EN
Back to top hospitalsofiamed.bg

РАДИКУЛИТИТЕ – НАЙ-ЧЕСТИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПЕРИФЕРНАТА НЕРВНА СИСТЕМА

РАДИКУЛИТИТЕ – НАЙ-ЧЕСТИТЕ  ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПЕРИФЕРНАТА  НЕРВНА СИСТЕМА РАДИКУЛИТИТЕ – НАЙ-ЧЕСТИТЕ  ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПЕРИФЕРНАТА  НЕРВНА СИСТЕМА РАДИКУЛИТИТЕ – НАЙ-ЧЕСТИТЕ  ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПЕРИФЕРНАТА  НЕРВНА СИСТЕМА
РАДИКУЛИТИТЕ – НАЙ-ЧЕСТИТЕ  ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПЕРИФЕРНАТА  НЕРВНА СИСТЕМА

сп. Betty

1.8.2022


Едни от често срещаните неВролоГични заБоляВания са нарУшенията на периферната нерВна систеМа ВследстВие проМени В ГръБначния стълб. В този Брой поканихМе доц. д-р Велина ГерГелчеВа да ни разкаже поВече за причините, оплакВанията и лечението иМ.

 

-Доц. Гергелчева, как се насочихте към неврологията?

Баща ми е лекар, неврохирург. Отраснала съм с медицината от разкази вкъщи и посещения в Клиниката по неврохирургия на ВМА. Неврологията е най-близка специалност за консервативно лечение на заболявания и на централната, и на периферната нервна система. 

 
 
-Какви могат да бъдат причините за нарушенията на периферната нервна система? 
Най-честите заболявания на периферната нервна система са радикулитите/ радикулопатиите, т.е. притискане на гръбначни коренчета в областта на кръста или шията. Пациентите се оплакват от остра болка с възможно ограничение на движенията (т.нар. сецване) най-често в областта на кръста и излъчваща се по крака задно-странично до пръстите на ходилото. От шията болката се излъчва надолу като лампаз по ръката до някои от пръстите. Възможно е да настъпи и рефлекторно изкривяване в съответната част на гръбнака, което е анталгично, за облекчаване на болката. Най-често причина за радикулита е притискане от дискова протрузия или дискова херния – конституционално или по-често дегенеративно променен диск при възрастни. 
 
 
-Колко тежко може да бъде засягането на периферните нерви и може ли да доведе до инвалидизация?
Засягането на гръбначните коренчета може да води до сетивни оплаквания – болки или намалена чувствителност, или двигателни – намалена мускулна сила на определени мускули. В областта на кръста дисковите хернии могат да доведат до парализа на стъпалото за повдигане нагоре или надолу. В някои случаи при по-срединни дискови хернии се притискат повече гръбначни коренчета с по-богата симптоматика, вкл. и тазово-резервоарни нарушения от типа на изпускане (инконтиненция) на урината. 
 
 
-Какво е добре да знаят тези пациенти за начина си на живот през летния сезон, за да не се стига до обостряне на заболяването? 
През летния сезон, както и през останалите сезони, обострянето се свързва с фактори, независещи от пациента (конституционални) или такива, които могат да провокират пролабиране на дискова херния – напр. вдигане на тежко или травма на гръбнака. 
 
 
-Често ли при заболяване на гръбначния стълб се налага оперативно лечение и какви могат да бъдат усложненията от него? 
Индикациите да насочваме за оперативно лечение са ясно определени – наличие на отпадна симптоматика, напр. пареза на стъпалото или ръката, или намалена чувствителност; тазово-резервоарни нарушения или неповлияваща се радикуларна болка при адекватно лечение за повече от един месец. 
 
-Колко дълго може да се отлага операцията? 
При наличие на пареза или пълна парализа оперативното лечение е най-добре да не се отлага за повече от 2-3 седмици от настъпването й. Колкото по-рано се предприеме освобождаване на коренчето и адекватно инервиране на мускула, толкова по-голям е шансът да се възстановят функциите на мускула. 
 
-Какво е медикаментозното лечение? 
В острия стадий на болковия синдром провеждаме лечение с нестероидни противовъзпалителни средства, витамини от група В, в някои случаи – кортикостероид. В хроничния стадий може да се изпише лечение за хронична невропатна болка или курс с нивалин. 
 
-Кога е уместна физиотерапия и балнеолечение?
Обикновено след преминаване на острата силна болка и задължително след проведено образно изследване на съответната част на гръбнака, за да е сигурно, че няма да се навреди. Изключително важно е да се обучи пациентът и за подходяща лечебна физкултура за гръбнак, която да продължи да провежда и в домашни условия, обикновено сутрин след събуждане.

 

Доц. Гергелчева е специалист по нервни болести, детска неврология и клинична електромиография. Магистър е по здравен мениджмънт. Специфичните й интереси са в областта на съдовите заболявания и исхемичния мозъчен инсулт, наследствените и дегенеративни заболявания на централната и периферната нервна система, редките болести, невромускулните заболявания и въвеждането на стандарти за грижи при тях в страната (www.nmd-bg.com). Дипломира се в МУ в София през 1994 г. От 1996 г. работи в Детска неврологична клиника, УСБАЛНП „Св. Наум“, от 2006 г. – в Клиника по нервни болести, УМБАЛ „Александровска“, като лекар – главен асистент. От 2012 г. е началник на отделение и доцент към Катедра по неврология, МУ-София. От януари 2015 г. е завеждащ Клиниката по неврология, УМБАЛ СОФИЯМЕД. От 2017 г. е доцент към Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2001 г. специализира в Университетската болница в Хановер, Германия, а през 2008-2009 г. е стипендиант на „Александър фон Хумболдт“ фондацията във Фридрих-Баур-Институт в Мюнхен, Германия. През 2004 г. печели наградата на името на проф. д-р Асен Хаджиолов „Млад учен на годината“ на Медицински факултет, МУ-София. От 2005 г. е доктор по медицина. Автор и съавтор е на над 250 публикации в български и международни реферирани списания по неврология и генетика с общ импакт-фактор до 2018 г. – 328,5. Участва в идентифицирането на шест нови заболявания в сътрудничество с проф. Ивайло Търнев и колеги от България, Европа, Америка и Австралия. Доц. Гергелчева е член на български и международни дружества в областта на неврологията. Съавтор е в два учебника и една монография в областта на неврологията и неврогенетиката.