Ранното диагностициране на всяко чернодробно увреждане, неговото стадиране, индивидуализирано и комплексно лечение, са ключови за забавяне на процеса или излекуване, подобряване на преживяемостта и качеството на живот, казва хепатологът Невин Идриз.
в.Труд - стр. 10-11
19.11.2025г.
- Д-р Идриз, продължава ли тревожният брой на хронични хепатити в страната?
- Предполагам, че така зададения въпрос е свързан с факта, че преобладаващата чернодробна патология у нас от години е свързана с хроничните вирусни В и С хепатити, като честотата на първия е 3-5%, на втория 1.3-1.5%. Разбира се, след като от 1992 г. новородените задължително се ваксинират против В хепатит, честотата на новите случаи с този хепатит е по-ниска. Проблемът е, че заразените с В хепатит преди повече от 40 години не са диагностицирани. Що се отнася до вирусния С хепатит, с днешна дата той е с висока честота при рискови групи (лица, употребяващи наркотични вещества, MSM-мъж правещ секс с мъж, лица лишени от свобода). Разбира се и при него не е постигнато максимално диагностициране на заразените с кръвни продукти и манипулации, или по полов път. Така че, да, в България хроничните вирусни В и С хепатити все още са водеща причина за чернодробни усложнения.
- Какви са съвременните методи за диагностика на хепатит В и С?
- Методите са такива, каквито са били и преди години. Изследват се т. нар вирусни маркери, като се взима кръв. След това, някой трябва правилно да разчете резултатите. Човек може да е имал среща с В хепатит, но спонтанно да е оздравял като е изработил добър защитен титър антитела. Може да е имал среща, но да няма антитела - тогава се изследват чернодробните ензими и се преценява за допълнително изследване. В третия случай, лицето е с положителен HBs-Ag, тоест е носител на вируса и задължително следва разширен вирусен панел, за да се реши дали ще се проследява или ще се лекува. Хронифицирането на В хепатита е в 5-10%. Що се отнася за хепатит С, маркерът anti-HCV показва среща с вируса и е за цял живот. Но дали пациентът още „живее" с вируса, се решава с допълнително изследване. Хронифицирането на С хепатита е в повече от 85%. Така че, с кръвен тест се установяват хроничните носители на вирус В и С. След това се правят разширени изследвания - вирусологични, биохимични, ехография на коремни органи, когато се налага гастроскопия, чернодробна биопсия или неинвазивни изследвания като еластографията. След всички тях се поставя окончателната диагноза, прави се оценка на състоянието и се преценява какви са последващите стъпки на лечение.
- Има ли симптоми, по които човек може да заподозре, че страда от вирусен хепатит, или заболяването протича „тихо"?
- Много заболявания в началния си стадий са „тихи", не само в гастроентерологията и хепатологията. При вирусните хепатити обичайно няма типични „звуци в тишината". По- бързото изморяване и общата слабост, свързани с „наемателя-вирус", обичайно се свързват с физическото натоварване и начина на живот на пациента. За съжаление, вирусни маркери се изследват и то не винаги, ако са завишени чернодробните трансаминази-АСАТ и АЛАТ, а при хроничния вирусен хепатит те могат да бъдат
нормални. Когато вече не е „тихо", тоест пациентът е пожълтял, подул му се е коремът или краката му, получил е кървене, тогава вече вирусната инфекция е в стадий на декомпенсирана чернодробна цироза.
- Има ли разлики при лечение на двете заболявания?
- Всяко хронично заболяване (вирусно, автоимунно, алкохолно, метаболитно) на черния дроб с времето и потенцирано от това, че често има 2 дори 3 взаимодопъл-ващи се фактора, може да премине от хепатит в чернодробна цироза и усложненията й, дори до първичен чернодробен карцином. Затова веднъж установен, хроничният вирусен хепатит трябва точно да се стадира, включително да се прецени дали е или не „монохепатит" и да се лекува според препоръките на нашите и европейски експерти по хепатология. Лечението е различно, защото В хепатитът е ДНК вирус, а С хепатитът е РНК вирус, по различен механизъм увреждащи чернодробните клетки.
