Интервю на Началника на отделение по Хирургия на ръка и Реконструктивна хирургия към УМБАЛ "Софиямед" пред dnevnik.bg
Доц. д-р Маргарита Кътева е началник отделение по "Хирургия на ръка и реконструктивна хирургия" в университетска болница "Софиямед". Завършила е медицина в МУ - София. Специализирала е в Клиниката за пластична и реконструктивна хирургия в Мюнхен, Германия, при проф. Едгар Бимер, където завършва курс и придобива право по микрохирургия. Специализирала е хирургия на периферна нервна система и реконструктивна хирургия на крайниците в Милези център - Виена, Австрия. Доктор по медицина и доцент по научната специалност "Ортопедия и травматология", магистър по "Здравен мениджмънт". Била е началник на I-ва травматологична клиника в УМБАЛСМ "Н.П. Пирогов". Член е на Световното дружество по хирургия на ръката, на Световното дружество по реконструктивна хирургия, на Европейското дружество по хирургия на ръката.
Какво представлява хирургията на ръка, какви са нейните възможности и специфика?
Хирургия на ръката обхваща всички заболявания и травми на горния крайник. До скоро тази подспециалност обхващаше проблемите от китката и пръстите на ръката. Вече се разшири обемността на това понятие и работим целия горен крайник, защото каквото и да се случи от китката нагоре към рамото, то се отразява на функцията на ръката. Включени са нервна, съдова, мускулна и костна система, така че един лекар, работейки горния крайник, трябва да бъде изключително добре подготвен теоретично и практически във всички тези области, да се оценява значимостта на всяка една от тези системи върху оздравителния процес. Това е една много деликатна, комплексна хирургия.
Университетската болница "Софиямед" беше сертифицирана като център за хурургия на ръка от Комитета по травма на ръката към Европейската асоциация по хирургия на ръка. Какво означава това признание за страната и болницата, какъв е ефектът за пациентите?
Членове сме на Световната и Европейска фондация "Хирургия на ръката". Има изисквания, критерии и, ако отговаряш на тях, получаваш сертификат. Ние бяхме обстойно оценявани и нашият център е признат за достоен и равностоен на другите сертифицирани центрове в Европа, което за нас е голяма награда.
Наскоро Вие получихте отличие за изключителен принос в разработването на иновативни и уникални техники при работа в плексусната хирургия. Какви са Вашите иновативни методи, какви други признания получавате за тях?
Първо, за мен това беше изключително голямо признание. Не съм го очаквала, защото в нашето съсловие малко трудно казваме на колегата до нас, че е добър. А истината е, че за да постигнеш по-високо ниво, си се е потрудил малко повече, с постоянство и много желание. Това е хирургия, която ми доставя невероятно удоволствие, а от там идват и резултатите. В началото на деветдесетте години с конкурс спечелих стипендия на германската фондация за обмен на млади научни работници – DAAD. И така се започна. Когато отидеш сред един високоспециализиран колектив и виждаш как хората работят страхотни нови неща, не може да не ти се поиска и ти да бъдеш като тях. От началото на 90-те години успях да стана асистент на двама водещи световни лидери – проф. Бимер, Германия, и проф. Милези, Австрия, в областта на хирургията на ръката и на реконструктивната хирургия. Успях във времето да участвам с тях в операции и да добия опит в тази област. Формулата е труд, постоянство, желание.
Като операции ние правим всичко в областта на горния крайник, като обхващаме и долния. Отделение сме за хирургия на ръката и реконструктивна хирургия. Реконструктивна хирургия означава да изграждаме липсващите тъкани от крайниците изобщо – горен и долен. Когато в резултат на някакво заболяване или травма няма мускул, нерв, кожа, кости, ние сме тези, които трябва да пренесем такива тъкани от друго място на тялото и да ги възстановим. Изграждането на тези тъкани в повечето случаи е микрохирургичен способ. На първо място постижението на нашия екип е в областта на плексусната хирургия. Например по време на раждане или катастрофи, предимно при млади мотористи, се травматизира нервният сплит на горния крайник, от който зависи функцията му. При децата това е известната родова парализа, а при възрастните е контузия, прекъсване или изтръгване на плексуса, което уврежда в различна степен функцията на горния крайник. Ние ревизираме под микроскопско увеличение нервната тъкан и, откривайки увредите й, присаждаме, транспонираме с цел пациентът да постигне функция на горния крайник. Засега основният принос на моя екип е в тази област.
