EN
Back to top hospitalsofiamed.bg

Тийнейджърите, витамините и хранителните добавки

Тийнейджърите, витамините и хранителните добавки Тийнейджърите, витамините и хранителните добавки Тийнейджърите, витамините и хранителните добавки
Тийнейджърите, витамините и хранителните добавки

Вюношеска възраст децата са в период на бърз растеж и често си мислим, че се нуждаят от допълнителен прием на витамини, минерали, хранителни добавки. Дали обаче това е така, кои са най-важните витамини за тийнейджърите, как да разберем дали детето страда от липса на витамини и има ли опасност от предозиране? На всички тези въпроси отговаря д-р Мариана Ардалиева, педиатър и детски невролог, УМБАЛ „Софиямед“.

 

www.myteen.bg

15.7.2022


Кои са най-важните витамини и минерали за децата в юношеска възраст?

Всички известни витамини са абсолютно необходими на човешкия организъм, особено в период на бърз растеж и развитие, какъвто е и юношеската възраст. Те участват като кофактори във всички метаболитни процеси на организма, повишават устойчивостта му към инфекции, влияят върху процесите на растеж и развитие, участват в процеса на кръвотворене и т.н.

Минералите нямат хранителна стойност, каквато например имат белтъците, мазнините и въглехидратите, съдържащи се в храната. Те обаче са необходими на организма като пластичен материал, участват в регулацията на обменните процеси, поддържат нормалното осмотично налягане и нармалния алкално-киселинен баланс в организма. Те влизат в състава на много ензими и хормони. В зависимост от количеството им в организма се разделят на макро- и микроелементи.

Най-голямо значение за детския организъм имат калцият, фосфорът, натрият, желязото, йодът и хлорът. Калцият и фосфорът участват в изграждането на костите и зъбите, имат важна роля в съкращението на мускулите, предаването на нервните импулси и др. Желязото и медта са необходими за нормалното кръвотворене, а йодът – за нормалното функциониране на щитовидната жлеза. Селенът в комбинация с витамин Е осъществява мощна антиоксидантна защита на клетките.

 

Тийнейджърите нуждаят ли се от допълнителен прием на витамини и минерали или могат да си ги добавят чрез храната?

Един от основните проблеми на съвременните деца в тийнейджърска възраст е нерационалното хранене. Храненето е един от най-важните екзогенни фактори, които оказват  влияние върху растежа и развитието на детето от най-ранна детска възраст до пълното завършване на този процес  а и след това. Храната трябва напълно да задоволява нуждите на организма и да е съобразена с възрастовите му особености.

При нездравословен режим на хранене в детска възраст, за разлика от зрялата възраст, лесно се нарушава балансът между нуждите на организма и приетите с храната енергия и хранителни вещества и това става предпоставка за по-често  развитие на хиповитаминози, затлъстяване, анемии и т.н.

Затова, при симптоми на недостиг на витамини и минерали, е уместна консултация с лекар, провеждане на необходимите изследвания и съответно преценка на необходимостта от допълнителен прием на витамини и минерали.

 

Как да разберем дали детето страда от липса на витамини?

Невинаги недостигът на витамини има отчетливи клинични прояви. Първоначално са налице някои общи признаци като лесна уморяемост, отпадналост, главоболие, нарушен сън, повишена раздразнителност, по-лош апетит… Често срещани са кожните прояви под формата на суха кожа, промени по ноктите, косопад, нарушение в процесите на внимание, концентрация и запаметяване в училище, нарушено зрение. Не на последно място недостигът на витамини се отразява върху работата на имунната система, увеличава се честотата на дихателните, гастроинтестиналните, кожните и други инфекции при тийнейджърите.

Разбира се, недостигът на всеки един конкретен витамин има специфични клинични прояви. Така например ранен признак на дефицит на витамин А е нощната слепота. При дефицит на витамин В12 и фолиева киселина се развива мегалобластна анемия, а тежкият дефицит на витамин В1 (тиамин) води до клинична картина на заболяването бери-бери (изключително рядко за Европа, изявява се в полиневрит и засягане на сърдечносъдовата система). При дефицит на витамин В2 (рибофлавин) се наблюдава фотофобия, себороични промени по кожата, зачервена устна лигавица и т.н. Недостигът на витамин В6 води до изява на дерматити, глосит, периферни неврити. Дерматити, анорексия, мускулни болки, алопеция са клинични прояви на дефицит на биотин (витамин Н). Дефицитът на витамин К се манифестира с хеморагични прояви. А скорбут е заболяването, което се развива при тежък дефицит на витамин С.

 

Кои деца са застрашени от недостиг на витамини?

Най-застрашени от развитие на недостиг на витамини са децата с хронични заболявания, които водят до развитие на т.нар. вторични хиповитаминози. Например при деца с малабсорбция – целиакия, муковисцидоза, хепатобилиарна дисфункция и др., е необходим допълнителен внос на мастноразтворими витамини. Тежки дефицити на витамини и минерали развиват и тийнейджърите с неразпознато навреме заболяване от групата на т.нар. хранителни разстройства (напр.анорексия).

При здравите тийнейджъри основната заплаха за развитие на витаминна недостатъчност остават небалансираното хранене, консумирането на хранителни продукти след неправилна кулинарна обработка, което води до деструкция на редица витамини, повишеният внос на захарни и тестени изделия, който може да доведе до дефицит на витамини от В-групата.  Недостатъчното излагане на слънце и пребиваване сред природата, за което немалко допринесе онлайн обучението през последната година, безспорно доведе до нарастване случаите на дефицит на витамин D именно сред тийнейджърите.

 

А има ли опасност от предозиране с витамини?

Хипервитаминозата е толкова опасна, колкото и хиповитаминозата. Най-често се наблюдава при внос, надвишаващ 5-10-кратно дневните нужди. По-голяма е опасността от предозиране на мастноразтворимите витамини А, D, E и К, които образуват резерв в черния дроб и може да доведат до прояви на токсичност. Обратно – водноразтворимите витамини са достатъчно полярни и лесно се изхвърлят с урината, ако са в излишък. Това означава, че тук по-трудно може да се наблюдава токсичност, но пък много по-лесно се стига до хипо- или авитаминоза, тъй като организмът не е в състояние да създаде, каквито и да е резерви.

Острата интоксикация с витамин А например води до повишено вътречерепно налягане и се проявява с главоболие, виене на свят, гадене, двойно виждане, възбуда или сънливост.  Интоксикацията с витамин D  се дължи на свръхвисоки дози, но може да се касае и за свръхчувствителност към витамина. Продължителният внос на витамин С може да е предпоставка за бъбречна калкулоза.

В заключение – като родители помнете, че витамините имат мощен ефект в нищожно малки количества. Това означава, че наивният принцип „повече значи по-добре“ е опасен, тъй като лесно може да доведе до болестна картина на една хипервитаминоза.