EN
Back to top hospitalsofiamed.bg

Златният стандарт в лечението ранен белодробен карцином е мини-инвазивната хирургия

Диагностициран в ранен стадий, ракът на белия дроб се лекува успешно при 50% от пациентите


Кое е най-подходящото лечение за белодробния карцином? Какво е мястото на мини-инвазивната хирургия в терапията на това коварно заболяване? Доколко избягването на рисковите фактори, правилната профилактика и скринингът подобряват прогнозата при белодробния рак? Отговор на тези въпроси дава д-р Десислав Врачански, специалист по гръдна и коремна хирургия, завеждащ отделението по “Гръдна хирургия” при УМБАЛ „Софиямед“.

 

-          Д-р Врачански, разкажете за самото заболяване – има ли първи признаци, които да подскажат, че става дума именно за белодробен карцином?

Признаците за белодробен карцином са добре познати. Пациентите с това заболяване може да имат следните оплаквания: недостиг на въздух (задух), упорита и постоянна кашлица, загуба на тегло, липса на апетит, болка в гръдната област, болка и слабост на дланите и пръстите, поява на кръв в храчките, обща отпадналост, умора, промяна в настроението и депресия, чести инфекции на дихателните пътища – пневмонии и бронхити, промяна в гласа, болки в рамената. Тези оплаквания може да не присъстват, но това не изключва наличие на белодробен карцином. От друга страна, всеки от тези симптоми може да е свързан с друга болест, която ги причинява. Повечето пациенти живеят месеци наред със симптоми на рак на белия дроб преди да бъдат окончателно диагностицирани. Пациентите, при които е открит рак на белия дроб в начален стадий, имат 50% по-висок шанс да оздравеят в сравнение в тези, при които диагнозата е поставена на късен етап, когато туморните клетки вече са се разпространили в организма. Ето защо, моят съвет е при поява на някои от симптомите за белодробен карцином, да се потърси специализирана лекарска помощ. Това може да спаси живота на много хора.

 

-                      Припомнете какви са основните причини и рискови фактори за възникване и развитие на белодробен рак? Защо и немалко непушачи заболяват?

Белодробният карцином е най-често срещания рак сред мъжете и на трето място по честота сред жените. Статистиката показва, че в световен мащаб всяка година се регистрират над 2 милиона нови случаи, а загиват около 1,3 милиона човека. В България годишно се регистрират над 4000 нови случаи, от които 80% са мъже, а загиват около 3500 души, от които 80% – мъже. В САЩ годишно заболяват над 170 000 души и около 130 000 умират от рак на белия дроб. Тенденциите в заболеваемостта и смъртността от рак на белия дроб показват увеличение и при двата пола. Честотата му нараства в световен мащаб. Въпреки това, диагнозата рак на белия дроб не трябва да се приема като „смъртна присъда“. Пациентите с ранен стадий на белодробен карцином имат 50% шанс за излекуване в сравнение с тези, при които диагнозата е поставена късно. Тютюнопушенето (включително и пасивното тютюнопушене) се смята за основен етиологичен фактор за възникване на белодробен карцином. То е отговорно за около 90% от случаите с белодробен рак. Тютюневият дим съдържа около 4800 съставки. Много от тях са с карциногенно действие. Това са основно полицикличните ароматни хидрокарбони, азотен оксид, изопрен, бутадиен, N - нитрозамини, метали и други. Ключовата роля на тютюнопушенето за възникване на белодробния рак се изразява в хроничното въздействие на метаболитно активираните канцерогени върху ДНК – молекулите в клетките на бронхиалната лигавица, което води впоследствие до промяна на ДНК – генни мутации. Не всеки, който пуши или е в контакт с някое от канцерогенните вещества, ще развие белодробен рак. Както индивидуалният риск за развитие на белодробен карцином се увеличава с броя на цигарите, които човек пуши, и годините, в продължение на които го е правил, така същият този риск значително намалява, ако човек спре да пуши. Освен тютюнопушенето други рискови фактори са работата с азбест, никел, берилий, производството на графитни електроди, инхалиране на радиоактивни вещества и др. Моторните превозни средства замърсяват въздуха с прах и пари, които съдържат мощни канцерогени и мутагени. Диетичните фактори увеличават (напр. мазнините и холестеролът) или намаляват (плодовата или зеленчуковата диета) риска от развитие на белодробен рак. Хранителните добавки са много модерни в днешно време, но научните факти показват, че някои от тях могат да увеличат риска от развитие на рак. Ако приемате или имате намерение да приемате хранителни добавки – съветвам Ви да се консултирате с диетолог или поне с личния Ви лекар.

