EN
Back to top hospitalsofiamed.bg

Д-р Петя Стефанова: Мечта и упоритост ме върнаха в клиниката, никой не вярваше

Д-р Петя Стефанова: Мечта и упоритост ме върнаха в клиниката, никой не вярваше Д-р Петя Стефанова: Мечта и упоритост ме върнаха в клиниката, никой не вярваше Д-р Петя Стефанова: Мечта и упоритост ме върнаха в клиниката, никой не вярваше
Д-р Петя Стефанова: Мечта и упоритост ме върнаха в клиниката, никой не вярваше

  Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“


www.zdrave.net

19.6.2022

 

Д-р Петя Стефанова е завършила медицина в МУ - София през 2011 г. и стажове по вътрешни болести в Hôpital Fochе и Hôpital Saint-Louis в Париж, Франция.

Започва специализация по педиатрия в Болница Токуда София, но няколко месеца по-късно се насочва към клиничните проучвания като част от екипа на международната компания PPD (днес Clinical Research Group към Thermo Fisher Scientific). От 2012 г. до момента д-р Стефанова работи като консултант на пациенти и здравни специалисти (главно лекари и фармацевти), обучава екипи и контролира работата на проекти в Европа, САЩ, Канада, Латинска Америка, Азия, Австралия и Нова Зеландия.

През септември 2020 г. се присъединява към екипа на УМБАЛ „Софиямед“ като лекар-специализант по нервни болести под ръководството на доц. Велина Гергелчева.

Завърша успешно онлайн курс по невронауки към Harvard University, САЩ през 2020 г, "COVID-19 Trainingfor Healthcare Workers" към Stanford University, САЩ през 2020 г, „Overview and Management of Parkinson’s Disease“ към Salisbury University, САЩ през 2021 г, "The COVID-19 Pandemic and the Use оf mRNA Vaccines" към Perelman School of Medicine at the University of Pennsylvania, САЩ през 2021г.

Д-р Стефанова владее свободно френски и английски език, има участия в различни национални и международни конгреси в областта на клиничните проучвания, педиатрията и невронауките.

Има разностранни интереси в областта на неврологията като приоритет в практиката й е комуникацията с пациента и индивидуалния подход към състоянието му.


Д-р Стефанова, след стажове в Европа, курсове към американски университети, работа в международни проекти предпочетохте да останете в България и да поемете по пътя на неврологията. Как взехте това решение?

Не беше трудно, тук съм си вкъщи. Позитивна съм и не се отказвам лесно. Всеки ден ставам с желание да направя нещо различно, по-добро от вчера. Имам страхотни хора около себе си и не бих ги напуснала и за най-уредения и луксозен живот. Щастлива съм у дома и на работното място. Това е всичко, което му трябва на човек.

 

Имате впечатление от организацията на работа във френски клиники, кое е по-различното в тях, в сравнение с българските клиники?

Разликите са много, но ще Ви дам един прост пример. Във Франция има различни специализирани звена за здравни грижи и услуги. Има програми за профилактика, клиники за първична помощ, тясно специализирани отделения за по-сложни случаи, за редки болести, дневни стационари, болници за долекуване, за рехабилитация, за специализирани грижи, центрове за социална помощ, услуга медицинска помощ за хронично болни по домовете, сестринска грижа и още допълнителни медицински услуги.

Във Франция, хоспитализацията е краен и скъп вариант. Има много звена, които помагат в грижата за пациента, за да не се стига до прием в болница. За разлика от Франция, при нас екип в отделение по неврология ще се грижи едновременно за човек с деменция, друг с Паркинсон, трети с главоболие, четвърти с бъбречна недостатъчност, ще приемат и спешен инсултно болен. Изисква се да си изключително комплексен специалист и в същото време да имаш фокус и време за всеки отделен коренно различен случай.

 

Има ли разлика в отношенията между лекар и пациент там и при нас?

Във Франция (а и не само, от видяното в Белгия, Швейцария, Англия, Австралия, Щатите мога да го кажа) към всеки пациент се подхожда с голямо внимание и грижа той да се чувства добре, да разбере какво му се прави и защо, и да взима информирано участие в целия процес по диагностика и лечение. Правят се дискусии за по-сложните пациенти с колеги от различни специалности, с личния му лекар, със социални работници, с физиотерапевти, логопеди.

В „Софиямед“ полагаме именно подобни усилия - да говорим с пациентите си, да им обясняваме какво се случва всеки ден като част от диагностично-лечебния им план. Понякога минаваме визитация по 4-5 часа. Изтощително е, но е толкова важно в нашата специалност. А най-важното е в деня на изписването да можем да минем заедно с пациента през всички изследвания, консултации, обсъждания и да дадем адекватни препоръки на човека за това, което следва след излизането от клиниката. Често пътечната медицина не ни позволява да поставим окончателна диагноза при пациента за 3-5 дни, има нужда от допълнителни изследвания, от проследяване.

Пациентът е прав да пита защо е така, той очаква за 3 дни да излекуваме 30-годишен проблем. От това има нужда той. Затова комуникацията е много важна. Винаги ги насърчаваме да дойдат на контролен преглед, за да можем да видим резултати от нови изследвания, от рехабилитация, от медикаментозно лечение, да прегледаме пациента и да отговорим на всички нови въпроси и притеснения. Пациентите го оценяват, когато разберат защо го правим.

 

Помага ли Ви в работата това, че имате опит в областта на клиничните проучвания?

