Есента традиционно е сезонът, в който кабинетите на УНГ специалистите се изпълват с пациенти. Промените във времето, по-високата влажност, завръщането в училища и офиси, както и циркулацията на вируси водят до рязко увеличение на оплакванията от носа, гърлото и ушите. За да разберем кои заболявания зачестяват най-много и какво е важно да знаем за тях, разговаряме с д-р Габриела Станкова - УНГ специалист от УМБАЛ „Софиямед“, който обяснява тенденциите, рисковете и начините за профилактика.
в."Здраве с Телеграф"
23.09.2026 г.
- Д-р Станкова, кои УНГ заболявания зачестяват най-много през есента?
- През есента най-често се наблюдава ръст на вирусните инфекции на горните дихателни пътища, включително ринити, фарингити и ларингити, тъй като по-хладният и влажен въздух улеснява разпространението на вируси, а продължителният престой в затворени помещения подпомага предаването им. Увеличават се и случаите на остър хроничен синузит, както и отити, особено при децата, при които анатомичните особености на евстахиевите тръби ги правят по-податливи на инфекции. При хора с алергии есента често води до обостряне на алергичния ринит, тъй като плесените и домашните алергени стават по-активни, а разпадането на листната маса и повишената влажност допринасят за по-силно алергенно натоварване.
- С какви оплаквания най-често идват пациентите при вас?
- Пациентите най-често търсят помощ за запушен нос, продължителна хрема, болки в лицето и главата, пресипналост, болки в гърлото, заглъхване на ушите, шум в ушите и намален слух. Много хора съобщават и за чувство на тежест под очите, затруднено носно дишане или кашлица след вирусна инфекция, която се задържа седмици. При децата водещи причини за преглед са отитите, уголемената трета сливица и честите ангини, които често се проявяват с хъркане, дишане през устата, повтарящи се инфекции и болки в ушите.
- Как човек може да различи обикновена вирусна хрема от бактериален синузит?
- Вирусната хрема обикновено започва внезапно, придружена от воднист секрет, кихане и леко дразнене в гърлото. Симптомите се подобряват в рамките на 5-7 дни. Бактериалният синузит се характеризира с гъст, жълтозелен секрет, силна тежест или болка в лицевата област или главоболие, както и влошаване след кратко подобрение. Често има и температура, неприятна миризма в носа или кашлица, която се засилва нощем.
- При кои симптоми е задължително да се потърси преглед при УНГ специалист?
- Преглед при УНГ специалист е необходим при запушен нос, продължителна хрема - водниста, слузеста или гнойна; болки в гърлото - парене, дращене, затруднено преглъщане; подуване на лимфните възли - болезнени жлези по шията; подуване по шията - едностранно или двустранно; промяна на гласа - пресипналост, дрезгавост, загуба на глас; силна лицева болка - под очите, в челото, в горните зъби, главоболие с чувство за натиск; висока температура; заглъхване на ушите; намален слух; шум в ушите - пищене, бучене, пулсиране; гноен секрет от носа; повторно влошаване след подобрение; силно затруднено носно дишане; болка в горните зъби; неприятна миризма в носа; кашлица над 3 седмици; заден секрет - стичане към гърлото; едностранна хрема, болка или запушване; намалено или липсващо обоняние; нощно хъркане - особено при деца; дишане през устата; чести рецидиви на инфекции; силна умора и отпадналост; болка при преглъщане; уголемени сливици; чувство за чуждо тяло в гърлото; секрет от ухото; замайване или световъртеж; кръвотечение от носа.
Това са сред най-важните предупредителни признаци, че е необходима незабавна оценка от УНГ специалист. Тези симптоми могат да сигнализират за бактериална инфекция, усложнение или състояние, което изисква навременно и целенасочено лечение.
- Колко дълго е нормално да продължи запушеният нос след вирусна инфекция?
- Запушването на носа след вирусна инфекция може да продължи до две седмици, особено когато носната лигавица е силно раздразнена и възпалена. Това е нормална част от възстановяването. Ако обаче симптомите се задържат повече от 3-4 седмици, вече говорим за възможност за хронифициране на остър риносинуит, наличие на назални полипи, изкривена носна преграда или алергичен компонент, които поддържат възпалението и пречат на нормалното носно дишане. Продължителната хрема не бива да се подценява, защото може да бъде сигнал за структурен или хроничен проблем, който изисква специализирана диагностика и целенасочено лечение от УНГ специалист.
- През есента често се използват капки и спрейове за отпушване на носа. След колко дни употреба могат да станат проблем?
