Мозъчните тумори могат да бъдат разделени на първични, водещи началото си от различни структури на централната нервна система (ЦНС) и вторични (метастатични), възникващи при дисеминация (разпространение)
на първичния тумор в ЦНС.
Световната здравна организация (СЗО) класифицира и разделя мозъчните тумори на четири степени на тежест въз основа на техните тъканни (хистологични) и молекулярни характеристики и начина им на растеж.
Около 2/3 от всички мозъчни тумори са доброкачествени, характеризиращи се с бавна прогресия и ясно разграничима граница от околната мозъчна тъкан, а към останалата 1/3 част принадлежат злокачествените,
имащи бърз темп на растеж.
По-голямата част от мозъчните тумори, в това число и бенигнените (доброкачествени) са показани за хирургична екстирпация (отстраняване) или циторедукция (намаляване на обема), поради риск от компресия
или инфилтрация на здравата мозъчна тъкан при растежа на тумора в съществуващото ограничено пространство в черепната кухина.
Към първичните тумори принадлежат:
• Глиоми – разрастващи в мозъчния парехим или в кухините на мозъчните вентрикули (стомахчета): астроцитоми, олигодендроглиоми, епендимоми, невронни и невроглиални тумори и др.
• Менингиоми - възникващи от мозъчните обвивки (менинги) Шваноми - разрастващи от черепно-мозъчните нерви (ЧМН)
Най-честите тумори, метастазиращи в главния мозък са белодробния карцином, карцинома на гърдата и малигнения меланом. Значителния напредък на онкологията през последните години и възможността за лечение и контрол на първичните тумори е причина за удължаване продължителността на живота на онкоболните пациенти. Това от своя страна е предпоставка за непрекъснатото увеличаване на броя на пациентите, достигащи до неврохирургично лечение на една или повече мозъчни метастази.
Симптомите, които могат да се наблюдават при мозъчните тумори включват: главоболие, гадене, повръщане, зрителни нарушения, пареза/парализа или сензорни нарушения, нарушения на съзнанието, епилептични припадъци или промени в личността и поведението (психологически промени).
Поставянето на диагноза обикновено се извършва чрез провеждане на образно-диагностично изследване – компютърна томография (скенер) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на глава с контрастна материя.
Хирургията на мозъчните тумори е в основата на лечението на всички невро-онкологични пациенти. Необходимо е придобиването на тъканни проби с цел поставяне на точна диагноза и определяне молекулярните свойства на тумора. Диагнозата от своя страна формира основата на последващото онкологично лечение и определя прогнозата при всеки конкретен пациент.
Различни научни публикации и проучвания показват, че при по-голямата част от мозъчните тумори отстраняването в тотален или субтотален обем, довежда до излекуване или поне до увеличаване на продължителността на живота. Освен това, премахването или намаляването на размера на мозъчния тумор води и до подобряване на неврологичната симптоматика и намаляване на епилептичните припадъци.
Следователно основната цел на операцията при мозъчен тумор е безопасното и пълно отстраняване на тумора, при едновременно щадене на функционалните области на мозъка.
В допълнение към оперативния опит, използваме и широка гама от съвременни хирургични техники за постигане на възможно най-добър оперативен резултат. Микрохирургична операции се извършват с помощта на модерни хирургични микроскопи, интраоперативно оцветяване и компютърно подпомагани навигационни системи. Те осигуряват прецизен достъп до мозъчните тумори и тяхното безопасно отстраняване, дори при локализация в дълбоки и функционално значими области на мозъка.
Провеждаме редовни контролни прегледи и проследяване на състоянието на оперираните и лекувани от нас пациенти. По този начин можем да планираме на най-ранен етап повторно оперативно лечение в случай на рецидив на тумора. Контролните прегледи обикновено се извършват от лекуващия лекар, който е оперирал и е най-запознат с индивидуалната медицинска история на пациента.
