XII годишна Конференция иновации и добри практики в здравния сектор
понеделник 08 декември 2025

В здравеопазването освен иновации, които са критично важни за развитието на медицината, трябва да можем да налагаме и добрите практики. От иновациите да дестилираме такива практики, които да карат здравеопазването ни да върви напред, каза д-р Александър Симидчиев. Зам.-председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание

 

Председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова подчерта, че съветът работи по серия проучвания, свързани със здравеопазването. В областта на навлизането на изкуствения интелект и иновациите тя открои препоръки, сред които по-добрата регулация и по-доброто планиране от страна на държавата

 

Управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски заяви, че именно на такива срещи с участието на икономисти, представители на бизнеса и институциите в здравеопазването се раждат идеи. които са от полза за всички

 

Темите, заложени в програмата на конференцията, отразяват най-големите предизвикателства пред системата - осигуряване на публично финансиране на лекарствените терапии, лечението на социалнозначими заболявания, внедряването на изкуствения интелект и дигитализацията в медицината. Именно иновациите и добрите практики са пътят, по който може да се гарантират по-високо качество и безопасност на медицинската помощ, както и по-добри резултати за пациентите, каза председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов

 

Доц. д-р Цветелина Спиридонова, зам.-председател на Българската болнична асоциация, отбеляза, че ако през XV век иновацията е схващана като нещо лошо, днес е нещо, което всички очакваме с нетърпение. „В контекста на сегашната политическа обстановка и предстоящия бюджет се опасявам, че иновациите в България ще спрат поради абсолютната липса на инвестиционни възможности, продиктувани от недобрите условия в бюджета. Работодателите в България искат да създават работа и да няма бедни хора в страната ни, но синдикалното обединение в момента с предстоящия бюджет ще направи така, че да няма богати, без да се интересува колко бедни ще останат на улицата", каза тя

 

Председателят на БФС маг.-фарм. Димитър Маринова подчерта, че фармацевтите са мотор на самите иновации, особено по отношение на дигитализацията. „Ние подобрихме контрола, въведохме много системи, нашият бранш е един от най-светлите в икономиката. По отношение на добрите практики - най-добрата практика е да приключим с някои лоши практики", каза той

 

Д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването, отбеляза, че няма нито една регистрирана чуждестранна инвестиция в сферата на здравеопазването през последните три години. „Засилващата се роля на държавата, централизацията прави здравната система по-лесна за управление, но по-неефективна", каза той

 

Според адвокат Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите, иновациите трябва да са гарантирани от държавата. Той съобщи, че се подготвя нов проект за такъв закон

 

В първата лекция „Изкуственият интелект в медицината" проф. Венет Османи, преподавател в Лондонския университет Queen Mary no Clinical Al and Machine Learning, директор на лаборатория „Османи" в Института за изследване на дигиталната среда, Великобритания, направи преглед на ключови разработки в областта и очерта съвременните предизвикателства. „Достъпът до клинични данни трябва да се подобри. Трябват ни иновации, а за тях са нужни здравни данни. Всички модалности трябва да се интегрират. Резултатите трябва да се превърнат в клинични практики, за да знаем какъв е ефектът", каза проф. Османи

 

60% от българите ходят редовно на годишен профилактичен преглед. Една от 5 визити при лекар се плащат от пациента, а при изследванията от 1 от 6 до 1 от 3. Половината хоспитализирани казват, че са доплащали за нещо по време на лечението, обясни Ирина Ми това, социолог от IPSOS, За проучването „Разходите на българите за здраве", възложено от „Капитал" на JPSOS България"

 

Добри примери за Здравна политика представи Сезар Фернандес от „AstraZeneca Испания", който разказа за испанския план Profarma 2025-2026 в неговия регулаторен контекст. Това е дългогодишна програма на испанското правителство, която оценява индустриалното, реимбурсното и търговското присъствие на фармацевтичните компании. Той застъпва идеята компаниите със стратегически инвестиции в страната да получават намаление в задължителните отстъпки, прилагани в публичните продажби

 

Модераторът на първият дискусионен панел „Публично финансиране на лекарствените терапии - достъп, иновации, компенсаторни мерки и дисбаланси" беше Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители, който отбеляза, че през последните пет години достъпът до иновативни терапии в България се подобри благодарение на иновативните фарма компании, които работят успешно с българските власти. Около 50% от разрешените за употреба иновативни лекарства в ЕС се реимбурсират у нас

 

