Главния мозък е поместен в черепната кухина и е заобиколен от гръбначно-мозъчна течност или ликвор, образуващ се в хороидния плексус на мозъчните стомахчета (вентрикули). Дневната ликворна продукция е 450-500 мл. Вътречерепния обем зависи от три компонента – мозък, ликвор и кръв, като възможността за промяна и нарастване на този обем, без да настъпи неблагоприятен ефект върху нормалните структури, най-вече мозъчната тъкан, е силно ограничена. Ликворът се намира в т.нар. вътрешни пространства на цереброспиналната течност (вентрикули) или в субарахноидното пространство. От вентрикулите достига външните пространства на цереброспиналната течност, преминавайки през церебеломедуларната цистерна или цистерна Магна. Там течността се разпределя и насочва около главния и гръбначнния мозък, откъдето попада в кръвния поток и се разгражда.
Продукцията и резорбцията на ликвора са балансирани процеси, така че здрав възрастен поддържа постоянен обем на цереброспинална течност от около 150 мл. В случай на хидроцефалия съществува диспропорция на тези процеси с увеличаване на количеството ликвор, което от своя страна предизвиква разширяване на мозъчните вентрикули (вентрикулодилатация) и води ди компресия на мозъка. Допълнително се затруднява и нарушава нормалния кръвоток към интракраниалното пространство.
Хидроцефалията може да настъпи поради увеличена секреция на ликвор (в случай на тумор, инфекция, травма и др.) или нарушена резорбция при обструкция на ликворната циркулация на различни нива.
Симптомите на хидроцефалия са различни при децата и възрастните.
Хидроцефалията предизвиква повишаване на вътречерепното налягане. При възрастни симптомите се изразяват в главоболие, гадене, повръщане, зрителни смущения (едем на папилата, двойно виждане) и последваща загуба на съзнание.
Острата хидроцефалия (напр. в контекста на кръвоизлив) довежда до бързо развитие на различни симптоми вкл. прогресиращо нарушение на съзнанието до степен на кома и ако не бъде третирано навреме, може да бъде фатално. При по-възрастни хора съществува отделен вид хидроцефалия – такава с нормално налягане. Класическите симптоми при нея са деменция, нарушение и нестабилност на походката и незадържане на урина (инконтиненция), които заедно са известни, като триада на Хаким. Етиология / Причини за възникване на хидроцефалия В допълнение към вродените причини, които могат да причинят хидроцефалия, напр. стеноза на мозъчния акведукт или различни диспластични състояния, съществуват и редица придобити, които включват: Инфекции, напр. бактериален менингит, вентрикулит и др.
Интракраниален кръвоизлив (напр. субарахноидален кръвоизлив) Черепно-мозъчна травма (т.нар. посттравматична хидроцефалия) Мозъчни тумори Предходни мозъчни оперативни интервенции Механизмите на развитие на хидроцефалия са два - блокиране на ликворната циркулация (оклузивна хидроцефалия) или намалена ликворна резорбция (малрезорбтивна хидроцефалия).
Златен стандарт в диагностицирането на хидроцефалията е изобразяването на мозъчните стомахчета чрез компютърна томография (КT) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Образа при хидроцефалия е типичен - разширение на мозъчните вентрикули, особено трети вентрикул и темпоралните рога на двата латерални вентрикула. За типични образни находки се смятат размазването и заличаването на повърхностния релеф на мозъка и трансепендимната резорбция. Освен установяването на хидроцефалията, образната диагностика служи и за определяне на причините за нейното възникване.
Острата хидроцефалия е спешно състояние и налага поставянето на т.нар. външен вентрикуларен дренаж за отвеждане на ликвора извън и по този начин нормализиране на повишеното вътречерепно налягане. В зависимост от причината, която я е предизвикала, хроничната хидроцефалия се лекува или чрез ендоскопска процедура или чрез имплантиране по хирургичен начин на постоянен дренаж (шънт), отвеждащ излишния ликвор в коремната кухина. Ендоскопска вентрикулостомия се използва в случай на оклузивна хидроцефалия причинена от тумор или стеноза на мозъчния акведукт. Създава се алтернативен, изходящ път към базалните цистерни, като се ,,пробива‘‘ на пода на 3-ти вентрикул. Вентрикуло-перитонеалния шънт се състои от проксимален катетър, поставящ се в мозъчния вентрикул, клапна система и дистален катетър, който през подкожието се отвежда в коремната кухина. Съществуват различни видове клапни системи, имащи различен механизъм на действие. Могат да бъдат външно програмируеми (с помощта на магнитно устройство), саморегулиращи се или такива с фиксирано налягане.
В случай на имплантация на шънт система, следоперативно се провеждат образни изследвания (КТ на глава и рентгенография на корема), с които се проверява коректната позиция на катетрите. Пациентите подлежат на редовно проследяване.
