Проф. д-р Калоян Давидов, д.м. завършва медицина през 1994 г. По време на последвалата му редовна военна служба служи като лекар на поделение в Българската армия. От 1996 до 2000 специализира Урология като клиничен ординатор в Клиниката по урология на МУ - София в УМБАЛ „Александровска“, където от 2000 до 2004 е ординатор. През 2004 след конкурс е избран за асистент в Катедра по Урология на МУ - София. През 2006 започва работа в новосъздадената Токуда Болница София като Началник на отделение, а по-късно и на Клиниката по Урология. От 2014 до януари 2023г. е Медицински директор на Токуда Болница.
През 2017 защитава дисертация на тема „Лазерна хирургия на простатата“. През 2018 е избран за Доцент по Урология, а през 2022 - за Професор. От януари 2023 г. е началник на Клиниката по урология в УМБАЛ „Софиямед“.
През 2008 става първият български хирург, оперирал простата с лазер. Специализирал е неколкократно в болниците на д-р Токуда в Япония. Има специализация по Холмиум-лазер хирургия на простатата в Кембридж, Обединено Кралство. Специализира перкутанна хирургия за бъбречни камъни и лапароскопия в Университета в Патра, Гърция.
Член е на Европейската и Американската урологични асоциации. Активен участник в множество национални и международни конгреси, симпозиуми и семинари.
Провежда курсове по миниинвазивни методи за лечение на бъбречно-каменна болест и лазерна хирургия на простатата в международната програмата за обучение Vista на Cook Medical. Ръководител е на програми за специализация по Урология.
През 2016 е сертифициран за работа с хирургичната роботизирана платформа Da Vinci и в екип осъществява над 1000 операции за рак на простатата, доброкаачествени и злокачествени операции на бъбрека, рак на пикочния мехур и пластични реконструкции на пикочопроводите.
Той е първият български уролог, посочен за обучаващ хирург в образователната програма на производителя на робота Da Vinci. Автор е на монографична книга на тема „Роботизирани oргансъхраняващи операции при рак на бъбрека“, както и на множество научни публикации в национални и чуждестранни научни списания.
ЗА КАКВА БЪЛГАРИЯ МЕЧТАЯ
МЕЧТАЯ за просветена България. Не само от образовани, а от истински просветени хора - културни, възпитани, които знаят защо са на този свят и накъде отиват.
Хора, които вземат кредити, за да платят образованието на децата си, а не за да инвестират в поредната панелка. Хора, които отиват да гледат „Чамкория“ не защото е комедия, а защото е тъжно и искат да поплачат, а не да се смеят на всяка нецензурна дума в театралната постановка.
Искам просветена държава, мечтая за просветена държава, в която шофираме по пътища, направени от просветени строители, ръководени от просветени инженери, финансирани от просветени политици.
Искам България, която има ценности!
Мечтая за лекари, които гледат на пациента като на човек, а не като на източник на доход. Мечтая за България, в която нямаме университетски професори, които се гордеят с това, че последният им специализант знае до стотинка стойността на клиничната пътека.
Мечтая за България, в която всеки знае защо е на този свят и всеки се опитва да е полезен, да си свърши работата. За просветена България, за такава България мечтая!
В която доброто възпитание е ценност, в която не си говорим на „ти“ с непознатите, в която не получавам съобщения от телефонната си компания, която ми говори на „ти“. България, в която отново си говорим на „Вие“ – за такава си мечтая!
Не зная дали днес можем да го постигнем, но можем да опитаме с пример. Това, което всъщност можем да направим днес е всеки от нас – всеки разумен, смислен човек да направи пространството около себе си по-добро.
Това правя аз с моите специализанти, с моите сътрудници, колеги, с пациентите си. Опитвам се да ги образовам, опитвам се да ги просветя. Старая се от хората, които „вървят“ с мен, да направя грамотни лекари, възпитани лекари – лекари с ценности. Лекари – не доктори, изпълнители на клинична пътека, а лекари – хора, които лекуват. Такива, за които човекът е проблем, но не проблем, който трябва да изхвърлят или изгонят, а проблем, който трябва да решат, за да помогнат. Такива, които знаят, че зад диагнозата има жив човек с чувства, надежди и мечти.
Това, на което ги уча, е че не е важно колко разходи ще направим за лечението на един пациент, важното е да си свършим работата и да я свършим добре.
Независимо, че целият свят наоколо я върши наопаки и понякога по друг - печеливш, удобен, изгоден начин. Уча ги на това, че трябва да бъдем коректни и да си вършим работата така, както трябва да се свърши-професионално.
Това е, което всеки от нас би могъл да направи, за да имаме тази България, за която мечтая.
Разбира се, може да не се случи, докато аз съм жив, но пък аз мога да направя всичко възможно, тези след мен да продължат и дай Боже да правят същите неща с личния си пример. Това можем да направим. Всеки да си „подреди“ малко къщичката и да даде пример на другите около него.
Д-р Н.Римпова,педиатър: Повече лекарства не означават повече...