 

-                      Д-р Врачански, как протича лечението на заболяването? Има ли алтернатива операцията при белодробен карцином или тя ли е основният метод за лечение?

Оперативното лечение е основният и най-важен етап от лечението на ранния белодробен карцином. Най-честата операция се нарича лобектомия и представлява отстраняване на една трета или на половината от белия дроб, в който се е развил тумора. Следва обаче да направя едно уточнение. Лечението на белодробния карцином е комплексно, извършва се от мултидисциплинарен екип и се определя от вида на тумора, стадия на заболяването, състоянието на белите дробове и от общото здравословно състояние. Белодробният карцином се разделя на две основни групи: дребноклетъчен (ДКБК) и недребноклетъчен (НДКБК). Те се лекуват по различен начин. Дребноклетъчният белодробен карцином има склонност да се развива по-бързо от недребноклетъчните тумори, но има по-добър отговор, по-ефективно се лекува чрез химиотерапия. Ролята на оперативното лечение при този тип карциноми е ограничена и има за цел да се постави точна диагноза, като се вземе достатъчно материал за хистологичен и генетичен анализ. Понякога при тези карциноми се налага оперативно лечение на усложненията, като най-честото е „събиране на вода“. Обобщено може да се каже, че този вид белодробен рак не се оперира. При втория вид белодробен карцином – недребноклетъчния, оперативното лечение е от съществено значение. На пациентите с НДКБК в ранен стадий обикновено се препоръчва оперативно лечение с цел радикално отстраняване на тумора. Каква част от белия дроб трябва да се отстрани, зависи от разположението и размера на тумора, белодробния капацитет и общото състояние на пациента. По време на операцията се отстраняват и прилежащите лимфни възли. Това се прави с цел да се определи доколко туморът се е разпространил и дали е обхванал лимфните съдове и възли, и определя по-нататъшното лечение и необходимостта от назначаване на химиотерапия или радиотерапия.

 

-          А т.нар. безкръвни операции, могат ли да се прилагат и при белодробен карцином? При кои случаи са подходящи?

Да, „безкръвните операции“ се прилагат при белодробен карцином. Нещо повече - у нас те все още се приемат за иновация, докато в повечето страни са определени като златен стандарт. Те са приложими при почти всички случаи, които са показани за оперативно лечение. Операцията може да се извърши по два основни начина – традиционен или мини-инвазивен. Традиционната, отворена операция се нарича торакотомия и представлява значителна травма за гръдната стена и организма, особено при възрастни хора. При нея се прави разрез между ребрата с дължина около 15-25 см и се поставя ребро-разширител, за да се осигури достатъчно пространство, през което се извършва операцията. Мини-инвазивните операции или т.нар. безкръвни операции на гръдния кош се наричат торакоскопия или VATS – видео-асистирана торакоскопска хирургия. Те придобиват все по-голяма популярност. При тях се прави един или няколко малки разреза между ребрата, които са с размер от 3 мм до 2-4 см. През тези „отвори“ се въвеждат малка видеокамера и специални хирургични инструменти, посредством които хирургът извършва операцията извън гръдния кош, докато наблюдава всичко, което прави, на голям монитор с висока резолюция. Аз и моят екип в болница „Софиямед“ сме специалисти по мини-инвазивна хирургия и до традиционните, отворени операции прибягваме в редки случаи. Нарастващата популярност на мини-инвазивната хирургия се дължи на редица фактори: тя е по-сигурна, скъсява болничния престой на пациентите, пациентите се възстановяват по-бързо, имат по-малко болки, по-малко усложнения и странични ефекти, но преди всичко – имунният отговор е по-малък, т.е. по-малко се уврежда имунитетът. Недостатъци са по-високата цена, поради използването на специализирани и скъпоструващи консумативи и инструменти. Също така, не всички болнични заведения са оборудвани с необходимата апаратура, а обучението на хирурзите е дълго и скъпо и е основно в чужбина.