България е на 5-о място в региона по растеж и обем на пазара на рецептурни лекарства и много високо потребление, каза Александра Боско, генерален мениджър за Румъния. България и Молдова на IQVIA. Очаква се растеж с над 9%, което значи, че пациентите имат достъп до нови лекарства. Налице е обаче и забавяне от около 700 дни при одобрението на новите лекарства за реимбурсиране и с 19% по-високо доплащане от пациента за лекарства спрямо средното за ЕС

 

Д-р Алина Кулчеа, изпълнителен директор на Атдеп за Румъния и България, очерта приоритетите на индустрията за региона - акцент има в онкологията, сърдечно-съдовите заболявания и редките болести. В България няма предвидимост по отношение на лекарствата. Механизмът за възстановяване на разходите на здравната каса оказва натиск най-вече върху иновативните компании. При подобен механизъм в Румъния се стигна до липсата на 2000 лекарства през годините и вече е въведен лимит от 25% за иновативните лекарства и 15% за генеричните, каза д-р Кулчеа

 

Ксения Пуркович, директор клъстер „Балкани", AstraZeneca, каза, че трябва да се осигури еднакъв достъп на пациентите до терапия, независимо къде живеят. Отворени сме за обсъждане на различни механизми за достъп на пациента, но и за обсъждане на въздействието на лекарствения продукт. В България има желание на здравните власти за обсъждане и търсене на решения, уточни тя и добави, че за съжаление в Испания се награждават инвестициите, докато в България все още се наказват

 

През последните години Здравният бюджет в България се увеличава със средно 500 млн. евро годишно, инвестициите са по-високи, но заради застаряването на населението ще са необходими все повече средства в следващите години. Колкото по-висок е БВП на глава от населението, толкова по-висока е продължителността на живота, акцентира д-р Славейко Джамбазов, основател на НТА

 

MSD е компания номер 1 в България само от 16 месеца. За мен не това има значение, а какво показваш на обществото, на здравните власти, на колегите. Ние инвестираме в медицински обучителни кампании, а нашата компания и в данни, които ни помагат да имаме предбидимост. През 2018 г. само 55% от диагностицираните с рак на белия дроб пациенти достигаха до лечение. Благодарение на съвместните ни усилия през миналата година този процент се увеличи до 75", каза Милена Органджиева, управляващ директор на пазарния лидер за България, Северна Македония, Косово и Албания. По думите й справедливата цена не е цената на лекарството, а тази, която води до продължаване на живота на пациента, и то по качествен начин. ..Ще продължим да преговаряме с институциите. Защото вярваме, че достъпът до иновации е ключов за устойчивото Здравеопазване", каза още тя

 

Адвокат Светла Качарова, председател на управителния съвет на Асоциацията на вносителите на нерегистрирани лекарствени продукти за лечение на редки болести, обясни механизмите за отпускане и финансиране на такива терапии и защо се налага асоциацията да обжалва промените в наредба 10 на Министерството на здравеопазването, която „дописва" Закона за лекарствата и се получават противоречия между нормативни актове. „Достъпът на тези пациенти до терапии е критично важен, животоспасяващ и не бива да има забавяне", каза тя

 

Проф. д-р Сотир Марчев, дмн, началник на Клиниката по кардиология в Медицинския институт на МВР, обяви, че България е начело в Европа по брой на пушачите - 37% от населението, както и по сърдечносъдова смъртност. Рискът от инфаркт за пушачите е 5 пъти по-висок, а от инсулт 2 пъти", каза той. Според него никога не е късно да бъдат спрени цигари, само със сила на волята успяват 5% от пушачите, а за останалите са необходими помощни средства - таблетки, лепенки, дъвки, като сред тях е и българският лекарствен продукт с активна съставка цитизин, който подпомага преодоляването на никотиновата зависимост

 

Тодор Воденичаров, управител на „Siemens Healthcare България", бе модератор на втория дискусионен панел - „Иновации в терапията". Той отбеляза, че ако през 1950 г. времето за удвояване на медицинското познание е било 50 години, днес за пълното му обновяване са нужни само 73 дни

 

„Неврологията беше в застой в последните 10 години, но от 1-2 години има сериозен напредък и по отношение на патогенезата. и като нови терапии", каза акад. проф. д-р Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология. Сред новостите е иновативно лекарство за фибринолиза при остър инсулт, което дава предимства в лечението. Терапията се прилага само в 46 болници у нас, броят им трябва да се увеличи, каза акад. Миланов. Други иновации са моноклоналните антитела, фокусираният ултразвук при Паркинсон и есенциален тремор. който все още не се прилага у нас, новата терапия при множествена склероза, която позволява на младите жени със Заболяването да стават майки

