Наличието на човешки папиломен вирус без други изменения НЕ НАЛАГА ОПЕРАЦИЯ
неделя 19 юли 2015

Д-р Анета Начева, дм, републикански консултант по акушерство и гинекология и зам.-ръководител на Клиниката по АГ в УМБАЛ "Софиямед":
Наличието на човешки папиломен вирус без други изменения НЕ НАЛАГА ОПЕРАЦИЯ
Професионализъм, загриженост и човечност - това е нашето кредо

24 часа
17.7.2015

Д-р Анета Начева, д.м. е известен гинеколог и онкогннеколог, републикански консултант по акушерство и гинекология, а понастоящем е зам.-ръководител на Клиниката по АГ в УМБАЛ "Софиямед". От 1992 до 1997 г. работи като Клиничен ординатор по АГ в "Майчин дом" София. От 2000 г. до 2004 г. е асистент в Клиниката по обща и онкологична гинекология на Военномедицинската академия (София), от 2004 до 2009 г. е старши и главен асистент. През 2012 г. придобива образователна и научна степен доктор по медицина във ВМА. Специализирала е колпоскопия, ехография, ендокринология и стерилитет, лапароскопия (Брюксел,Белгия), лазерна хирургия (Вилах,Австрия), биология на инфекцията с човешки папиломен вирус (Варшава,Полша). От 2011 г. до момента е преподавател в МФ на СУ "Св.Климеит Охридски". Д-р Начева е и секретар на Българската асоциация по онкогннекология. Носител е на специална награда на Сдружението на жеиите-военнослужещи в Българската армия.
- Д-р Начева, какво съветвате жените, които се колебаят дали и кога да забременеят?
Все по-често младите жени, особено образованите, отлагат майчинството за по-късей етап от своя живот. Донякъде това е разбираемо, но подчертавам, че парите и кариерата далеч не винаги са достатъчни за житейско благополучие. Честотата на различни женски заболявания като ендометриоза, миомна болест и други, водещи до репродуктивни неуспехи след тридесетгодишна възраст се повишава, а времето минава неусетно. Дори алгоритмите за асистирана репродукция предполагат оптимална възраст. Постигането на бременност и раждане не изчерпва отговорността към поколението, грижите са постоянни и дългосрочни. Това предполага родителите да са в добра кондиция, а кондицията на човек неизбежно търпи спад с напредване на възрастта.
- Ендометриозата е едно от заболяванията, които причиняват стерилитет. Какво' представлява болестта и какви са възможностите за нейното лечение.
Ендометриозата е състояние, при което лигавицата, покриваща кухината на матката (ендометриум), се заселва в други органи (маточен мускул, маточни тръби, яйчници, черва, пикочен мехур, кожа, дори в мозъка). Попаднала на тези необичайни места, маточната лигавица претърпява обичайните си циклични промени, включително кървене. За разлика от нормалното място на ендометриума, на "чужда територия" липсват естествени отвеждащи канали, през които кръвта и разпадайте продукти да се изхвърлят. Вместо това, те се натрупват в тъканите. Там предизвикват болка, възпаление и увреждане на околните тъкани. За да се докаже заболяването е необходимо хистологично (микроскоп-ско) изследване на тъкан от поразения участък. Това предполага някаква оперативна намеса, макар и само с диагностична цел. Лечението е медикаментозно и хирургично. Антибиотиците не спадат към лекарствата, които въздействат върху ендометриозата. Метод на избор за диагноза и хирургично лечение на лека и средно тежка форма на ендометриозата е оперативната лапароскопия. При тежки форми на заболяването се прилага класическата отворена хирургия.
- Миомата е често заболяване сред дамите в напреднала възраст, но за съжаление все по-често се среща и при младите жени. Има ли надежда те да забременеят по нормален начин?
