Магдалена Серафимова-главна медицинска сестра на УМБАЛ „Софиямед“
Завършва образованието си през 1981г. в Медицински институт гр. Благоевград - специалност медицинска сестра с общ профил. След това започва веднага работа в Детско отделение на болницата в гр. Гоце Делчев, където работи в продължение на 4 години. Поради факта, че съпруга й е военнослужащ сменя местоживеенето си и започва работа в болницата в гр. Кюстендил, където работи 4 години.
През 1990г., отново поради смяна на местожителството си - в гр. София, започва работа в УМБАЛ „Света Анна“ (Окръжна болница) в Клиника по неврология, където първоначално работи като редова медицинска сестра, а по късно след конкурс е избрана за старша медицинска сестра. Работи там 22 години.
След откриването на УМБАЛ „Софиямед“ през 2012г. получава предложение за работа като старша сестра на Клиника по Неврохирургия, отново след проведен конкурс. Заема позицията до 2017г., а оттогава досега – вече над 8 години, е главна медицинска сестра на университетската болница.
Взима активно участие във ваксинационната кампания по време наCOVID-19 пандемията. Активно участва в организацията на екипа медицински сестри в специализираното COVID-19 отделение към лечебното заведение, координирайки и дейността на доброволците на територията на лечебното заведение.
„Избрах да бъда медицинска сестра, защото исках да се чувствам полезна, а чрез тази специалност човек има възможност да помогне съвсем пряко, а резултатът от действията е видим на момента. Една от най важните характеристики на професията МЕДИЦИНСКА СЕСТРА е съпричастността и грижата за пациента. Срещайки благодарността в неговите очите, ние изпитваме истинско удовлетворение. Затова нашата професия е Призвание! Тя няма аналог, изисква много търпение и всеотдайност, професия, която ако не работиш със сърце, не трябва да практикуваш.
Тя изисква много умения, които не се свеждат само до това да поставиш една инжекция. Развиват се умения за сръчност, комбинативно мислене, работа в екип и най-важното според мен – да окажеш на пациента морална и психологическа подкрепа. Професия, изискваща успешно съчетаване на професионалния и личния живот.
Да бъдеш медицинска сестра за мен е призвание и ако отвътре не ти идва да приемеш болката на хората, няма как да бъдеш професионалист и да извършваш качествено работата си.
Не съм приела професията по наследство. Родителите ми са учители. Аз съм голям идеалист, но се надявам нещата в здравеопазването да се променят, хората да имат повече мотивация и амбиции, да бъдат по-отговорни и всеотдайни – и пациентите и медицинският персонал.
Днес медицинските сестри в България са крайно малко, крайно необходими и недооценени, а не би следвало да е така, защото медицинската сестра е важен и ценен ресурс за здравната система. Тя е основен и главен професионален партньор на лекаря.
Мотивацията ми да упражнявам все още тази професия е, че нищо не може да замени удовлетворението, което получаваш от радостта в очите на пациентите и техните близки!
На младото поколение бих казала:
„Ако чувствате потребност да помагате на хората, с тази професия бихте получили нужното удовлетворение. Бъдете мотивирани да се развивате, да отстоявате правата си, но винаги пазете основния съвет на Флорънс Найтингейл – основоположничката на съвременното сестринство: милосърдието и състраданието към пациентите“.
