Тервел Пулев: Жена ми прие с мълчание решението да стана санитар
петък 24 април 2020

Тервел Пулев: Жена ми прие с мълчание решението да стана санитар

COVID-19 може да ни спаси от лицемерието, завистта и омразата
Стефан ЛЮДМИЛОВ

24 часа Стр. 31

24.4.2020

- Защо реши да станеш доброволец в "Софиямед"?

- Защото ме потърси чужд гражданин с въпрос къде би могъл да се включи като доброволец. Тогава се замислих защо дори чужденците искат да се включат, а аз да си стоя у дома пасивен.

- Какво правиш, за какво отговаряш, колко часа на ден прекарваш в болницата?

- Не правя нещо кой знае колко сложно -функцията ми е като санитар. Всичко, от което се нуждаят медиците, за да си вършат работата.

- Защо избра точно тази болница?

- Това стана по стечение на обстоятелствата, а и също натежа това, че преди мачове правя всички задължителни медицински прегледи и в това лечебно заведение.

- Какво е отношението ти към коронавируса и научи ли нови неща за болестта?

- Отношението ми към COVID-19 е внимание, но не с прекалено много страх и паника. Доста ясно ни е обяснено на всички кои групи са особено рискови, какви предпазни мерки да взимаме, също и за задължителната социална дистанция. Така че слушаме специалистите и си гледаме задачите в ежедневието.

- Страхуваш ли се, че може да се заразиш?

- Разбира се, но пак казвам, че някак си имам вяра на предпазните мерки, а и на имунната ми система.

- Какви мерки вземате със семейството си, още повече че ти си на първа линия в момента?

- Всички мерки, които са ни зададени от кризисния щаб, се стараем да се спазват в моето семейство. Това, че се включих като доброволец, не беше прието радушно от моята половинка. Тя просто замълча многозначително, което знаем, че е най-силният крясък в арсенала на една жена

Когато съм в болницата, съм екипиран доста професионално.

- Наскоро публикува видеоклип как тренираш заедно с по-малкия си син. Децата как възприемат тази ситуация?

- За децата е донякъде по-трудна задачата да седят само в една стая, защото са енергични и имат нужда да изразходват тази енергия. Поради тази причина всеки ден, когато ходя да тренирам, ги взимам с мен.

- Как им обясняваш, че нищо не е като преди?

- Децата са много адаптивни, веднага приемат всяка промяна. Това е техният дар от природата, за да е гарантирано, че биха се справяли с живота занапред.

Нямаме сериозни проблеми с това да спазват наложените рамки от ситуацията. Те просто гледат нас и копират. Ако ние се напрегнем, и те биха се "заразили" от нас да са стресирани.

- Ще се промени ли нещо в света, в отношенията между хората след края на пандемията?

Според мен COVID-19 дойде, за да ни даде време да помислим и да ни подсети къде сме бъркали в отношенията си, за ненужните конфликти, които водим помежду си. За злобата, завистта, омразата, лицемерието и всички останали отрови, които носим в нас. Отношението ни към планетата Земя! Надявам се точно тези неща да промени у нас пандемията.

- Брат ти ще се включи ли в тази кампания като доброволец?

- Брат ми е човек с голямо сърце, напълно ме подкрепи, а коментарът му беше: "Виж отблизо каква е ситуацията, ако има нужда, и аз съм готов винаги."

- Имаш ли други познати, които са доброволци, и би ли призовал за това?

- Други познати нямам, които да са доброволци. Но реално има много хора, които помагат на първа линия или се включват под други форми, като даренията например.

Аз не съм бяла лястовица, но се радвам, че д-р Иван Христов ми разреши да се включа редом с екипа на спешното отделение.

- Като активен спортист ти си от най-потърпевшите. Кои са най-големите ти страхове в момента?

- Не е приятно това, че всички спортни мероприятия са спрени за неопределен период от време. Аз лично имам възможност да не спирам тренировъчния процес, защото имаме отлична база в спортен център "Пулев".

- Колко често тренираш и успяваш ли все пак да поддържаш някаква форма?

- Всеки ден тренирам и се намирам в една нелоша спортна форма. Не е ясно закога трябва да съм готов за мач, но въпреки липсата на ясно планиране на периодизацията в подготовката смятам, че се справяме добре засега.

- Кога очакваш спортистите да се върнат към обичайния си живот?

- Според мен това зависи от отделните правителства на всяка страна, а също така и от съответните федерации във всеки спорт. Защото без яснота за отменянето на карантината, без ясен международен спортен календар всичко е малко наизуст. Но без съмнение най-потърпевши ще са колективните спортове.

- Какво научи от кризата до момента и може ли тя да ни направи посилни, като я преодолеем?

- Всички ние видяхме доколко сме зависими от икономиката. Как, ако не функционира, целият свят ще се измени кардинално от това, което познаваме в наши дни. Видяхме и колко сме крехки. Но започнахме да ценим живия контакт, ръкостискането, прегръдката или просто разходката в парка.

- C брат ти Кубрат обичате историята, с коя друга световна криза бихте сравнили настоящата пандемия?

- Интересното е, че неотдавна - през 2009 година, у нас са загинали много млади хора от свински грип. Доктори казват, че тогава ситуацията е била доста страшна. Надявам се сегашната да се успокои по-скоро.