Нашата работа е да осигурим най-добрия възможен старт, а Вашата – да бъдете до детето си, казва началникът на Отделението по неонатология в лечебното заведение
blitz.bg
21.01.2026 г.
-Д-р Мангъров, какво означава за Вас и Вашия екип Денят на родилната помощ/Бабинден?
За нас Денят на родилната помощ е ден на признание към една тиха, но изключително отговорна работа. Празник на професионализма, екипността и доверието. Това е ден, в който оценяваме усилията на акушерките, лекарите и целия екип, които заедно гарантират безопасността на майките и новородените. За нас е и повод да се обърнем към родителите и да напомним, че зад всяко бебе в Отделението стои опит, грижа и внимание. Мога да каже, че по дух в неонатологията всеки ден е „Бабинден“, защото за всяко дете се борим с цялата си енергия, а празничния ден просто ни напомня защо сме си избрали тази професия.
-Как този празник се усеща „отвътре“ – в Отделението по Неонатология на УМБАЛ „Софиямед“?
Това е празник на професията и на усилията ни, но най-вече е напомняне, че всеки ден, дори когато е тежък, нашата работа има огромно значение за новия живот, който се ражда. Празникът не нарушава работния ни ритъм. И на Бабинден има раждания, има бебета, които се нуждаят от грижа. За нас всеки ден е Бабинден!
-Какво остава невидимо за родителите, но е ключово за работата Ви?
Има много неща, които родителите не виждат, а без тях работата ни просто не съществува – непрекъснатото наблюдение, микрорешенията през целия ден, предвиждането на проблеми, контролът на средата.
Родителите не виждат работата зад кулисите – обсъждания в екипа, консултации, преглед на образни и лабораторни изследвания, планиране на следващите 12–24 часа. Това не се вижда, но определя как ще изглежда детето утре. Понякога знаем, че каквото и да направим, резултатът е несигурен. Това е нещо, което носим сами, без да го прехвърляме върху семейството. Поемаме страха и понякога гнева на родителите, но не го връщаме обратно. Носим го със себе си – това не се вижда, но тежи.
Родителите виждат бебето и апаратите. Ние виждаме процеса, рисковете и възможното медицинско развитие на ситуацията. Това е невидимата, но ключова част от неонатологията. Нашата работа е най-успешна, именно когато остава невидима.
-Кои са най-големите предизвикателства в ежедневната Ви работа?
Безспорно това е границата между стабилност и срив при нашите малки пациенти. При новородените, особено недоносените бебета, състоянието може да се обърне за минути. Трябва постоянно да мислиш една крачка напред и да реагираш веднага, без колебание.
При недоносените бебета органите са незрели.Бял дроб, мозък, черва, имунна система, всичко при тях е в процес на съзряване. Лекуваш, но и пазиш да не навредиш. Балансът между агресивна терапия и щадене е труден и всекидневен. Вземаме тежки решения с ограничена информация. Често работим с малко данни, неясна прогноза, а цената на грешката е голяма. Решенията са клинични, но последствията са човешки.
Комуникацията с родителите също може да се определи като предизвикателство. Да обясниш сложна медицина на хора в шок, които изпитват страх и вина, е изключително трудно. Трябва да си честен, но и да запазиш надеждата им.
Инфекциите и вътрешноболничният риск също са в тази графа. Един дребен пропуск може да струва много. Постоянен контрол, дисциплина и мислене „като параноик“ – иначе не става.
Емоционалното натоварване също се отразява. Успехите са големи, но загубите тежат дълго. Няма как да си напълно дистанциран емоционално, ако си добър неонатолог.
-Как се справяте с натоварването и емоционалната страна на професията?
Справямe се, защото иначе не можеш да оцелееш дълго в тази професия. Става с опит, дисциплина и силен екип. Емоциите не се изключват, но се управляват в името на пациента.
Не е романтично, а практично. Разделямe емоцията от действието. Неонатологията не е соло дисциплина, а екипна работа. Кратък разговор с колега след тежък случай често помага повече от всяка друга формална „подкрепа“. Приели сме, че не всичко зависи от нас. Това не ни прави безразлични, а реалисти. Иначе живееш трудно.
Разбира се, важно е и винаги да сме честни към родителите. Когато сме ясни и последователни, напрежението пада. Недоизказаното и фалшивата надежда тежат много повече. Радваме се на малките победи, като екстубация, първо пълно ентерално хранене, изписване и т.н. Не чакам „големия успех“, за да си кажа, че има смисъл.
-Споменахте, че недоносените деца изискват специална грижа. Кои са най-важните фактори за успешното им развитие?
Безспорно ранната и адекватна медицинска намеса по време на престоя им в отделението по Неонатология, както и проследяването след изписване и активното участие на родителите. Това е дълъг процес.
Най-важните фактори за успешното развитие на недоносените деца са няколко и всички са еднакво критични. Както вече споменах, навременна и компетентна медицинска грижа е ключове. Включва стабилизиране на дишането, добра терморегулация, адекватно хранене и профилактика на усложненията. Първите дни и седмици са решаващи.
Минимален стрес за новороденото и щадяща среда. Тук идва контролът на температура, влажност, светлина, шум, манипулации и болка. Недоносеното дете не „свиква“ със стреса, то се изчерпва от него. Контролът на средата в този случай е част от терапията, а не осигуряване на по-комфортни условия.
