Хипофизната жлеза е разположена във вдлъбнатина на черепната основа, наречена турско седло (sella turcica). Жлезата играе важна роля в хормоналния метаболизъм на тялото, образувайки и освобождавайки хормони, регулиращи дейността на останалите жлези на ендокринната система (щитовидна жлеза, надбъбрек, полови жлези и др.) и то този начин контролира множество телесни функции.
В областта, където се намира жлезата могат да възникнат различни тумори.Най-чести са аденомите, които са доброкачествени. Разделят се на микро - и макроаденоми, които могат да бъдат хормонално активни и хормонално неактивни. Хормонално активните секретират нерегулярно своите хормони (напр. пролактин, растежен хормон, адренокортикотропен хормон - АКТХ и др.), които въздействат върху различни органи и довеждат до поява на клинична симптоматика. Хормонално неактивните обикновено са макроаденоми и симптомите, които предизвикват се дължат на компресия на различни структури. По-редки видове тумори, срещащи се в селарната област са: киста на Rathke, менингиом, хипофизарен карцином, метастази и др.
Наред с хормоналната симптоматика, дължаща се на секреция на различни хормони, близостта на sela turcica и хипофизата до зрителните нерви и тяхното кръстовище (т. нар. оптична хиазма) означава, че големите тумори могат да притиснат тези структури и да причинят ралични зрителни смущения. Тези нарушения могат да се развият постепенно, в продължение на месеци или могат да възникнат остро, особено в случай на настъпил в самия тумор кръвоизлив.
В допълнение към прецизната анамнеза и обстойния физикален преглед се изследват и различни хормонални и метаболитни параметри в кръвта. Често са необходими и допълнителни хормонални изследвания, които се извършват от специализирани лаборатории. Откриването на пространство заемащи лезии се извършва с помощта на образно-диагностични методи, като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или компютърна томография (КТ). При засягане на зрителните нерви и зрителни смущения се извършват допълнителни офталмологични прегледи и изследвания.
Хормонално активните аденоми на хипофизата трябва да бъдат отстранени хирургически, за да се спре патологично повишената хормонална секреция. Изключение правят пролактиномите (тумори, произвеждащи хормона пролактин): тук средство на първи избор е медикаментозна терапия. До хирургично лечение може да се стигне в случай на поява на нежелани лекарствени реакции свързани с приемания медикамент, които са твърде тежки или в случай на недостатъчно успешно лечение. Хормонално неактивните тумори на хипофизата са показани за оперативно отстраняване, ако засягат зрителния нерв или оптичната хиазма. Хирургично лечение се обмисля, в случай на нарастване и прогресия на тумора, установено при редовните контролни прегледи.
Повечето тумори в областта на хипофизата могат да бъдат отстранени микрохирургично през носа с помощта на микроскоп. Краниотомия (отваряне на черепа) е необходима само в редки случаи. Използват се навигационни процедури и ендоскопски техники, които допълват и улесняват оперативния достъп.
Следоперативно пациентите се настаняват в сектор за интензивни грижи, където биват внимателно наблюдавани преди да бъдат прехвърлени обратно в неврохирургичния стационар, обикновено на първи следоперативен ден. Стационарният престой обикновено е седем дни. Като правило е необходимо да се приема ниска доза хормон (кортизон) за период от около шест седмици след операцията. След този период се изследва функцията на хипофизната жлеза от ендокринолог, който преценя дали е необходимо допълнително лечение. При проследяването на пациентите се извършва и контролно ЯМР изследване. При липса на клинична симптоматика контролните прегледи се провеждат на по-дълги интервали от време.