 

-          Д-р Врачански, може ли да се говори за ефективна профилактика на тази коварна болест?

Профилактиката е съвкупност от начини и конкретни действия, които намаляват вероятността от развитие на определена болест. Много учени по света работят върху определянето на рисковите и протективните фактори, които предпазват от развитие на онкологични заболявания. Някои рискови фактори могат да се избегнат, други – не. Например, както тютюнопушенето, така и унаследяването на определени гени са рискови фактори за развитието на рак, но само тютюнопушенето може да бъде избегнато. Избягването на рисковите фактори и увеличаването на протективните фактори може да понижи риска от развитие на карцином, но това не означава, че няма да се развие такъв. Профилактиката на белодробния карцином далеч надхвърля отказването от цигарите. Основни начини за предпазване от развитието на злокачествени заболявания, в това число и от рак на белия дроб са: промяна в начина на живот и хранителните навици; избягване на известните рискови фактори; навременно лечение на преканцерозните състояния.

 

-                      А каква е прогнозата - новите технологии и модерни лечебни методи, и най-вече с правилната профилактика, увеличава ли се периодът, наречен преживяемост?

Прогнозата при белодробен карцином не е много добра. Петгодишната преживяемост е ниска в сравнение с останалите злокачествени заболявания. Преживяемостта при пациенти с белодробен карцином се увеличава прогресивно през последните няколко десетилетия. С развитие на терапевтичните възможности прогнозата е още по-добра при пациенти, които се диагностицират рано и които са под 50 годишна възраст в момента на поставяне на диагнозата. Болните с НДКБК имат по-добра преживяемост, особено тези пациенти, които преминават през пълния курс на лечение.

В някои страни, например – САЩ, в около 70% от случаите диагнозата се поставя в ранен етап (стадий I), когато 5-годишната преживяемост е близо 100%. Тези впечатляващи резултати са  възможни благодарение на добрата информираност и здравна култура на населението, но несъмнено се дължат и на т.нар. програми за скрининг и мониторинг, на хората, които са в риск от развитието на белодробен карцином – напр. пушачите.

 

-          Д-р Врачански, има ли световни новости по отношение на лечението на белодробния рак?

Може да Ви разочаровам, но аз не съм чул все още за някакво революционно откритие или метод в лечението на белодробния карцином. По-скоро има действително и значимо усъвършенстване на утвърдените методи и средства. Най-модерното хирургично лечение на белодробен карцином е извършването на мини-инвазивна операция, каквито аз и моя екип извършваме от години, включително и мини-инвазивни операции само през един разрез – анатомични белодробни резекции със системна лимфна дисекция. Роботизирана хирургия на белите дробове също е актуална и се развива, но фактите към днешна дата не демонстрират превъзходство над другите ендоскопски оперативни техники. Роботизираната хирургия има голямо бъдеще, но все още е в процес на развитие, проучвания и усъвършенстване на хардуера и софтуера. Недостатък на тази технология е високата цена, която на практика я прави неприложима в страни като нашата. Подобно е положението и при терапевтичното поведение при това заболяване. Златен стандарт остава химиотерапията, която става все по-съвършена и ефективна и с по-малко странични ефекти. Отличен ефект и приложение при определени групи пациенти има таргетната терапия, а най-новото може да се каже, че е имунотерапията. Клиничните проучвания играят важна роля в лечението на белодробния карцином. Именно те са призвани да определят доколко е ефективно всяко ново лекарство или метод за лечение в сравнение с  досега съществуващите. Всеки нов начин на лечение преминава този процес, включително и тези, които сега се смятат за „златен стандарт”.

 

Считам, че и през следващите десетилетия хирургията ще остане основен и най-важен метод за лечение на повечето злокачествени заболявания, в това число и на ранния недребноклетъчния белодробен карцином