Подходящо хранене е ключово за всяко новородено.Майчината кърма е изключително важна, дори да е в минимални количества. Ранното и правилно ентерално хранене влияе директно върху растежа и невроразвитието.
Разчитаме много и на активно участие от страна на родителите – контакт кожа до кожа, присъствие, спокойствие. Родителите не са гости в нашето Отделение, те са част от терапията.
Нашата работа е екипна. Неонатолози, акушерки, медицински сестри, консултанти, когато екипът е синхронизиран, детето печели време, а времето е решаващ фактор за неговото развитие. Много съм щастлив, че Отделението по неонатология към УМБАЛ „Софиямед“ разполага с напълно оборудван интензивен сектор за отглеждане и лечение, както на недоносени новородени, така и на проблемни доносени бебета. Това ни прави още по-уверени в работата и ни дава сигурност, че можем да помагаме за развитието и пълното възстановяване на тези по-сериозни случаи в практиката ни.
Грижата за тези наши пациенти не приключва с изписването. Тук са важни постоянството и проследяването. Редовният контрол на растежа, зрението, слуха и нервно-психическото развитие прави реалната разлика в дългосрочен план. Недоносеното дете не се нуждае от чудеса, а от точна медицина, търпение и последователна грижа – ден след ден.
-С кои митове най-често се сблъсквате?
Има няколко упорити мита, които повече пречат, отколкото помагат в работата ни. За новородените доносени бебета това са:
„Бебето трябва да плаче, за да му се развият дробовете“ –Плачът е сигнал, а не терапия. „Едрото бебе е по-здраво“ – Здравето на новороденото не се мери само в килограми. „Жълтеницата винаги е опасна“ –В повечето случаи е физиологична. „Новороденото трябва да се храни строго по часовник“ – Това е повече остаряло схващане, отколкото мит.
Къммитове за недоносените деца спадат:
„Недоносеното дете винаги остава с увреждания“ – Напълно невярно твърдение.
„Апаратите го мъчат и му вредят“ – Апаратите не са наказание, а заместител на незрели функции. Те дават необходимото време, детето да се развие.
„Майката е виновна, че е родила преждевременно“ – Това е един от най-тежките и неверни митове. В огромна част от случаите причините за преждевременно раждане са медицински и са напълно извън контрола на майката.
„Колкото по-бързо го извадим от кувьоз, толкова по-добре“ – Там бебето не е в затвор, а в контролирана среда, която е съобразена с неговите нужди и състоянието му.
„Ако сега е добре, вече няма риск“ – При недоносените развитието е процес. Някои проблеми се виждат по-късно, затова проследяването е задължително.
„Недоносените са по-слаби и болнави деца“ – Невярно твърдение. Тези деца не са по-слаби по дефиниция. Те просо са имали нужда от повече време и подкрепа в началото на живота си.
„След изписването всичко е наред“ – Мит. Нужно е системно проследяване.
-Как изграждате доверие с родителите в толкова емоционални моменти?
С честност, ясни обяснения и присъствие. Родителите имат нужда от истината, не от обещания. Доверието не се изгражда с думи, а с последователно поведение всеки ден. Стях трябва да се говори честно. Затова им казваме какво знаем, какво не знаем и какви са реалните сценарии, които можем да предвидим. Без празен оптимизъм.
Повтаряме им информацията. Случва се да са в шок и да не възприемат всичко от първия път. Тогава повтаряме, обясняваме отново, ако се наложи по различен начин, докато стане разбираемо за тях.
Даваме им роля в терапията.Когато родителят знае какво може да направи – докосване, кърма, присъствие, тогава страхът намалява и се появява доверие.
Съгласуваността за действие в самия екип на отделението е много важна за изграждането на доверие с родителите. Когато всички казваме едно и също и действаме според план обяснен на родителите, те се чувстват сигурни. Разминаванията убиват доверието.
Не отлагаме трудните разговори.Дори лошите новини се приемат по-леко, когато са казани навреме и човешки. В такива моменти родителите не търсят перфектните думи, а стабилност, яснота и усещането, че някой държи нещата под контрол. Това е основата на доверието.
-Какво прави екипа Ви силен и устойчив?
Неонатологията е екипна работа и усилията, които целият ни екип полага, за да се отгледа всяко едно детенце са неимоверни. Основната ни цел е всяко бебенце да бъде изписано здраво и родителите да могат да поемат грижите за него спокойно и самостоятелно. Радвам се, че в Отделението ни в УМБАЛ „Софиямед“ заедно се справяме с предизвикателствата на по-сложни случаи.
В основата на нашия екип стоят професионализъм, взаимно уважение и ясното съзнание, че работим заедно, а не поотделно. Екипът става силен и устойчив не заради титлата и позицията на отделен човек, а заради начина, по който работим заедно всеки ден.
-Какво е Вашето лично послание към бъдещите майки?
Посланието ми към бъдещите майки е просто, но важно: Грижете се за себе си и търсете навременна медицинска помощ. Слушайте тялото си и не подценявайте симптоми, дори да изглеждат маловажни. Нямате вина, ако бременността или раждането не протекат по план и детето се появи по-рано.
Доверете се на екипа, който сте избрали. Задавайте въпроси и бъдете активна част от грижата за детето си. Вашето присъствие, спокойствие и кърма имат реално значение. Всяко бебе идва със свой път. Нашата работа е да осигурим най-добрия възможен старт, а Вашата – да бъдете до детето си.
Д-р Йован Даскалов: Раждането на новия живот е едно събитие,...