Най-тежкото е, че не успяхме да спасим отделни пациенти, но близките им трябва да знаят, че за тях е направено и невъзможното, казват медиците от УМБАЛ "Софиямед"
Йоана РУСЕВА
в. Клуб 100 Стр. 8
20.1.2021
Д-р Ценна Георгиева, д-р Василка Зарчева, д-р Кадир Джамфер и студентката 6-и курс медицина в СУ Иоанна Минкова от април досега делят живота си на две -в COVID отделението на болница "Софиямед" и часовете за почивка у дома. С малки прекъсвания, когато и четиримата минават лично през заразата.
За двете лекарки -д-р Георгиева и д-р Зарчева, вероятно това е най-тежкият финал на професията. Д-р Джамфер е средното поколение медици в "Софиямед" - завършил е преди 13 г. Той е ендокринолог, но от месеци е доброволец в COVID отделението. Йоанна иска да стане кардиолог и работи в "Софиямед" като медицинска сестра както в кардилогията, така и в неврологията.
Това, което обединява четиримата, е, че са влюбени в лекарската професия.
Вижте какво е да си част от бялата армия, която посреща най-тежките случаи с COVID.
- Д-р Георгиева, д-р Зарчева, в "Софиямед" има стена с прекрасни пожелания за екипа на COVID отделението от излекувани пациенти и близките им. Как се чувствате, обгърнати от толкова обич?
Д-р Зарчева: Това е нещо великолепно! Когато получим почит и благодарност, те не се забравят. Ние също благодарим на пациентите - пожелаваме им по-рядко да се срещат с лекари, да са здрави, успяващи.
Д-р Георгиева: Голямото удовлетворение за всеки лекар е, когато пациентът си отива вкъщи здрав. В тази епидемия дори мъже си тръгват и плачат. Освен че оставят прекрасни думи, искат да ни целунат ръце, да ни прегърнат.
Д-р Зарчева: Пациентите благодарят и на сестрите, и на санитарите. На всички, защото при нас работата освен с голямо натоварване - физическо и психическо, е свързана и с риск да заразим себе си или близките си, въпреки че спазваме мерките. Загърбили сме този риск.
Д-р Георгиева: Всички, които работят с желание, са го загърбили. Това е пример за много колеги и сестри, защото имаше огромен отлив и страх в началото на епидемията Ние с д-р Зарчева дори не помислихме за риска, когато директорът каза, че трябва да се открие COVID отделение.
Благодарим на нашите директори - д-р Тиков и д-р Пенев, които приемаха всяко наше предписание. Никога не сме имали недостиг на медикаменти. Работим добре с образната диагностика, правим скенер на пациентите, с клиничната лаборатория и рентгенолозите сме в добра колаборация. Но всичко това зависеше от ръководството на болницата.
Д-р Зарчева: Смъртността при нас е ниска, но и това е заради условията, създадени от ръководството. Колкото и добър професионалист да си, ако няма с какво да работиш, няма да излекуваш болните. При нас всичко, нужно за лечението на най-високо ниво, го има. Като заговорихме за стената на благодарността - тя носи същото вълнение като нощните ръкопляскания на хората или когато палеха свещичките.
Но дните ни не са само работа и благодарности. Имаме и много тежки дни. Когато загубим пациент, болката се отразява дори на здравословното ни състояние.
Много ми е мъчно, че не можахме да опазим живота на всички. Искам чрез вас да убедим хората, загубили близки, че в България и в нашата болница се прави всичко за болните. Знаем, че болката им е непрежалима, но нека да знаят, че не сме допуснали нещо да липсва за тях.
- Сравнете епидемията в началото през март, април и сега?
Д-р Георгиева: В началото беше по-леко - заради суровите мерки нямаше толкова пациенти. В края на 2020 г. бяха много, с много тежки случаи. Ако сега мерките се разхлабят, пак ще се увеличат. Пандемията още не е в края си.
Д-р Зарчева: Когато започна пандемията, офомна роля имаше епидемиологичният надзор и искам да изразя своето професионално и човешко уважение и благодарност към ген. Мутафчийски и колегите от щаба Те помогнаха да не се задъхаме в първия момент от голям брой пациенти. Дадоха ни време да разберем какво се случва, кой е верният път.
За пиковете и тежестта на заболяването имат значение мерките, но и Офомната променливост на вируса - той е непредвидим.
Непредвидими са неговите патогенни въздействия върху организма. Настанява се навсякъде - в сърцето, в мозъка, бъбреците, нарушава чернодробната функция. Изненадва ни постоянно. Някой път започва уж леко и изведнъж млад човек получава белодробен тромбоемболизъм.
- Важна ли е работата в екип в тази ситуация?
Д-р Зарчева: Много! Ние с д-р Георгиева сме екип. Вярваме си и си помагаме. Много се радваме, че с нас работят и млади колеги. Въпреки че са насочени към други специалности, работят с желание. Прекрасно е, че почти в края на професионалния си път с д-р Георгиева общуваме с млади хора и можем да оставим добър професионален спомен.