 

Кардиологията безспорно е най-иновативната специалност, нейният напредък през годините води до 10 години увеличение на продължителността на живота. Изкуственият интелект днес ускорява нейното развитие, заяви проф. д-р Иван Груев , член на УС и бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България. Значими иновации в кардиологията са дигиталните устройства, с които човек следи в реално време показатели за сърдечната функция, новите възможности на образната диагностика и особено на ядрено-магнитния резонанс, с който се изследват морфология, функция, хистология на сърдечносъдовата система 6 реално време. В електрофизиологията вече се правят дигитални близнаци - модел, който позволява предварително разполагане на точките на аблация при процедура

 

Актуалната тема „Бариерната дисфункция - проблемът на развитите общества" разви проф. д-р Мария Стаевска. ръководител Катедра по алергология на Медицинския университет - София, и началник на Клиниката по клинична алергология е УМБАЛ „Александровска". Според теорията за бариерната дисфункция градският начин на живот, прекалената хигиенизация, масовото излагане на вредни субстанции водят до епителотоксичност и епителна дисфункция и са в основата на неинфекциозните възпалителни заболявания и алергиите. Проф. Стаевска постави акцент върху съвременната концепция за единно здраве, която разглежда в цялост здравето на хората, животните и чистата околна среда

 

Д-р Михаил Михайлов, дм, зам.-председател на Българската асоциация на естетичните дерматолози, коментира, че пациентите вече не искат да изглеждат „направени", търсят регенеративна дерматология. която цели възстановяване на виталността на кожата, а не просто запълване на обеми. Новият медицински стандарт по кожни и венерически болести вече регламентира и естетичната дерматология, поставя критерии за качество и безопасност, а ние като специалисти поставяме пациента и етиката на първо място, коментира той

 

Третият дискусионен панел бе посветен на дигитализацията в здравния сектор. Той стартира с презентацията „Дигиталната рецепта на Canon за трансформация в Здравеопазването" на Християн Стоянов, мениджър „Бизнес развитие" на „Canon България". Компанията предлага решения и услуги за съхраняване и споделяне на информацията, управление на разходите за електроенергия, изпълнение на пациентските случаи, вътрешни и външни комуникации и др. Стоянов беше модератор на целия панел за AI в сектора

 

Изкуственият интелект помага в контурирането, планирането и верификацията на позиционирането и облъчването. Това каза д-р Иван Георгиев, началник Отделение по лъчелечение и радиохирургия в УМБАЛ „Софиямед". Д-р Георгиев представи клиничен случай на 59-годишна пациентка с доказан белодробен карцином и с данни за 11 мозъчни метастази. Две години по-късно тя е под пълен локален контрол, няма мозъчни метастази. няма и прогрес на заболяването

 

Симеон Асов, директор „Здравно и животозастраховане" в ДЗИ. представи приложението „Как си". То подтиква ползвателите, не само застраховани в компанията, да бъдат активни в превенцията на здравето, подпомага физическата активност и здравословното хранене, предоставя полезна Здравна информация. С такива действия се печели дигитална валута, чрез която се ползват намаления в електронния магазин в приложението. Здравната застраховка вече е необходимост, търсенето расте и очакваният обем на здравното застраховане у нас се очаква да стигне 400 млн. лв. в края на годината

 

„Колко струва твоето лекарство" бе темата на Галина Стоева, главен секретар на Националния съвет по цени и реимбурсация на лекарствените продукти. Тя представи мобилното приложение MedicinePrice/"Лекарство-цена". пример за технологично решение, въведено от държавна здравна институция. Апликацията показва пределните регистрирани цени на лекарствените продукти у нас. въведени с търговско име, международно непатентно наименование или със сканиран баркод, без да изисква регистрация и лични данни

 

В болничната помощ се използват иновативни и терапии, и лекарства, но темата на този панел е приложението на иновативни техники, методи и апаратура. Преди две години Българският лекарски съюз настояхме в бюджета на касата да има отделен раздел, предназначен за иновации, който всяка година да се надгражда и да служи за предвидимост в тази сфера. За съжаление бурните процеси в нашата държава явно ще доведат до прекъсване на тази традиция, прогнозира д-р Иван Маджаров, Заместник-председател на БАС, който модерира панела за иновации в болниците

 

