Безкръвната хирургия е бъдещето на коремните операции
петък 29 май 2015

Безкръвната хирургия е бъдещето на коремните операции
Лекарите отбелязват, че в част от интервенциите тя вече е златен стандарт

в.Капитал Daily Приложение
29.5.2015г.

"Безкръвната" хирургия вече не е мода, това е златен стандарт при повечето коремни операции. Хирурзите ги определят като съвремието, настоящето и бъдещето на специалността си, защото са предпочитани от пациентите.
Причините за това са много, но основната е, че те са по-малко травматични за пациентите заради по-малките оперативни разрези, кръвозагубата е по-малка, а възстановяването е много по-бързо.
Премахване на жлъчния мехур
При определени заболявания се смята, че безкръвната операция е златен стандарт. "Типичният пример е лапароскопска холецистектомия, това е най-добрият вариант за лечение за безкръвно премахване на жлъчния мехур. В България около 95% от всички такива операции се правят безкръвно, достатъчно разпространено е и сред лекарите, и сред пациентите като познание и е масова практика и операция", коментира доц. д-р Теодор Атанасов, началник на Клиниката по лапароскопска хирургия на Университетската болница "Софиямед". Той допълва, че екипът му се опитва да приложи безкръвната хирургия, включително и при спешни състояния като остри апендисити и перитонити.
В болницата прилагат основно лапароскопския метод при херниални дефекти, защото методът обединява най-добрия козметичен ефект, много по-слаба следоперативна болка в сравнение с отворената операция и много по-рядко се срещат усложнения. "Всяка операция може да бъде направена безкръвно, въпрос на възможности на екипа е. В много центрове голям процент от операциите на дебелото черво се правят лапароскопски. Техниката навлиза все повече и при хирургичното лечение на заболявания на стомаха, черния дроб и панкреаса. Там, където екипите са подготвени и могат да прилагат тези методики, те ги прилагат и постигат добри резултати. Това ги мотивира да продължават да се разбиват в тази посока", коментира д-р Александър Цветанов, хирург в Клиниката по лапароскопска хирургия в "Софиямед". "Аапароскопски се оперират напълно рутинно и диафрагмалните хернии, много от операциите на предна коремна стена, заболяванията на надбъбрека, далака. Все по-широко навлиза и в областта на урологията, като например в нашето отделение вече напълно рутинно се оперира простата и бъбрек по миниинвазивен път, като вече са факт частичните лапароскопски нефректомии в случаи на злокачествени образувания на бъбреците", допълва д-р Веселин Маринов, началник отделение "Миниинвазивна и лапароскопска хирургия" на МБАА "Токуда болница София".
Как се чувства пациентът
Аекарите дават примери за някои коремни операции, при които пациентът се чувства много по-добре след миниинвазивна операция. Първият от тях е бързото възстановяване на пациентите след операция от херния. При злокачествено образувание на дясната част на дебелото черво възстановяването след безкръвна операция също е много по-бързо. В някои центрове пациентът се изписва на третия следоперативен ден в добро общо състояние. Той се раздвижва още в деня на операцията, може да пие вода и да се храни на втория ден. При конвенционалната хирургия изписването е на седмия следоперативен ден, а захранването е поне два дни след операцията. "Много е важно да се отбележи, че при онкологично болните пациенти миниинвазивната хирургия води до по-малък негативен ефект върху имунната система, което е изключително ценно и за пациента, и за целия му лекуващ екип", коментира д-р Маринов.
При аденом на надбъбрека местоположението е изключително труднодостъпно и конвенционалната отворена хирургия би изисквала много широк оперативен разрез на коремната стена, което забавя процеса на възстановяването. Същото важи и при страничния отборен достъп. При миниинвазивната хирургия през 4-5 малки дупчици на предната коремна стена или странично може да бъде извършено отстраняването на аденома изцяло. И тук изписването става обикновено на третия следоперативен ден, вода се дава на пациента в деня на процедурата, захранването е на следващия ден. При конвенционална хирургия тези пациенти се изписват след седмия следоперативен ден, а захранването става на третия следоперативен ден. Острият апендицит е другото състояние, изключително подходящо за лапароскопска операция. Понякога поставянето на диагноза е изключително трудно и при жени в детеродна възраст може да бъде объркан с остро възпаление на органите на женската репродуктивна система. В такива случаи освен отстраняването на възпаления апендикс през малките отворчета на коремната стена може да бъде извършен цялостен оглед на коремната кухина и органите на женската репродуктивна система. Така може да бъде открита съпътстваща патология. При остър апендицит, опериран лапароскопски, изписването е на втория следоперативен ден. В центровете с развита миниинвазивна хирургия това е методът на първи избор за някои спешни състояния като апендицит, остър перитонит с неизяснен произход, перфорирала язва на стомаха или дванадесетопръстника, чревна непроходимост, дължаща се на сраствания, и др.