- Съдосвиващите капки и спрейове за нос трябва да се използват не повече от 5-7 дни, защото при по-дълга употреба започват да губят ефективност и могат да доведат до медикаментозен ринит - състояние, при което носът се запушва още повече. Лигавицата привиква към препарата и реагира с оток при липса на доза, което създава усещане за постоянна нужда от капки и значително затруднява нормалното носно дишане. Това е честа причина за хронични оплаквания през есенно-зимния сезон и изисква внимателен подход и консултация със специалист при продължителни симптоми.
- Възможно ли е човек да развие зависимост към тях?
- При част от пациентите се развива силна физиологична нужда да използват съдосвиващи капки, за да поддържат проходим носа. Когато лигавицата вече е раздразнена от продължителна употреба, пропускането на доза води до още по-силно запушване, което създава порочен кръг. Това състояние изисква възстановяване на носната лигавица, постепенно ограничаване на капките и често преминаване към други терапии под наблюдение на УНГ специалист.
- Как да различим алергичния ринит от настинка или вирусна инфекция?
- Алергичният ринит се отличава с кихане, воднист секрет, сърбеж в носа и очите, както и ясна сезонност или връзка с конкретни алергени като прах, полени, треви, плесени или домашни любимци. За разлика от вирусната инфекция при алергия липсват температура, болки в тялото и общо неразположение, а симптомите могат да продължат седмици или месеци, често усилващи се сутрин или при контакт с апергена. Вирусната хрема обикновено е краткотрайна, развива се остро и е прдружена от общи симптоми като отпадналост, болки в гърлото или кашлица, докато алергичният ринит има по-устойчив, ; повтарящ се ход и ясно провокиращи фактори.
- Защо след вирусни инфекции някои пациенти развиват силна болка или заглъхване на ушите?
- След вирусни инфекции много пациенти развиват болка, заглъхване или шум в ушите, защото вирусите често предизвикват възпаление и оток на евстахиевата тръба - структурата, която свързва носа и ухото и регулира налягането в средното ухо. Когато тя се запуши, налягането се променя и се появяват характерните оплаквания. При част от пациентите се натрупва течност зад тъпанчето, което допълнително нарушава слуха и може да доведе до развитие на отит. Това състояние е особено често при деца, но се среща и при възрастни, особено след по-тежки вирусни инфекции или при съпътстваща назална контестия (запушен нос). Навременният преглед три специалист е важен, когато симптомите се съдържат, усилват или са придружени от намален слух, тъй като може да е необходимо лечение за предотвратяване на усложнения.
- Какви са причините за появата на отит и може ти той да мине незабелязано?
- Отитът най-често се засилва след вирусна инфекция, когато функцията на евстахиевата тръба е нарушена и в средното ухо се създават условия за възпаление. При децата това е особено често, тъй като евстахиевата тръба е по-къса и по-хоризонтална, което улеснява задържането на секрети и проникването на инфекция. Отитът невинаги протича с типичната силна болка - в много случаи може да бъде „тих“, проявявайки се само със заглъхване, намален слух или чувство за натиск в ухото, без остри симптоми. Именно затова е важно тези оплаквания да не се подценяват, особено при деца, тъй като незабелязаният отит може да доведе до продължителни слухови нарушения и чести рецидиви.
- Лекува ли се синузитът или той си остава до живот?
- Синузитът е напълно лечим в преобладаващата част от случаите. Проблемът е, че много пациенти не лекуват правилно острите епизоди или ги неглижират, което води до преминаване към хронични форми. При навременно и адекватно лечение, добра профилактика и корекция на евентуални анатомични особености - като изкривена носна преграда или носна полипоза - синузитът не е доживотна диагноза. Важното е пациентите да търсят специализирана помощ при продължителни симптоми, за да се предотвратят усложнения и да се постигне трайно възстановяване.
- Антибиотикът винаги ли е необходим при лечение на ангина или отит?
- Антибиотикът не е необходим при всяка ангина или отит. През есенно-зимния сезон повечето инфекции са вирусни, а антибиотичните лекарства действат единствено срещу бактериални причинители. Затова решението за антибиотично лечение трябва да се взема само от специалист, след преглед и при нужда - след допълнителни изследвания, които да потвърдят бактериална инфекция. Неправилната или ненужна употреба на антибиотици води до антибиотична резистентност, по-трудно лечими инфекции и риск от усложнения, което прави прецизната оценка от лекар ключова за безопасното и ефективно лечение.
- Доста хора се оплакват, че след вирусно заболяване губят или променят обонянието и вкуса си. На какво се дължи това?
