Специалистът ще преглежда пациенти от 21 до 26 юли в ДКЦ „Софиямед“
Д-р Хайке Унтерхаузер-Хвастек е сертифициран неврохирург с богат опит както в хирургичното, така и в консервативното лечение на гръбначни заболявания. От март 2019 г. е старши консултант в Отделението по неврохирургия на д-р Петър Маджуров към Болницата на Бундесвера в Берлин. Има над 15 години опит в извършването на гръбначни операции, извършва навигационно-асистирани процедури в гръбначната хирургия. В допълнение към грижите за пациентите, участва активно в разработването на стандарти за лечение и в хирургичното управление на сложни неврохирургични случаи. Д-р Хайке Унтерхаузер-Хвастек пристига в България по покана на УМБАЛ „Софиямед“ с цел изграждане на дългосрочно сътрудничество и провеждане на консултации и неврохирургични операции.
Ивет Савова
Вестник Филтър
16.7.2025
- Д-р Унтерхаузер-Хвастек, идвате в България по покана на УМБАЛ „Софиямед“. Какво очаквате от престоя ви тук?
- Много се радвам на тази покана и на възможността да работя с висококвалифициран интердисциплинарен екип в България. Целта на това сътрудничество е чрез интензивен професионален обмен, целенасочени консултации и оперативни интервенции да развием и дългосрочно да осигурим високо медицинско ниво. Смятам това за ценна възможност не само да допринеса с дългогодишния си опит в гръбначната хирургия, но и да се учим един от друг и да изградим устойчиви структури за висококачествена грижа, ориентирана към пациента.
- В съвместната ви работа ще използвате последно поколение медицинска апаратура. Какви ползи носи технологичният напредък в медицината и за докторите, и за пациентите?
- Технологичният напредък в медицината, особено в областта на образните методи и навигираната хирургия, играе решаваща роля за по-нататъшното развитие на безопасни, стандартизирани и ориентирани към пациента оперативни методи. През дългогодишния ми опит във Военната болница в Германия съм работила интензивно с модерни навигационни системи, особено при интервенции на гръбначния стълб. Тези технологии позволяват по-прецизно планиране и изпълнение на оперативни мерки, значително намаляват риска от интраоперативни усложнения и допринасят за подобряване на следоперативния резултат за пациента. Твърдо съм убедена, че използването на такива иновативни системи не само повишава хирургичното качество, но и води до по-голяма безопасност, по-бързо възстановяване и като цяло по-голямо удовлетворение на пациента. Съвместното използване на тези технологии със специалистите от УМБАЛ „Софиямед“ ще ни позволи да установим стандарти на лечение на много високо международно ниво.
- Изкуственият интелект вече се използва в медицината. Какво място ще заеме той в бъдеще в неврохирургията?
- Изкуственият интелект несъмнено ще играе все по-важна роля в неврохирургията. Днес вече AI подпомага образните изследвания, диагностиката и предоперативното планиране. В бъдеще той особено ще допринесе за ефективната оценка на големи обеми данни, по-добро обхващане на рисковите профили на индивидуалните пациенти и още по-целенасочена подкрепа на решенията за лечение. В комбинация с навигационните технологии, това отваря огромен потенциал за по-прецизни, минимално инвазивни и по-безопасни интервенции – особено в комплексната гръбначна хирургия. Убедена съм, че интелигентното използване на AI допълнително ще оптимизира процесите на вземане на решения в операционната зала.
- Как ще се развие неврохирургията през следващите години?
- Неврохирургията е в динамична промяна, която е силно белязана от технологичните иновации. Особено в гръбначната хирургия, използването на модерна навигационна технология според мен ще стане стандарт в дългосрочен план. Въпреки че такива системи все още не са повсеместно достъпни във всички отделения, тенденцията е ясна: използването на цифрово образно ръководство и интраоперативна навигация ще се установява все повече. Убедена съм, че прецизното, структурирано и специфично за пациента използване на тази техника не само повишава безопасността, но и допринася за стандартизацията на оперативните процедури – с положителни ефекти върху честотата на усложненията и хода на възстановяването. Бъдещето на неврохирургията следователно ще бъде по-свързано, базирано на данни и подкрепено от технологии – винаги с цел постигане на възможно най-добрия резултат за пациента.