- Ефективни са днешните терапии и възможно ли е пълно излекуване?
- Лечението на хроничните вирусни хепатити в България е абсолютно съвременно, прилагаме същите препарати като в Европа и Америка. От 2015 г. излекуването от С вируса е „мисия възможна" с ефективност над 95%. Това е благодарение на ДДАС- директно действащи антивирусни средства, които се поемат от НЗОК, тоест скъпо струващо безплатно лечение. Лечението е с таблетки за 2, 3 или 6 месеца, понася се добре, като се съобразява с лекарствата, които пациента приема по повод други заболявания. При вирусния В хепатит все още няма такова лечение, но от години се прилагат пегилиран интерферон (основно при млади, без други заболявания) и нуклеотидни/нукеоизидни аналози (тенофовир, ентекавир). С тях се постига във висок процент потискане на вирусната реплика-ция, което е важно, за да се забави или преустанови чернодробното увреждане, както да се минимизи ра риска за предаване на инфекцията. Малък процент от лекуваните „изчистват" HBs-Ag и/ или изработват антитела. Всички гастроен-теролози сме в очакване да се открие медикамент или комбинация от медикаменти за излекуване от В инфекцията.
- След излекуване от вирусния хепатит, трябва ли пациента да забрави, че е имал такова заболяване?
- Излекуване от вирусната инфекция е правилната трактовка. Но промените в черния дроб по време на „пребиваването" на вируса, невинаги и не в пълен обем са възвратими, дори него вече да го няма. Ето защо, всеки лекуван и излекуван трябва да се проследява на 6-12 месеца при гастроентеролог с кръвни изследвания, включително туморни маркери, ехография на коремни органи, по преценка и с контролна гастроскопия.
- Какво е значението на профилактичните изследвания и кога е добре човек да се тества?
- Профилактиката е грижа за здравето. Жената трябва да се следи гинекологично и с мамо-/ ехография, мъжът след 50 г. да изследва простатната си жлеза. Всеки след 45 г. възраст трябва да направи първата си колоноскопия. Всички рискови фактори като наднормено тегло, хипертония, повишен холестерол, захарен диабет, цигари и алкохол, налагат сърдечносъдов контрол. Що се отнася до вирусните хепатити, от 2021 година в България има Програма за превенцията им, включваща бързи тестове за В и С хепатити, извършвани от общопрактикуващия лекар. Напоследък при нас идват пациенти с положителни такива тестове. За съжаление обаче общите ми наблюдения са, че тези тестове не се правят масово. От друга страна, при ежегодните профилактични изследвания винаги се назначават чернодробни ензими. Ако те са завишени, е редно да се изключи вирусен хепатит. При жените със завишени ензими може да се наложи изследване за автоимунни чернодробни болести. Фамилността за вирусен хепатит, за чернодробна цироза или рак, също е индикатор за изследване. Ранното диагностициране на всяко чернодробно увреждане, неговото стадиране, индивидуализирано и комплексно лечение, са ключови за забавяне на процеса или излекуване, подобряване на преживяемостта и качеството на живот.
- И все пак, имате ли някакви съвети как да предпазим черния дроб от потенциално увреждане?
- Грижата за черния дроб включва грижата за здравето въобще -поддържане на нормално тегло, движение, да не се прекалява с алкохола, приеманите медикаменти да са преценени като необходими от съответния специалист. Не обичам нравоучението, но използването на наркотични вещества няма никакъв позитив физически и психо - емоционално. Различните билки и „прахчета" давани от знахари за прочистване на тялото са с неясно съдържание, ползването на анаболи ,„шейкове", аминокиселини във фитнес залите, също крият рискове за черния дроб.
Когато благодарността вдъхновява изкуство...