- Това се дължи най-често на възпаление на обонятелната лигавица и рецепторните нервни окончания. Възстановяването обикновено е постепенно и може да отнеме няколко седмици. Понякога обаче симптомите не се дължат само на вируса: възможно е инфекцията да обостри вече съществуващ хроничен риносинуит с носна полипоза, при което обонянието не се възстановява и се появяват допълнителни оплаквания като запушен нос, тежест в лицето или намален вкус. В други случаи едно привидно „намалено обоняние“ може да бъде признак за друг подлежащ проблем, който не е свързан пряко с вирусната инфекция. Затова при продължителни или влошаващи се симптоми е необходим преглед при специалист по уши, нос и гърло, за да се изключат хронични възпаления, полипи или други състояния, които изискват целенасочено лечение.
- Есента е сезонът на кашлицата и ларингита. Колко време може да продължи без повод за тревога и кога трябва да се изследват гласните връзки?
- Есента традиционно е сезонът, в който кашлицата и ларингитът зачестяват вследствие на циркулиращите вирусни инфекции и резките температурни промени. След прекарана вирусна инфекция е напълно възможно кашлицата да продължи до три седмици, особено когато има остатъчно възпаление на ларинкса и повишена чувствителност на дихателните пътища. Това състояние обикновено се повлиява постепенно и не е повод за тревога, ако симптомите намаляват. Когато обаче пресипналостта или кашлицата се задържат повече от един месец, когато гласът остава дрезгав, появяват се болка при говорене или усещане за „стягане“ в гърлото, е необходимо изследване на гласните връзки. Продължителните симптоми могат да бъдат признак за хронично възпаление, функционални нарушения или други състояния, които изискват оценка от специалист по уши, нос и гърло. Навременният преглед е ключов за предотвратяване на усложнения и за правилно възстановяване на гласа.
- Какво действително може да направи човек през есенно-зимния сезон, за да намали риска от повтарящи се инфекции на носа?
- През есенно-зимния сезон най-ефективната стратегия за намаляване на риска от повтарящи се инфекции на носа е поддържането на добра хигиена на носната лигавица. Редовното промиване с физиологични разтвори подпомага естествените защитни механизми, намалява вирусния товар и предотвратява задържането на секрети. Важно е да се избягва прекомерната употреба на съдосвиващи капки и спрейове, тъй като продължителната им употреба води до медикаментозен ринит и допълнително влошава носното дишане. Поддържането на оптимална влажност в помещенията (40-60%) предпазва лигавицата от изсушаване, а избягването на тютюнев дим и други дразнители намалява риска от хронично възпаление. От ключово значение са и общите здравни фактори: достатъчен и качествен сън, балансирано хранене, богато на витамини и антиоксиданти, както и намаляване на стреса, който доказано отслабва локалния имунитет на горните дихателни пътища. Тези мерки не само ограничават честотата на инфекциите, но и подпомагат по-бързото възстановяване при вече настъпило заболяване.
- В кои случаи се налага премахване на сливици и зачестяват ли тези случаи?
- Премахването на сливиците (небните тонзили) - „тонзилектомия“, се извършва както при деца, така и при възрастни, но само при ясно дефинирани медицински показания.
Абсолютните показания включват: тежка обструк-ция на горните дихателни пътища, причинена от значително уголемени сливици, водеща до дихателни паузи (обструктивна сънна апнея), силно хъркане и временни спадове в нивата на кислород в кръвта по време на сън (нощни деса-турации); перитонзиларен абсцес, особено при рецидивиращ ход или при неуспех на консервативното лечение; както и тежки постстрептококови имунологични усложнения като ревматична треска или гломерулонефрит, когато тонзилите са доказан резервоар на инфекция.
Към относителните показания спадат рецидивиращите ангини - >7 епизода за една година, >5 годишно за две последователни години или >3 годишно за три години.
Тези състояния значимо нарушават качеството на живот и са основание за оперативно лечение. Третата сливица е лимфоид-на тъкан, характерна за детската възраст и нейната хипертрофия е една от най-честите причини за УНГ проблеми при деца. Премахването й (аденоидектомия) се препоръчва при симптоматично увеличена трета сливица, водеща до значимо затруднено носно дишане, постоянно дишане през устата, хъркане, нарушения на съня или обструктивна сънна апнея. Показание за операция са и честите или продължителни заболявания на средното ухо, особено при наличие на отит с излив (задържане на течност в средното ухо), намален слух и нарушения в говора. Аденоидектомия се извършва и при хронично или често възпаление на третата сливица, което не се повлиява от медикаментозно лечение. През последните години случаите леко зачестяват, главно заради по-честите вирусни инфекции, натоварването на детските колективи и по-продължителния контакт със сезонни респираторни патогени.