Деформираната от миомни възли матка рядко се оказва пречка за забременяване, по-често проблемите са свързани с износването на бременността и протичането на раждането. След оплождането (което става в маточната тръба) яйцеклетката пътува около седмица през тръбата и се "заселва" в маточната кухина. Дори и една малка миома, ако е субмукозна (разположена непосредствено под маточната лигавица) е в състояние да компрометира нормалното проникване на ранния зародиш в лигавицата. Резултатът е безплодие, но не поради невъзможност за зачеване, а поради изхвърляне на зародиша в най-ранните фази на развитието му - ранен спонтанен аборт. Веднъж "заселен" в матката, зародишът започва своето развитие. Миомите могат да попречат на този процес - не толкова с обема си, колкото със своето местоположение. Рискът от спонтанен аборт или преждевременно раждане е по-висок при онези миоми, които деформират маточната кухина. Лечението на миомната болест може да бъде медикаментозно или хирургично. Метод на избор е миниинвазивната хирургия - премахване на миомните възли чрез хистероскопска или лапароскопска техника.
Оперативната намеса често се предшества от медикаментозно лечение, което прави миомните възли по-лесни за отстраняване.
- Вашите професионални интереси са съсредоточени в онкогинекологията - какво ще споделите за работата Ви в областта на акушерството?
Професионалният ми път се разви в насока гинекология и онкогинекология. Общуването с онкоболните пациенти е изключително сложно. Трудно е да обнадеждиш жена, която знае, че има рак и да я мотивираш да премине етапите на лечение. Акушерството (разбира се, когато няма усложнения) е другото лице на специалността. То носи радост. Не мога да опиша своето вълнение, когато поема в ръцете си новородено дете. Мислено му казвам: добре дошъл в този нетолкова лош свят!
-Как ще коментирате мощната антиваксинална вълна през последните години?
За да бъде пълна радостта от раждането е нужно здраве. Няма да повтарям отдавна известни факти, свързани с практическото ликвидиране на смъртоносни и осакатяващи болести като вариола, чума, детски паралич и т.н. Това дължим на ваксините. Нека всеки противник на имунизациите избере дали да ваксинира себе си или не. Нека и да си даде сметка каква отговорност поема, правейки избор от чуждо име, от името на своето дете.
- Когато става въпрос за вируси, какво ще посъветвате жените, при които е установена инфекция с човешки папиломен вирус, да се оперират ли?
След попадането на човешкия папиломен вирус (HPV) в епителната клетка, с намесата на имунната система, в преобладаващата част от случаите настъпва процес на самоочистване от вируса. В случай, че той се задържи в клетката 6 или повече месеца, говорим за упорита HPV инфекция, която след няколко години може да премине в предраково заболяване. Ако процесите се задълбочат (в отсъствие на адекватно лечение на предрака) в продължение на около 10 години, в 10 % от случаите може да се развие истински рак. Диагнозата "предраково заболяване на маточната шийка" не е спешно състояние. Тя може да се проследи във времето, да се потърси и второ мнение. За неблагоприятното развитие на това заболяване са необходими години - няколко седмици са без особено значение. Важно е да се знае, че наличието на HPV не означава заболяване. Само по себе си, то изобщо не налага оперативна намеса. Извършването на конизация на маточната шийка при жени само с установена инфекция с HPV е необоснована оперативна намеса, която може да има неблагоприятни последици. Конизацията представлява изрязване на част от маточната шийка. Тази операция може да доведе до незадържане на бременността, затова съветвам дамите да не пристъпват към оперативно лечение без нужда.
- Като специалист с дългогодишна практика, според Вас промениха ли се отношенията лекарпациент?
Може би трябва да се замислим за взаимното уважение между пациента и лекаря и да осъзнаем, че уважението се гради върху доверие. Често в моя кабинет приемам жени, прегледани от друг гинеколог, които търсят второ мнение. Не одобрявам съществуващата тенденция на пациентите да се внушава страх, както и извършването на операции, които могат да бъдат избегнати. За щастие колегите ми в клиниката по АГ в "Софиямед" споделят същото мнение, работим почтено и на пълни обороти (дори и през летния сезон). Професионализъм, загриженост и човечност - това е нашето кредо.