Гръбначно-мозъчните тумори са доброкачествени или злокачествени образувания, възникващи в областта на гръбначния стълб. Те могат да водят началото си от самия гръбначен мозък, от неговите обвивки (менинги), от нервните коренчета или от различни части на гръбначния стълб. Метастатични лезии от различни първични източници могат също чрез кръвообращението да достигнат и инфилтрират гръбначния стълб и гръбначния мозък.
Поради ограниченото пространство в гръбначния канал, нараствайки гръбначните тумори рано или късно довеждат до компресия (натиск) на нервните коренчета и/или на самия гръбначен мозък. Освен това, те често нарушават стабилността на гръбначния стълб чрез деструкция на костното вещество на прешлените.
В зависимост от местоположението си спрямо гръбначния канал, гръбначния мозък и неговите обвивки, туморите се разделят на интрадурални и екстрадурални. Интрадуралните допълнително се разделят на интрамедуларни и екстрамедуларни.
Метастази:
Най-честите тумори, метастазиращи в гръбначния стълб и гръбначния канал са белодробния и простатния карцином, както и карцинома на гърдата. Кожния рак (малигнен меланом) и различни видове лимфоми също могат да инфилтрират гръбначните структури. От една страна спиналните метастази могат да разрушат телата на прешлените и по този начин да дестабилизират самия гръбначен стълб, а от друга - да прорастнат в гръбначния канал и да притиснат гръбначния мозък или нервните коренчета, причинявайки болка или различен вид неврологичен дефицит (пареза, загуба на сетивност, тазово-резервоарни нарушения и др.).
Невриноми:
Невриномите обикновено са доброкачествени тумори, възникващи от сетивните влакна на нервните коренчета. Когато туморите достигнат определен размер, пациентите се оплакват от симптоми, свързани със засегнатото нервно коренче. Това може да бъде тръпнене, болка или пареза. Нараствайки могат също да притиснат и гръбначния мозък. Микрохирургичната резекция е основния метод на лечение.
Менингиоми:
Менингиомите са доброкачествени тумори, които водят началото си от обвивката на нервните коренчета. Обикновено началната симптоматика е свързана с ангажираното коренче. При достигане на големи размери, туморите могат да притиснат и гръбначният мозък. Това може да доведе до неговото увреждане, което да се изрази с пареза или парализа на долните крайници, болка, спинална атаксия, нарушения на тазово-резервоарните функции и др. Микрохирургичната резекция е основния метод на лечение.
Епендимоми:
Епендимомите са най-честите интрамедуларни тумори при възрастните. Те възникват от епендимните клетки, покриващи централния канал в гръбначния мозък и растат концентрично в самия гръбначен мозък, засягайки нервните пътища в неговата структура. Могат да бъдат заобиколени от сиринкс (кухина, изпълнена с течност) или да предизвикат оток, тъй като нарушават циркулацията на цереброспинална течност (ликвор). Хистологично епендимомите са доброкачествени тумори, но съществува и анапласичен вариант с по-малигнена прогноза. Средство на избор в лечението на туморите е микрохирургичната резекция.
Глиоми / Астроцитоми:
Глиомите/астроцитомите са тумори с инфилтративен характер и неясно демаркирана граница. Те са вторите най-чести интрамедуларни тумори при възрастните и най-честите при деца, но като цяло са редки. Тези тумори водят началото си от астроцитите на бялото вещество на гръбначния мозък. Хистологично съществуват, както по-доброкачествени ( I-ва и II-ра степен по СЗО), така и по-злокачествени (III-та и IV-та степенпо СЗО) варианти.
В допълнение към болката, която е основен симптом, пациентите често съобщават за изтръпване или парализа на ръцете или краката, нарушения в изпразването на пикочния мехур или ректума. Голяма част от пациентите се оплакват единствено от тъпа болка в гърба, коeто е характернo. При засягане на нервните коренчета може да се наблюдава изтръпване, мравучкане, болка или други необичайни усещания. След някакъв период от време обикновено настъпва и двигателна парализа, която в зависимост от местоположението на тумора може да засегне ръцете, торса или краката. Продължителният натиск и увреда на гръбначният мозък може да предизвика тежък неврологичен дефицит, изразяващ се чрез нестабилна походка (спинална атаксия), нарушение на сетивността, нарушения на тазово-резервоарните функции, парализа на ръцете и/или краката, както и затруднение на дишането.
Подробно снетата анамнеза и физикалният преглед са особено важни за поставяне на диагнозата. От особено значение е детайлното описание на симптомите и тяхното развитие във времето. Необходима е и прецизна образна диагностика, която се постига чрез ЯМР или КТ с контрастна материя.
Цел на хирургичното лечение е възможно най-пълно отстраняване на тумора, при същевременно щадене на гръбначния мозък и нервните коренчета. Разчита се, както на опита на хирурзите, така и на употребата на съвременни технологии. Използването на т. нар. интраоперативен невромониторинг, чрез който може да се следи функцията на гръбначния мозък и отделни нервни коренчета, позволява нискорисково отстраняване на тумора. В случай на нестабилност на гръбначния стълб се извършва отстраняване на тумора и стабилизиране на гръбнака, обикновено в рамките на една оперативна интервенция. Използват се най-съвременни импланти за стабилизиране, които се поставят с помощта на спинална навигационна техника или мобилен рентгенов апарат тип C-рамо. При тумори, прорастващи към други органи, например в гръдния кош, операциите могат да бъдат извършени съвместно с колеги от други хирургични дисциплини (обща и гръдна хирургия, ортопедия, съдова хирургия).
Подробно снетата анамнеза и физикалният преглед са особено важни за поставяне на диагнозата. От особено значение е детайлното описание на симптомите и тяхното развитие във времето. Необходима е и прецизна образна диагностика, която се постига чрез ЯМР или КТ с контрастна материя.
Поради инфилтративния растеж на тези тумори и високия риск от засягане на нормалните нервни структури, хирургичното лечение обикновено е с ограничени възможности. Цели се намаляване на туморната маса (циторедукция) в максимално допустим обем, осигуряващо известно подобрение в неврологичните функции на пациента. Хирургичното лечение е последвано от лъче- и химиотерапия.