- Имате над 15 години опит в извършването на операции на гръбначния стълб. Особено в България много хора смятат тези интервенции за рискови и често ги отлагат от страх. Как бихте ги окуражили и да се оперират, когато това е необходимо?
- Този въпрос е особено важен за мен лично. Решението за или против операция никога не трябва да се взима от страх, но и не от фалшива сигурност. Решаващо за успеха на гръбначна интервенция според мен винаги е правилното поставяне на индикацията – т.е. прецизната и честна оценка дали една операция наистина е необходима и смислена. Когато това условие е изпълнено, моят опит показва, че резултатите обикновено са много добри. Също толкова важно е обаче, при несигурност да се говори открито – дори като лекар. Считам за признак на професионализъм да не се оперира прибързано, а заедно с пациента да се разгледат и консервативни или алтернативни методи на лечение, ако индикацията все още не е ясна. Само по този начин може да се изгради доверителна връзка. Вярвам, че хирургът трябва да оперира само тогава, когато може да го направи с чиста съвест и по отношение на собствената си отговорност. Защото в крайна сметка искам не само да оперирам успешно, но и да удовлетворя пациента.
- Опитът ви включва и туморна хирургия. Ще успее ли един ден медицината да победи тези заболявания?
- По принцип съм оптимист – дори и в медицината. Прогресът, който постигнахме през последните години в областта на туморната хирургия, онкологията и персонализираната терапия, е впечатляващ. Днес разбираме много видове тумори по-добре на молекулярно ниво и можем да ги лекуваме по-целенасочено, по-щадящо и по-ефективно. Особено при неврохирургичното лечение на тумори постигнахме значителен напредък дори при сложни или дълбоко разположени тумори. Убедена съм, че комбинацията от технологичен напредък, изкуствен интелект и индивидуализирана терапия ще ни позволи в бъдеще да откриваме туморите още по-рано, да ги лекуваме по-прецизно и дългосрочно може би дори да излекуваме напълно много туморни заболявания или да ги направим контролируеми. Дотогава нашата задача е с най-голяма грижа, опит и емпатия да предоставяме на всеки отделен пациент възможно най-добрата терапия.
- Част сте от екипа на д-р Петър Маджуров, а в Германия учат и работят много български лекари. Какви са вашите впечатления от българските специалисти?
- Сътрудничеството с д-р Петър Маджуров датира от почти 15 години – време, през което се разви не само изключително колегиална, но и приятелска връзка. Научих изключително много от него. Той беше, и все още е, важен ментор за мен, на когото винаги можех да разчитам както професионално, така и човешки. Тази надеждност, лоялност и способност за честно, открито сътрудничество ценя много високо. Именно затова съм убедена, че ще се отнасям с голяма откритост и към други български колеги. Очаквам с нетърпение да установя нови контакти, да споделя знания и да се учим взаимно в рамките на сътрудничеството със „Софиямед“.
- Можете ли да разкажете за случай от вашата практика, който дълбоко ви е развълнувал и помните и до днес?
- Няма един единствен случай, който да засенчва всичко за мен. По-скоро през годините остават в паметта ми редица пациенти, някои от тях за цял живот. Това са много трогателни ситуации - млади хора с тежки заболявания, пациенти с неочакван ход или особено предизвикателни операции, при които въпреки всички обстоятелства е постигнат добър резултат. Освен трогателните моменти обаче, има и много изключително приятни спомени –когато пациенти след дълго страдание възвръщат качеството си на живот или когато едно просто „благодаря“ след успешно лечение оправдава всички усилия. Именно тези преживявания придават смисъл и дълбочина на професията, въпреки цялата й тежест и отговорност. Те винаги напомнят защо човек е избрал този път.