Вече не само в Америка и Западна Европа, но и у нас, зачестява метаболитния синдром, в основата, на който са наднорменото тегло и обездвижването. Свързани с него са инсулиновата резистентност, все по-популярна у нас, захарния диабет от втори тип, повишените лоши фракции на холестерола, повишената пикочна киселина или подагра, артериалната хипертония. За да се приеме това заболяване, трябва се отхвърлят всички други причини за чернодробно увреждане.
В чернодробните клетки се натрупват прекомерно количество триглицериди, което може да предизвика оксидативен стрес и възпаление. Първоначално има само стеатоза, която при липса на наврменни на мерки преминава в стеатохепатит, а той е рисков фактор за чернодробна цироза и чернодробен карцином.
Най-ефективнотото лечение е доживотна промяна в начина на живот свързана с редуцираща диета и повишена двигателна активност. Разбира се, разработват се хепатопротективни медикаменти, но те нямат никакъв резултат, ако осъзнато не се премине към „глад и ходене“.