Съвсем наскоро имахме друг интересен случай. Оперирахме 14-дневно бебе по повод вид изгаряне със странгулация (прищипване) на долния крайник в резултат на патологичен процес по време на вътреутробния му живот. Такава една увреда несъмнено води до самоампутация на крайника. Тук искам да подчертая един факт, който ми вдъхна вяра в бъдещите лекарски взаимоотношения, една изключителна спешна колаборативност между три болнични заведения в София – болница "Надежда", УМБАЛ "Софиямед" и институт "Пирогов". Само за два дни се организирахме и проведохме оперативната интервенция в база "Пирогов". Ние бяхме операторите, а "Пирогов" осигури анестезиологичния екип и реанимацията на новороденото. Успяхме да спасим крачето, в случая не ставаше дума за позната патология, а за голям мекотъканен дефект, което наложи по-специфичен подход към меките тъкани. Сега крачето се движи, родителите са щастливи. Разбира се, в бъдеще ще има довършителни операции, по-скоро козметични, но детето ще бъде с краче.
Друга интересна микрохирургична интервенция, която отскоро правим, е на китката. Случва се така, че една от китковите кости във времето поради ред причини отпада. И когато я няма тази кост, се нарушава функцията на ръката. Ние взимаме трансплантат с кост и хрущял от долния крайник и присаждаме в китката чрез микросъдова анастомоза. Вече имаме няколко пациента, при които направихме тази методика и резултатът е положителен. В България не е правено досега, ние започнахме. Това е надежден метод за решаване на болковия проблем в гривнената става на пациента.
Как и къде обучавате лекарите в екипа си?
На първо място може би е моят пример, защото аз съм тази, която донася новостите. Те и имат достъп до всякаква информация и аз постоянно ги насърчавам да знаят повече. Искам да създам креативна конкуренция между мен и тях, да ги накарам да станат по-добри от мен. И те ще станат. Науката, медицината се развиват и аз искам те да имат апетит към новостите, да имат смелостта да ги прилагат. А това е трудно. За да имаш смелостта, не трябва да имаш излишно самочувствие, а да разчиташ на уменията и знанията си. Затова аз съм най-горда с моя екип, винаги съм искала да работя така.
На какво равнище са българските лекари, които се занимават с хирургия на ръката?
В началото на моята практика започнах в "Пирогов" под ръководството на доц. Павка Тричкова, която 26 години ми беше учител, научен ръководител, настойник, ако щете и приятел. Това, за което съм изключително благодарна, е, че там се научих в най-тежките моменти да мога да взимам бързо правилното решение. Поради естеството на работата много рядко се събирахме всички от екипа. Работехме сами в сборен екип травматолози. Сега в болница "Софиямед" с моя екип сме заедно ежедневно по 8-10 часа. Операциите ни са продължителни и трябва да имаш до себе си достойни, подготвени колеги, които да ти помагат. Така че моята гордост са тези млади, кадърни, много амбициозни лекари. Аз съм щастлива, че такива дойдоха при мен. Според мен в професионалния живот на един лекар идва момент, в който той трябва да се откъсне от "майката", както аз направих с "Пирогов", да отиде на друго място, да създаде нов екип, където да предаде знанията си. И това е мисията на лекаря, освен да лекува - да подготви специалисти на своето и на по-високо ниво.
Какви са условията за развитие на високотехнологична медицина в "Софиямед"?
В нашата хирургия не трябва кой знае какви консумативи. Най-важното са ръката и знанието на хирурга. Да, трябва ни въоръжено око, когато се касае за микрохирургия, трябва ни рентген, когато се касае за счупвания, но най-ценното в тази хирургия е висококвалифицираното умение на оператора. В "Софиямед" е изграден точно такъв екип от специалисти.
Вие сте председател на Българското дружество по хирургия на ръката. Какви цели си поставя дружеството за следващата година?
Дружеството по хирургия на ръката ежегодно провежда национални работни срещи, на които се събират всички членове и колеги от цяла България. Провеждаме ги веднъж или два пъти годишно, а през три години – национален конгрес с международно участие. Под мое председателство сме провели два такива конгреса – идват колеги от цяла Европа, водещи лидери в нашата специалност. По време на европейската конференция в Торино на тема "Превенция на травмата на ръката" се взе решение следващата европейска среща да бъде в България. Също така провеждаме и курсове по хирургия на ръката и микрохирургия. Успяхме да постигнем хирургията на горния крайник да бъде призната за високоспециализирана дейност. Никак не е лесна нашата работа, но е интересна, необходима и ние полагаме много усилия да привлечем млади хора в тази област.
Ранна диагностика на грип - мисия възможна...
Доц. д-р Маргарита Кътева от УМБАЛ "Софиямед" в едно лично и...