Знаете ли колко пъти, когато се понаучиха, като предложат нещо, дори и да има друга близка алтернатива, приемам тяхната. Искам да имат самочувствие, да бързат напред.
Д-р Георгиева: Работим в много добра колаборация и с целия екип на реанимацията начело с д-р Върляков. Държим връзка за всеки пациент, който се влоши, решаваме заедно кое ще е най-доброто за него.
Д-р Зарчева: В тази болница се лекуват пациенти с различен социален и интелектуален статус. Има и пациенти в много тежко състояние. Закъснях за интервюто, защото исках да си върна бодростта на очите. Сега изписахме млада жена, онкоболна, при която COVID така увреди белия дроб на базата на основното й заболяване, че тя е вече зависима от кислород, и много добре знаем колко е мрачна нейната прогноза. Тя престоя в болницата повече от месец, без да сме задължени, защото вече имаше отрицателен PCR. Направихме всичко възможно да се адаптира към зависимостта от кислорода, да може възможно най-много време да бъде без него. Не става въпрос за клинична пътека и пари, а за човещина и лекарско отношение.
Д-р Георгиева: При мен също има жена, която завинаги ще остане кислородозависима. В България трябва да се замислят за създаване на центрове, които да поемат такива пациенти. Ползваме лични контакти, за да ги изпратим някъде.
Д-р Зарчева: Въпросът с късните последици от вируса още стои пред лекарите в целия свят. Времето ще покаже какви ще бъдат те, очаква се най-много да са свързани с белия дроб. Но забелязваме нещо ново - идват пациенти с общомозъчна симптоматика, главоболия, отпадналост, хиподепресивни, с труден контакт между нас и тях. Невинаги са съвсем явни тези отклонения - не ги познаваме отпреди и си мислим, че са такива като поведение. Когато състоянието се подобри, хората стават различни, не можем да ги познаем.
Българските лекари не са нито крачка назад от тези в по-богатите страни в лично и терапевтично поведение.
Д-р Георгиева: Но сме много малко вече, това е проблемът! А голяма част от младите се чудят дали да останат в България, което е тъжно. Ако те не бяха с нас, ние нямаше да се справим с д-р Зарчева. Поддържахме 100 пациенти -как да стане само с двама лекари? Работим от 1 август без почивен ден, всяка вечер си позволяваме да оставим младите колеги дежурни, защото им имаме доверие.
При нас идват пациенти от провинцията, защото няма лекари, да не говорим за сестри. Правителството трябва да се замисли по въпроса.
- Колко болни минаха през отделението?
Д-р Георгиева: От 1 август досега са минали 500 пациенти.
- Променяхте ли в ход лечението? Какъв е протоколът в "Софиямед"?
Д-р Зарчева: За всеки пациент е индивидуално. Дали има нужда от ремдесивир, зависи от състоянието, от неговата кръвна картина. Ако има тежка лимфопения, за нас е знак, че инфекцията е много тежка. Антибиотици даваме в зависимост от параклиничните изследвания, състоянието и придружаващите заболявания, особено с диабет. По време на COVID имаме новооткрити диабети, които, от една страна, свързваме с инфекцията, а от друга, със стреса. Хипертониците също много различно се влияят.
- Пандемията повиши ли интереса към специалността по инфекциозни болести?
Д-р Зарчева: Да, определено.
- Ще се ваксинирате ли?
Д-р Зарчева: Аз изкарах заболяването и засега няма.
Д-р Георгиева: Аз също го прекарах, но със сигурност ще се ваксинирам по-късно. Българският народ трябва да разбере, че без ваксина няма да прескочим тази пандемия. Някои пандемии са продължавали по 5 г. - искаме ли да седим 5 г. затворени, да не виждаме близките си или те да умират?!
- Благодаря ви, д-р Георгиева, д-р Зарчева. Нека да чуем и младите ви колеги. Д-р Джамфер, Йоанна, от колко време сте в COVID отделението?
Д-р Джамфер: От април досега с един интервал през юли съм в отделението. Свидетел съм и на първата, и на втората вълна. Влязох заради предизвикателството - нещо ново, неописвано в учебниците.
Йоанна Минкова: При мен влизането стана ударно. Октомври и ноември рязко се повишиха случаите и се оказа, че във всички отделения има заразени пациенти. Един ден дойдох на работа в неврологията и вече бяхме COVID отделение.
- Променят ли се условията за успешна реализация на младите лекари?
Йоанна: Аз нямам планове да емифирам, но по-голяма част от колегите ми искат и аз не ги съдя. Разбирам ги, защото условията са доста неблагодарни най-вече във финансов аспект. Ние ставаме лекари, за да помагаме на хората, но само с благородство не се живее. Не можеш да разгърнеш целия си потенциал, когато си офаничен от чисто битови затруднения и едвам свързваш двата края.
ДА СЕ РОДИШ С АНТИТЕЛА: Какво не знаем за децата и COVID-19?...
Полезна информация за изследвания в Образна диагностика "Соф...