СПЕШНА ПОМОЩ 0895 555 451
EN
VIP профилактика Online Резултати Училище за родители
Back to top hospitalsofiamed.bg

Проф. Анна-Мария Борисова, Началник клиника по Ендокринология, УМБАЛ "Софиямед": Автоимунните заболявания на щитовидната жлеза вече са епидемия

София събира за първи път 28 световно признати експерти по тиреоидни болести

Понеделник, 25 Март 2019, zdrave.net

По инициатива на Българското дружество по ендокринология и Първата в България  онлайн платформа за социално значими заболявания Портал на пациента (www.portalnapacienta.bg) на 10 и 11 май 2019 г. в Централния военен клуб в София ще се проведе Първа научна конференция за Централна и Източна Европа по тиреоидни заболявания. Ето какво сподели за Zdrave.net за тази първа по рода си конференция за медици председателят на Българското дружество по ендокринология проф. д-р Анна-Мария Борисова.

Проф. Борисова, какво наложи организирането на научна конференция по тиреоидни заболявания и как това ще помогне на ендокринолозите в България?

Идеята е на проф. Румен Пандев – широкоскроен ендокринен хирург, който непрекъснато търси нови методики, нови техники и нови възможности за лечение на ендокринните тумори. Като член на Eвропейската асоциация на ендокринните хирурзи (ESES), той поема инициативата в рамките на Тиреоидната конференция за Централна и Източна Европа да бъде основан Югоизточен европейски клуб по ендокринни тумори (Southern European Clubof Endocrine Tumors – SECET). Този клуб си поставя за цел да подобри качеството на живот на пациентите с ендокринни тумори чрез мултидисциплинарен подход в диагностиката, лечението, рехабилитацията и социалната интеграция. За първата среща на SECET в София пристигат водещи специалисти от Виена, Атина, Санкт Петербург, Киев, Истанбул, Измир, Одрин, Тбилиси, Букурещ. В подкрепа на инициативата от Сеул ще пристигне и проф. д-р Кюнг Те – генерален секретар на Азиатско-тихоокеанската асоциация по тиреоидна хирургия.

За мен е висока чест да ми бъде предоставена научната организация на събитието с горещия въпрос за карцинома на щитовидната жлеза. Разбира се, тематика ще е по-широка и ще има възможност за повече научни съобщения от областта на щитовидната и паращитовидната жлеза, йодния дефицит, бременността и тиреоидната патология. Цялата конференция ще има подчертано учебен характер и ще е с голяма практическа полза за участниците.

По-конкретно какво ще се дискутира на конференцията?

По различните теми на конференцията опита си ще споделят 13 чуждестранни и 15 български експерти. Диагностиката и лечението на рака на щитовидната жлеза е най- обширната тема в събитието. На нея са посветени три сесии още в първия ден на конференцията с участието на български и чуждестранни специалисти от няколко области на медицината – ендокринни хирурзи, ендокринолози, радиолози, патоморфолози.

Друга голяма и актуална тема е йодният дефицит, бременност и хипотирeоидизъм. По нея ще се представи мястото на България в проекта Euthyroid, който е част от Програмата на Европейския съюз „Хоризонт’2020” за елиминиране на йодния дефицит в Европа. Ще се говори и за актуалните алгоритми за диагностика и лечение на хипотиреоидизъм по време на бременост. Специално внимание ще се отдели и на автоимунните тиреоидни заболявания. Тяхната нарастваща честота налага дискусия по проблема съвместно с всички участници в конференцията.

Ще има и акцент върху нарушенията в калциево-фосфорната обмяна. За първи път ще се представят епидемиологични данни за разпространението на хиперпаратиреоидизма в страната. Ще се покажат факторите, чрез които бъбрекът влияе пряко на статуса на витамин D в организма. В този панел ще се обсъди също алгоритъма на лечение на първичен хиперпаратиреоидизъм – кога да прилагаме оперативен и кога консервативен подход.

Кои заболявания на щитовидната жлеза са в миналото и кои зачестяват и вече са социалнозначим проблем у нас? Защо?

Ендемичната гушавост е вече в миналото благодарение на упоритата работа на поколения ендокринолози. Най-напред трябва да изтъкнем голямата роля на нашите учители, които са организирали първото епидемиологично проучване на йодния дефицит и ендемичната гушавост в периода 1956 – 1958 г. - акад. Иван Пенчев, проф. Георги Папазов, проф. Върбан Върбанов, проф. Тодор Стайков. Благодарениe на тях Министерски съвет на НРБ издава Постановление за организиране на производство на йодирана сол за масова превенция на йодния дефицит в България (октомври 1958 г). През миналата година се навършиха 60 г. йодна профилактика в България. Тя доведе до преодоляване на високата честота на гушавостта в страната и спадането й от 50% на 24%.

Същевременно през годините зачестиха автоимунните тиреоидни заболявания, които придобиват вече епидемичен характер. Това е тенденция не само в нашата страна, но и в целия свят като последица от редица фактори на средата, без да забравяме и генетичната предразположеност.

Каква е статистиката за тиреоидните заболявания в България и Европа?

Честота на тиреоидните заболявания сред българското население от 20 до 80-годишна възраст е 24,5% за възлестата гуша и 18% за висок титър на тиреоидните антитела (ТРОАb). Само половината от европейските страни са предоставили популационни данни за нивото на тиреоидните антитела и сред тях сме ние. В другите европейски страни честотата на ТРОАb се движи от 6% до 19%. Следователно няма съществена разлика с нашите резултати.

Кои фактори на съвременния начин на живот участват в патогенезата на тиреоидните заболявания?

На първо място е наследствеността. Ако имате първа степен роднина със заболяване на щитовидната жлеза, рискът и вие да имате такова заболяване е висок. На второ място са факторите на околната среда – радиация, химия, стрес, инфекции и др.

Подобри ли се диагностиката на тиреоидните заболявания в България?

Диагностиката на тиреоидните заболявания в България е на нивото в Европа и в света. Налице са апаратура, референтни хормонални и имунологични диагностични възможности, прецизна цитология, хистологична диагностика – в това число и специализирана имунохистохимия в отделни трудни случаи. Терапевтичните възможности също са на съвременно ниво и са многообразни. Някои от новите методики ще бъдат дискутирани на предстоящата Конференция за Централна и Източна Европа по тиреоидни заболявания.

Какво все още е проблем при лечението на болестите на щитовидната и паращитовидната жлеза?

Все още в голяма част от случаите диагнозата се поставя късно, а това определя бъдещето на болния и на поколението му. Необходим е скрининг на лицата, които са в риск от развитие на тиреоидни заболявания, особено при фамилна обремененост. Това ще позволи поставяне на ранна диагноза, подходящо наблюдение и лечение при необходимост.

Вижте статията тук