В България все още няма роботизирана кардиохирургия. Иновациите са насочени към минимална инвазивност, по-бързо възстановяване, по-висока прецизност, а основните направления са миниинвазивни техники, транскатетърни интервенции (за смяна на клапи), навлизане на ИИ в предоперативното планиране, оценката на риска, вземането на решения в реално време при операции, нови поколения сърдечни клапи и др., разказа доц. д-р Ивилин Тодоров, дм, началник на Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „Софиямед"

 

Иновациите в съвременната съдова хирургия са свързани с миниинвазивни техники и пункционни достъпи вместо разрези, каза проф. д-р Васил Червенков, дм, началник на Клиниката по съдова хирургия в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда". Той посочи и различни видове балони и стентове, импланти и други иновативни устройства за ендоваскуларно лечение при съдови стеснения, аневризми, артериовенозни запушвания, туморни формации и др. Много нови технологии навлизат в интервенционалните терапии при атеросклероза - орбитална атеректомия, дирекционална атеректомия, вътресъдова литотрипсия при калцирана плака, вътресъдов ултразвук (IVUS)ugp.

 

За иновации в ортопедията и по-специално при лечението на сколиоза говори проф. Васил Яблански, дм, началник на Клиниката по ортопедия и травматология в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда". Между 12 и 17% от децата до 12 години са засегнати от триизмерното изкривяване на гръбнака. Златният стандарт в тази най-тежка хирургия на детската възраст е подреждането на прешлените по предварително създадена схема, подобно на ортодонтската работа в стоматологията. Иновациите са свързани с повишаване на безопасността, невронавигация, 3D модели, динамични импланти. които следват растежа без нужда от нови операции, както и използване на AI в намирането на индивидуални решения

 

Проф. д-р Никола Владов. председател на Българското хирургическо дружество и ръководител на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА, имаше видеоучастие на тема „Иновации в хирургията". Виждаме бурно развитие на роботизираната хирургия у нас. която стартира от оперативната гинекология, но вече набира скорост и в коремната хирургия, отбеляза той. Продължава развитието и на лапароскопската хирургия, която вече е златен стандарт за някои коремни операции. Независимо от навлизането на новите технологии преценката и решенията за всяка оперативна дейност остават на лекарите, напомни проф. Владов

 

Лекцията на доц. Валери Велев, дм, преподавател в МУ - София, и член на Факултетния съвет на Медицинския факултет, бе озаглавена „Вътреболничните инфекции, или как звучи тишината", като метафората се отнася за липсата на данни. Самото понятие е остаряло, съвременният термин по света е „Инфекции, причинени при оказване на медицински грижи", уточни той и разгледа най-честите причинители. Данните в България са оскъдни, но според Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) делът на ВБИ у нас е 3.7%, което трябва да се приема условно на фона на средно над 8% за ЕС ф Величка Костадинова, адвокат в областта на медицинското право, разгледа нормативната уредба на превенцията, критериите по установяването, доказването и контрола на вътреболничните инфекции. На ниво лечебно заведение отговорността е на неговия ръководител. България отчита изключително висока антибиотична резистентност и ниски нива на ВБИ спрямо средните за ЕС на фона на хиляди годишни проверки и единични издадени актове За нарушения и по-скоро става дума за липса на прозрачност, коментира тя

 

Д-р Недялко Калъчев, основател и управител на лаборатории CibaLab, акцентира върху липсата на данни, бавната им обработка и ограничения достъп до тях. Свръхнатоварването в сестринското обслужване и особено на тежко болни пациенти води до пропуски. Липсва национална антибиотична стратегия, както и възможност лекарите да се ориентират с картина на инфекциите и причинителите в реално време. Доказан ефект имат организационни мерки като скрининг за определени резистентни микроби

 

Д-р Александър Симидчиев, пулмолог и зам.-председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание, подчерта, че в областта на ВБИ у нас има нужда от политики, ресурси и обучение. Той предложи да се създаде постоянно работещ механизъм под ръководството на МЗ с участието на всички страни, който да гарантира спазване на принципите за справяне с антимикробната резистентност и ВБИ. Единственият критерий за качество в лечебните заведения по света е нивото на ВБИ, отбеляза той. Трябва да създадем система, ИИ може много да помогне с анализ и при стандартизиране впоследствие

 

XII годишна конференция на вестник „Капитал" и HealthPR. посветена на иновациите и добрите практики в здравния сектор, събра около 300 участници. Генерален медиен партньор на събитието по традиция беше българският здравен портал zdrave.net