Ракът на белия дроб често идва тихо. Затова ранното откриване е най-големият ни шанс.
www.24chasa.bg
13.11.2026г.
Кашлицата, с която човек живее от години, или лекият задух, който приписваме на възрастта или на пушенето – тези неща често се оказват първите, но пренебрегнати сигнали. В практиката си виждам колко пъти заболяването е било открито късно именно защото симптомите са изглеждали „обикновени". Затова в месеца, посветен на информираността за рак на белия дроб, искам да говоря директно за това, което наистина има значение - казва д-р Велко Минчев, началник на Отделението по медицинска онкология на УМБАЛ "Софиямед", пред "24 часа".
- Д-р Минчев, защо ракът на белия дроб толкова често се открива твърде късно?
- Защото в началото почти не боли и почти не пречи. Туморът може да расте месеци, дори години, без да дава ясни оплаквания. Хората се адаптират към кашлицата, към леката умора, към по-честите инфекции и си казват „така си е при пушачите“. В практиката ми много пациенти идват едва когато вече има кръв в храчките, силна болка или значителна загуба на тегло, или когато задухът започне да ограничава обичайните дейности. Тогава често заболяването вече е в напреднал стадий.В България това е особено изразено. Голяма част от пациентите, които виждам, идват в III или IV стадий. Това директно се отразява на резултатите – петгодишната преживяемост у нас остава около 8% при средно 15% за Европейския съюз. Не защото лечението е лошо, а защото започваме твърде късно. Ранното откриване е най-големият лост, който имаме в момента.
- Кои симптоми не трябва да пренебрегваме?
- Кашлица, която продължава повече от две-три седмици или променя характера си. Задух, който се появява при дейности, които доскоро са били лесни. Болка в гърдите, която не отзвучава. Кръв в храчките – дори малко количество. Необяснима загуба на тегло, постоянна умора, повтарящи се пневмонии или пресипналост на гласа.Тези симптоми не означават автоматично рак, но са достатъчен повод да се потърси лекар. В моята практика много пациенти казват после: „Мислех, че ще мине.“ Не бива да чакаме да мине, ако оплакването персистира. Данните показват, че почти всеки втори българин не може да назове нито един симптом – това е проблем, който трябва да преодолеем.
- Само пушачите ли са изложени на риск?
- Не. Пушенето е най-силният и най-добре доказан рисков фактор, който виждам в практиката си (отговорен за около 85% от случаите и повишаващ риска многократно), но не е единственият. Виждам пациенти, които никога не са пушили – особено жени и по-млади хора. Пасивното пушене, радонът в жилищата, замърсеният въздух, професионалната експозиция на азбест, силициев прах или дизелови изпарения, както и някои хронични белодробни заболявания и фамилна обремененост също играят роля.Затова винаги питам подробно за цялата анамнеза, а не само за цигарите. И винаги подчертавам, че спирането на пушенето има смисъл на всяка възраст и във всеки момент – рискът започва да намалява още след отказа.
- Има ли реална възможност за ранно откриване и скрининг?
- Да, но трябва да разграничаваме две неща. Когато човек вече има симптоми, това не е скрининг – това е диагностика и не трябва да се чака. Насочваме се към пулмолог и образна диагностика възможно най-бързо.Скринингът се прави при хора без симптоми, които са в рискова група. Най-добрият метод, който имаме, е нискодозовото компютърно-томографско изследване (LDCT). Международните проучвания ясно показват, че при правилно подбрани хора то намалява смъртността от рак на белия дроб с поне 20–21%. Обикновено се препоръчва при хора между 50 и 75–80 години с поне 20 пакет-години (една кутия дневно в продължение на 20 години или еквивалент), които пушат в момента или са пушили.
В България все още няма национална организирана програма, но изследването се прави в редица болници и центрове. Аз съветвам хората с повишен риск да попитат своя лекар дали то е подходящо за тях. Лекарят преценява индивидуално ползите и ограниченията.
- Как изглежда пътят от първите симптоми до диагнозата и лечението и къде най-често се губи време?
- Пътят трябва да бъде възможно най-кратък. Симптоми > бърза консултация > образна диагностика > биопсия с хистология и молекулярно изследване > стадиране > обсъждане в мултидисциплинарен екип.
Най-много време се губи в самото начало – когато човек отлага посещението, и после между отделните стъпки: бавно насочване, чакане за биопсия, забавяне на молекулярните тестове. При недребноклетъчния рак молекулярният профил е ключов, защото определя дали можем да предложим таргетна терапия, или имунотерапия.
В ранните стадии водещо е хирургичното лечение. В по-напредналите – комбинации от имунотерапия, таргетна терапия, химиотерапия и лъчетерапия.В отделението, което ръководя, се стремим пациентът да получи ясен план възможно най-бързо. Колкото по-рано се включи мултидисциплинарният екип, толкова по-добри са шансовете. Съвременните лечения са далеч по-добри, отколкото преди 10–15 години, но те работят най-добре, когато заболяването е хванато навреме. Добрият режим също помага – отказ от тютюнопушене, разумно хранене, по възможност движение и избягване на допълнителни вредности. Това подпомага общото състояние.
- Какво искате да запомни читателят?
- Че ракът на белия дроб не винаги „вика“. Че кашлицата и задухът не са нещо, с което просто трябва да свикнем. Че спирането на пушенето е най-доброто нещо, което човек може да направи за себе си и за близките си. И че при хора с висок риск си струва да се обсъди нискодозово КТ – защото ранното откриване променя всичко.
Съвременните подходи за диагностика и лечение дават значително по-добри възможности, отколкото преди години, но те работят най-добре, когато заболяването е открито навреме и когато пациентът активно си сътрудничи с лекуващия екип. Ноември е добър повод да се замислим и да действаме. Ако имате съмнения – не чакайте.
Потърсете лекар. Най-добре се насочете към специализирани центрове с голям опит в лечението на рака на белия дроб, където има всички необходими специалисти и апаратура. Не губете време.
Доц. Антони Георгиев: Как да пазим ставите и коляното през с...