Всеотдайна, усмихната и желаеща да помогне – това е впечатлението, което д-р Бюлбюлева оставя у своите пациенти.
Тя е потомствен лекар, родом от Свиленград. Макар нейните родители да я разубеждавали да върви по стъпките им, от малка знаела, че медицината е призванието й. Завършва с отличие и въпреки че първоначално не е предполагала, че ще се занимава с неврохирургия, явно това е бил пътят й. В свободното време обича да спортува, да пътува и да ходи на фитнес. В работното е нонстоп с пациентите – в кабинета или в операционната. Разговаряме с нея за пътя на младите хора в професията.
– Д-р Бюлбюлева, какъв е пътят на един млад човек до неврохирургията?
Дълъг и труден. Това е тежка дисциплина – операциите са деликатни, сложни и изискват много внимание. Пътят към нея е 6 г. медицина, 6 г. специализация, теоретичен и практически изпит и след това 5 – 10 години трупане на реален опит.
– Кое е най-лесното и най-трудното, с което се сблъсквате в професията?
Най-лесното са рутинните операции, които правим всеки ден. Най-хубавото е, когато успееш да помогнеш на пациент, няма по-голяма награда за лекаря да види пациента си изписан с подобрение. Прекрасно е, когато пациенти с парализирани крайници прохождат отново, възстановяват се след инсулт с парализа или започват да се движат без предишните болки.
Най- трудно е, когато не можеш да помогнеш или не можеш да направиш нищо повече. Изпитваш съжаление, че в дадената ситуация заболяването е по-силно от медицината и си безсилен. Преживяваш болката на пациента и мъката на близките му. В тези моменти сърцето ти се къса.
(Не) достойното заплащане на медиците
– Какви са трудностите пред младите лекари? Оказа се, че в новия бюджет няма заложени средства за тях… Какви усилия трябва да предприеме държавата, за да задържи младите специалисти в България?
Надявам се, че нещата вървят към по-добро, макар и твърде бавно. Усеща се повече приемственост от по-старите и опитни лекари към по-младите, няма го предишното умишлено криене на занаят, нито свръхексплоатацията на специализантите на доброволни начала. Сега трудностите пред младите лекари са основно финансови, т.е. заплащането е ниско, абсолютно неотговарящо на дейността и труда, който извършват. Младите лекари са гръбнакът на медицината, те заслужават много по-добро възнаграждение, особено в условията на наблюдаваната инфлация и свръхпоскъпване на живота. Крачка към това би могло да бъде увеличаване на основната заплата на младите лекари, независимо от специалността и работното място.
Едва ли някой записва медицина с идеята да забогатее. Не, медицината е призвание – или я работиш със сърце, или по-добре да не се захващаш с нея.
Младите лекари са хора, които тръпнат от желание да са полезни, да помагат, да спасяват животи. Те са хора, които не гледат часовника, за да проверят дали е дошъл краят на работния ден, а напротив, ще се приберат вкъщи, когато са направили всичко възможно за своите пациенти. Те не желаят нищо повече освен достойни условия на труд и това е най-малкото, което държавата и обществото могат и трябва да им осигурят. Със своята дейност те връщат този „дълг“ стократно, лекувайки и обслужвайки здравно цялото население.
Нужни са и по-лесен достъп до започване на желаната специализация, повече стипендиантски програми, покриване на разходите за курсове и семинари в чужбина, модернизация и осигуряване на достатъчно апаратура и инструментариум в болниците и центровете за извънболнична помощ.
(Не)достъпното здравеопазване – големият въпрос
– Работите в модерна болница, която е частна и прегледите, изследванията и престоят са платени, освен ако са по спешност. Какъв е пътят към това да има достъпно здравеопазване за всички граждани?
Смятам, че здравеопазването е достъпно. Болницата е частна, но има договор с НЗОК – разходите по лечението на здравноосигурените лица са покрити. В официалния ценоразпис на болницата има допълнителни услуги, които пациентът може да получи единствено срещу заплащане.
Това, което е необходимо, е по-добро осигуряване и повече ресурси за изследвания и лечение на пациентите. Необходим е по-голям финансов ресурс, за да може всеки здравноосигурен гражданин да получава най-адекватното медицинско обслужване, от което се нуждае.
Ресурсът за скъпоструващи изследвания в извънболничната помощ обаче е ограничен и хората чакат с месеци, докато бъдат диагностицирани, липсват достатъчно направления за ЯМР или ПЕТ скенер.
Поглед към системата отвътре
– Какви проблеми се откриват в болничната помощ „отвътре“?
В болниците се работи по клинични пътеки, при които често лечението на пациента излиза от заложените рамки: понякога е необходимо повече време, докато пациентите оздравеят, друг път е извършена дейност, която надхвърля предварително определените, за които лечебното заведение получава финансиране. При оперативни или инвазивни интервенции често се използват консумативи, които НЗОК не финансира или финансира частично и консумативът е за сметка на пациента.
– Има ли и други проблеми?
Българската здравна система страда от структурни проблеми, които са отдавна известни и срещу които трябва да се борим: надграждане монопола на Здравната каса с конкурентни застрахователни фондове; покриване на реалната стойност на медицинските изделия и клиничните пътеки; осигуряване на средства за профилактика, извънболнична и доболнична грижа; държавно субсидиране на общинските болници в отдалечените райони, за да не остават цели региони без спешна и неотложна помощ; справяне с кадровия дефицит; разкриване на държавни рехабилитационни центрове и центрове за следболнично настаняване и долекуване, което в днешно време е голям проблем…
И въпреки това, като цяло съм оптимист, вярвам в българското здравеопазване и мисля, че в бъдеще ситуацията ще се доближава все повече до съвременната европейска здравна система.
Лекари от Софиямед с номинации в националния конкурс Хора на...