състоянието си.

 

Примерите, които давате, означават, че в резултат на новите лекарства, има заболявания, които успешно се лекуват, а преди това са били абсолютно нелечими

Да. Хематологията има най-големия скок  във  вътрешните болести в последните години. Такъв скок е нормално да има, защото светът се развива. Няма големи катаклизми, няма големи войни и други депресии. Тази световна инвестиция  в науката и здравеопазването я забелязахме по-сериозно, когато България се отвори за света след 1989 година. Вярно е, имахме фармация, имахме някакво производство на медикаменти и в групата страни от социалистическия блок, които имаха ефект, но когато се стигнеше до нещо по-сериозно, до някакво по - сериозно антибиотично лечение, търсихме начини чрез познати лекарството да се донесе от Западна Европа. Сега ситуацията е коренно различна -  имаме нужда от един медикамент, влизаме в интернет, виждаме кой го произвежда, намираме производителя. Ако го няма като внос в България, веднага можеш да го уредиш, включително и с куриер, да ти го донесат и да платиш по банков път. Това е голямото предимство на сегашното ни време.

 

Отварянето на българската медицина към света и достъпът до нови лекарства за лечение ли са най-значимите неща в областта на Хематологията през последните години?

Да. Има таргетни лекарства, които са уникални при лечение на вече изброените заболявания, на тромбоцитопениите,  Хочкиновия  и Неходжкиновият лимфом лимфом, на миелопролиферативните заболявания. При тези заболявания  от години нямаше нищо ново и имаше пациенти, с много резистентни на лечение форми или такива, които рецидивираха рано след лечението. Реално в света имахме един набор от медикаменти и тях използвахме. Сега вече имаме много  нови медикаменти, които, ако ги има в САЩ от 6-7 години, те идват в България от след 2-3  години. И начинът, по който достигат всички тези нови медикаменти  до нас е уникално бърз. А това е само в плюс за пациента. Повечето от тези медикаменти са заплащат от НЗОК.

 

Вие сте началник на Отделението по Клинична Хематология от създаването му в „Софиямед“. Как се разви то на фона на световните достижения?

Много неща се промениха. Ние започнахме с  д-р Спасова, моя колежка от студентските години с работиме в последните 20 години заедно. Реално започнахме от нулата. Сега сме намерили добър баланс с екипа. Имаме един специализант – д-р Шиваров, който е изключително квалифициран в няколко области и сега специализира Клиничната хематология.  Но той е имулог и  цитолог. Екипът на отделението през последните години не само се разрастна, но и се повиши нивото му на компетентност. В последната година с нас работи и доц. Гигов – утвърден хематолог, първият хематолог в България специализирал трансплантация в Хематологията във Франция, с множество публикации у нас и в чужбина. Много добре си взаимодействаме и се допълваме, критични сме един към друг. Всеки от колегите има своето становище и своето мнение, и това прави дискусиите интересни и водещи до най-доброто решение за пациента. В отделението работят медицински сестри с над 15 години стаж и опит в работата с тежкоболни пациенти. Те имат много добра колаборация помежду си.

 

Ако трябва да направите равносметка за работата си през призмата на пациентите, минали през отделението, каква ще е тя?

За тези три години и половина пациентите ни се увеличиха двойно, както  в отделението, така и преминалите през консултативния и ДКЦ кабинет. Анемиите и доброкачествените  тромбоцитопении са 1/3 от болните, а 2/3 от болните ни са с онкологични /ракови / заболявания. Това до голяма степен говори за сериозността на отделението и за това, че хората намират смисъл и да идват при нас, за да се диагностицират и лекуват. Имаме пациенти, които идват по повече от 12 пъти в годината. С някои от тях сме приятели, а и те се чувстват по-спокойни, когато виждат, че има добро отношение от страна на целия персонал. Аз стимулирам това.

 

Увеличаването на броя на пациентите означава ли, че има и ръст при определени заболявания?

При всяко положение има и увеличаване на заболеваемостта. Не мога да кажа как е за България, но реално ние всеки месец имаме новодиагностицирани малигнени хемопатии – лимфоми, левкемии, миопролифативни заболявания, миелодисплазии. Натам върви света. За възникването на тези заболявания много неща имат значение - чистотата на въздуха, на водата, качеството на храната, която ядем. Ние напоследък имаме много консерванти в  храната,  с много странни и нови химикали, които предизвикват биохимични реакции в организма, с които още не сме запознати. Ние не знаем новото съединение, което се появява след обработването и разграждането на тези оцветители и консерванти в черния дроб, до каква степен може да е токсично. Един такъв пример от последните години, който е много интересен, са продуктите за слънцезащита. Слънчезащитните кремове не се елиминират на 100 % от организма ни. Те преминават през кожата в кръвообращението, оттам в черния дроб и бъбреците и не се елиминират на 100%. Те също могат да правят различни увреждания. Това вече е в друга сфера на науката и лабораторните изследвания – да откриеш какви са разпадните продукти на различни храни или продукти, които използваме в ежедневието си, но които могат да предизвитат много нови и странични ефекти  и болести.

 

Много хора, за съжаление, прибягват до самолечение.  Доколко опасно е това във вашата област?  

Странно е  покрай цялата информация и осведоменост на хората  желанието им  да се справят сами с проблема– подуло му се нещо, боли го, но решава, че сам трябва да вземе решение за това какво да прави. Аз имам пациентка, която е идвала при мен преди 4 години, за една подутина в шийната област. Казал съм й, че това нещо може да се лекува, само ако се вземе биопсия. Тя, обаче изчакала половин година и подутината се скрила. Но се появила  друга подутина след 1 година в лявата подмишница,  която е 10-15 см. Пациентката е интелигентен човек и е изключително странно и нелогично да виждаш, че нараства нещо,  някъде и да чакаш да видиш какво ще се случи с него. Това е проблем на хората в цял свят, не само в България, някакъв вид недоверие в традиционната медицината. Затова в нашата болница се стремим да правим един много добър и качествен медицински продукт. Опитваме се го сведем достояние до близки и познати, до  обществото като цяло.

 

Част от добрия продукт е и медицинската апаратура, с която боравите. Често новите технологии в медицината са от съществено значение

Безспорно е така. Очаквам отделението съвсем скоро да разполага с един уред, който много прилича на бормашина. С нея се правят трепанобиопсии и костно-мозъчни пункции, за да се изважда материал от костен мозък. С нея биопсиите се правят много по-лесно, бързо и безопасно, с много по-кратко обезболяване на пациента и много по-качествено. Трепанобиопсията представлява влизане в коста посредством дълга и куха игла, отскубва се парченце от костта за да може след това да се изследва хистологично и да се търси какво е заболяването. Ние на месец правим около 25-30 трепанобиопсии. Може би нашето отделение е едно от малкото в България, където трепанобиопсията се прави с венозна анестезия. На повечето места е с локална анестезия, което леко обезболява пациента, но му създава непрекъснато дискомфорт, той мърда, защото усеща болка и това затруднява изследването, то става по-дълго и трудно. С бормашината буквално за 10 секунди се взима материал от костта. Такъв уред няма никъде другаде в България.

 

 

Отделение по Клинична хематология на УМБАЛ "Софиямед" се намира в БЛОК 2, ет.3, ул. "Димитър Моллов" №10/срещу София Тех парк/. Работи по клиничните пътеки за лимфоми, анемии и хеморагични диатези и по всички амбулаторни процедури, които са свързани с оценка на заболяването, прогностичните фактори и лечението на пациента. Звеното разполага с модерна образна диагностика и работи в колаборация с  имунохематологичната секция и кръвния център на "Софиямед".