Чернодробната цироза е краен стадий на всяко хронично, дългогодишно чернодробно заболяване. Нормалната, функционална чернодробна тъкан е заменена от нефункционална съединителна (фиброзна) тъкан.
Представете си го като опит на органа да се „излекува” след дългогодишно увреждане. Вместо да регенерира, т.е. да се възстановяват нормални чернодробни клетки, се образува фиброза - „белези“. Тези „белези“ нарушават структурата на черния дроб, пречат на кръвотока през него и драстично намаляват способността му да изпълнява своите жизненоважни функции.
Първо се провежда етиологично лечение на причината или причините, довели до цироза /вирусни хепатити, алкохолна злоупотреба, затлъстяване и обездвижване, автоимунни болести/. Рядко чернодробната цироза е с неясна или криптогенна причина. Следва патогенетично лечение на усложненията, свързани с цирозата - на асцит /вода в корема/, на варици /разширени венозни съдове в хранопровода/, на енцефалопатия /неадекватност от неметаболизирания амоняк/. Ранното лечение има за цел забавяне на прогреса на болестта, включително до чернодробен карцином, подобряване качеството на живот и удължаването му.