О, да. Корпоративният бизнес извън България ме промени коренно след университета, беше много различно от дейността в болница, но разкри неочаквани възможности и екипът беше невероятно добър. Обичах и ценях работата и колегите си. Сред най-ценните уроци от PPD бяха как да общувам с колеги и пациенти, как да се справям със стреса и отговорностите, как да обучавам хора, да работя с колеги и с бази данни от цял свят дори от мобилния си телефон. Тези неща не се учат в университета, а са толкова важни.

 

С много добри чувства говорите за работата в клиничните проучвания, как се отказахте от нея и се върнахте към клиниката?

Мечта и упоритост ме върнаха в клиниката. От колегите и семейството ми никой не вярваше, че след 8 години работа в компания, успехи и с екип, които обожавам, ще се върна да започна от ниво 0 в един коренно различен свят – в софийска болница, и то в неврология с интензивен сектор. Директният контакт с пациентите ми липсваше в компанията, исках да приложа наученото от теорията, от проучванията, да се върна при колегите на първа линия, да съм там на бойното поле. Времето минаваше и през лятото на 2019 дойде моментът сега или никога, трябваше да взема решение в каква насока да се развивам. Беше екстремно, признавам си. През годините в корпоративния свят толкова тясно се специализира човек в една определена сфера, в която работи с месеци, че дори мисли ограничено само в определена тема, на "корпоративен" език. Тук е мястото да благодаря на страхотния екип на доц. Велина Гергелчева, които ме приеха в неврологията в „Софиямед“ и проявиха огромно търпение. Новите ми колеги вложиха много усилия да ме научат отново на „практическа медицина“. Повече от 6 месеца ми трябваха, докато започна да действам самостоятелно. Сега се връщаме назад с колегите и споделят, че съм се държала много странно, като извънземно. Така се и чувствах, но не съжалявам, надявам се и те.

 

Правите първите си стъпки в неврологията, кои области от тази специалност Ви привличат най-силно и как бихте желали да се развивате в професионално отношение?

За щастие или за да е предизвикателството по-голямо, екипът на клиниката в „Софиямед“ е многостранно развит. Имаме специалисти в различни направления, с различни профили и научни интереси. Опитвам се да попивам знания от всички тях. Още не съм се насочила към определена тясна област. Вярвам, че ще стане спонтанно на определен етап, въпрос е и на възможности за обучения по-нататък.

 

От миналата година водите упражнения за студенти. На какво ги учите Вие и какво Вие учите от тях?

Абсолютно, двустранен процес е. Неврологията е един от най-предизвикателните курсове за студентите. Аз нищо не разбирах от материала, когато бях на тяхното място. Сега, когато нещата започват да ми се изясняват, съм силно мотивирана да предам и малкото, което разбирам, на следващото поколение, за да могат да градят смело отгоре. Не искам да учат термини и имена наизуст, подкрепям ги да търсят логика, да не спират да любопитстват. Често и аз се уча от тях, от въпросите им. Целият екип асистенти на клиниката работим за развитието на студентите ни. Доц. Гергелчева много ни подкрепя да експериментираме в подхода. Искаме те да се чувстват част от нашия екип, да ги въвлечем в процеса на работа, да ги предизвикаме да мислят и търсят отговорите сами, тогава става интересно и приятно. Независимо какви специалности ще изберат, нашите студенти знаят, че вратата на клиниката ни е винаги отворена за тях. Ще работим заедно, ще си помагаме в името на успешното лечение на пациентите. Това е може би най-ценното за нас, те са бъдещите активни лекари. Също самата работа с тези млади хора е страхотна. Те се умни, можещи и ще станат добри лекари. Гордея се, че и аз ще имам участие в това. Надявам се да не ги загубим в чужбина.

 

Наскоро участвахте в учредяването на Младежката секция на Българския лекарски съюз. Защо решихте да се занимавате с това?

Много е важно, за мен, за колегите ми, за пациентите, за студентите, за обществото. Не обичам политиката, не се занимавам, и телевизия не гледам. Преди 2 месеца попаднах случайно на една среща на млади лекари и се вдъхнових. Имаме идеите и силите да променим много неща, които ни спъват ежедневно. Искам да участвам в тази промяна. Трябва да се действа смело, критично, ще е полезно за всички. Колегите виждат вече резултати, оценяват го, подкрепят ни и това е много мотивиращо.

 

Как успявате да съвместите толкова много работа и дейности със семейството?

Какъв човек съм станала го дължа на това, че от 2-годишна възраст съм все с „мама по болницата“. Израснах в Окръжна болница, всички ме познаваха, аз бях детето на болницата. Научих много за живота и за професията там. Искам и децата ми да получат тези ценности и уроци, но може би в по-лека степен все пак. Затова опитвам поне събота и неделя да не работя и да съм на разположение на семейството. Засега се получава.

 

Кои са любимите Ви занимания извън професията?

Музиката определено ме спасява в трудни моменти. Латиноритмите ми помагат да се освободя от натрупаната умора, да събера енергия докато шофирам, за да отида на работа с усмивка, дори и след като съм станала много трудно от леглото сутринта.

 

Кое е Вашето кредо, истината, на която държите най-много в отношенията си с хората?

Не се опитвам да променям хората, а да ги разбирам и приемам.

 

Коя е най-голямата Ви мечта като човек и лекар?

И като човек, и като лекар, мечтая да има подреденост и последователност в действията на хората, типично за една дева. Така работата е много по-лесна и ще има повече възможности за пълноценен личен живот.