Опасенията за упойката
Част от пациентите все още се притесняват, че безкръвните операции продължават по-дълго от стандартните и така болният е по-дълго време под упойка.
"Това вече не може да бъде аргумент, тъй като голяма част от тези операции вече се извършват поне за същото време или дори по-бързо от конвенционалните. Миниинвазивната хирургия, където е разбита като приоритетна област на оперативната дейност, в България вече е сфера с огромен натрупан опит на медицинските екипи, технологията е овладяна напълно и това улеснява работата на хирурзите и осигурява бързо възстановяване и по-малка травма за пациентите", казва д-р Маринов.
Той допълва, че все още има случаи на коремни операции, които се извършват по конвенционалните способи. "Става въпрос за напреднали онкологични заболявания на черния дроб и панкреаса, когато са засегнати и други органи, при дебелочревен илиус и ретроперитонеални тумори", допълва д-р Маринов.
Необходим е национален регистър за херниите
През 1992 г. Швеция прави Национален херния регистър, който в началото е включвал пет болници. В момента този регистър включва над 95% от всички шведски хирургични отделения, където се оперират хернии. "Когато влезе пациент за пореден път по този повод и бива опериран от херния, и бъде въведен в регистъра, веднага се отразява информация за минали оперативни намеси при конкретния пациент. Оформянето на специализирана структура дава възможност за един по-систематичен подход към заболяването", коментира доц. Атанасов.
Херниите могат да бъдат слабинни, коремни, пъпни, диафрагмални хернии и те всички трябва да бъдат включени в този регистър. Идеята за центъра е чисто юридически начин да се сподели информацията за заболяването с европейската база дании, която може да бъде ползвана от всички хирурзи, лекари и изследователи. "По този начин ние ще можем да имаме сравнимост на нашите резултати с тези на водещите в Европа структури, които се занимават с този тип патология. От друга страна, това ще ни позволи вече след натрупването на определен брой пациенти в тази база данни да кандидатстваме за сертифициране на центъра от европейските институции. Това ще означава, че голяма европейска интитуция гарантира, че нивото на лекарите в този херния център и услугите, които се предлагат, отговарят на съответния стандарт", коментира д-р Александър Цветанов.
Колко е скъпа безкръвната хирургия
Като цяло здравната каса не покрива напълно всички безкръвни операции. "Здравната каса казва, че те са много скъпи. Това е обаче, защото у нас се смята резултатът от лечението само на базата на изхарчените в болницата пари, тоест цената на клиничната пътека. Резултатът обаче не зависи само от това каква сума е дадена, а какъв е социалният ефект на самата операция от момента, в който пациентът се е разболял, и до момента, в който се е излекувал. А този период не обхваща само краткия му престой в болницата", коментира доц. Атанасов.
Той и колегата му д-р Цветанов изчисляват, че преди пациентът да влезе в болница за самата операция, той ходи на прегледи, изследвания, които струват немалко пари. След класическата отворена хирургия пациентът получава 30 дни болничен и в този период той не е работоспособен, съответно икономиката реализира един месец загуба от неговата производителност.
"В западноевропейските страни са пресметнали, че след лапароскопска операция пациентът е нетрудоспособен седем дни вместо 30. Когато се тегли чертата, се оказва, че безкръвните операции имат и чисто икономическо предимство, а не са само разход за здравната каса и болницата", коментира доц. Атанасов. Например във Франция застрахователите са взели решение, че всички операции на дебело черво, които започват лапароскопски, ще бъдат заплащани като такива, независимо как завършат, защото ефикасността и възстановяването на пациентите след тази операция е по-добро, отколкото след отворената хирургия, и те искат да насърчат болниците и хирурзите да работят безкръвна хирургия.
"Самите пациенти започват да осъзнават, че когато инвестират определена сума сами в лапароскопска интервенция, ще си спестят немалко главоболия и ще се почувстват по-добре", отбелязва д-р Цветанов. За съжаление безкръвните операции са поредната иновация, която все още не се покрива напълно от здравната каса, независимо от нейните предимства.