EN
Back to top hospitalsofiamed.bg

Българите над 50 години са най-застрашени от хепатит С

Проф. Константин Чернев:
Българите над 50 години са най-застрашени от хепатит С

в.Новинар
26.2.2015г.

Проф. Константин Чернев е началник на Клиниката по вътрешни болести на Университетска болница "Софиямед“. Той е национален консултант по вътрешни болести и досегашен ръководител на Университетската катедра по пропедевтика на вътрешните болести на Медицинския университет в София. Завършил е медицина в Пловдив. Работил е в болница "Царица Йоанна - ИСУЛ“, в медицинските университети в Плевен и София, бил е шеф на клиники в Александровската болница.
- Проф. Чернев, бихте ли разказали как и кога е открит вирусът на хепатит С?
- Двама учени южнокорейци през 1989 г. откриха в САЩ след много тежък труд един антиген, който предизвиква антитяло - по такъв начин беше открит хепатит С. Той е инфекция, която засяга главно черния дроб и се предава по кръвен път. От 1991 г. имаме първите тестове за доказване на хепатит С. В момента всички епидемиологични данни са въз основа на условно определяне на честотата на заболяването в различни части на света. В Европа и Северна Америка тя е между 0,5 и 3 процента. У нас имаме малко данни, но се смята, че около 1,5% от българите са засегнати от заболяването. Предполага се, че у нас около 110 000 души са носители на хепатит С, като едва 10 на сто от тях знаят за заболяването си и се лекуват. 92 процента от болните са в активна трудоспособна възраст. В България преобладава болестта от по-лошия генотип - 1, който по-трудно се поддава на терапия. Почти няма държава в света, която да има пълни епидемиологични данни за заболеваемостта. Около 180 млн. души в света са инфектирани, но не са реално диагностицирани.
Много висока е честотата в Африка, в Северна Америка, в Египет. Там има много особена ситуация - знаете, че когато пътува човек за Египет, се ваксинира за един паразит - билхарциоза, който плува по Нил и останалите реки и е бич за населението и в Европа. След 1950 г. американците правят ваксина срещу този паразит и я дават на египтяните. Те вземат ваксината и започват с една спринцовка поред да ваксинират децата. По такъв начин честотата на генотип 4 на хепатит С достига до 20 процента инфектирани в Египет. Всеки пети човек е инфектиран - има между 8 и 10 млн. болни. Тази голяма честота позволи на египтяните да разработят най-ефективната система за борба със заболяването в света. Поради масовото ваксиниране при лоши медицински условия избухва нещо като пандемия там. Има и други гнезда в света с висока честота на хепатит С.
- Кои са рисковите фактори за инфектиране с хепатит В и С?
- В отделните държави варират рисковите фактори. В държави с висок стандарт на живота това са инжектиране на наркотици, пиърсинг, маникюр, татуиране. В останалите държави предаването на инфекцията става чрез убождане със заразени игли, преливане на кръв, хемодиализа, неправилни медицински манипулации, трансплантации на органи. Много ниска е честотата на заразяване в семейството с хепатит С за разлика от хепатит В. Хепатит С трудно се предава с нокторезачки, гребени, самобръсначки и т.н. Инфекцията трудно се предава и от бременна майка на бебето й, както и при постоянен полов контакт с един партньор. Той по особени механизми придобива имунитет, имаме малко инфектирани семейства с хепатит С, за разлика от хепатит В, където това е често явление. Това не важи за хомосексуалните, които са с по-хаотични полови контакти.
Идват пациентите при нас и казват: "Никога не сме боледували - откъде е дошла тази болест?“. Само 10 на сто от инфектираните стигат до клиниките по инфекциозни болести. Инфекцията протича скрито, същото важи и за хепатит В. Но при него 90 процента от пациентите оздравяват, 10 на сто хронифицират. Докато при хепатит С - 80 на сто хронифицират, а 20 на сто оздравяват. Де факто пациентите не разбират, че са изкарали остър хепатит. Ходът на една инфекция с хепатит В и С е следният: остър хепатит, хроничен, чернодробна цироза и рак на черния дроб - 15-20 г. след заразяването с инфекцията и не е ясно защо това се случва само при 20-30% от заразените.
- Какви са прогнозите ви за разпространението на тези инфекции в следващите години?
- Прогнозата е, че през 2015-2022 г. ще имаме пик на тежки заболявания - цирози и ракови на черния дроб вследствие на инфектирани хора преди 25 г. Защо е така? След въвеждането на скринирането на кръвта за хепатит С през 1991 г. при пациентите с кръвопреливане честотата на заболяването пада от 80 на сто на 1%. Но родените между 1945 и 1965 г., слагаме им 20-30 години да могат да се заразят докъм 1985-1990 година, именно те сега ще дойдат с усложнения от хепатит В и С. Т.е. тежките болести - усложнения от хепатит С - се увеличават, а честотата на заболяването намалява. В целия свят в резултат на напредъка на медицината и ефективното лечение честотата на инфекцията ще намалява, но под този айсберг ще изплуват тежко болните, които сега живеят и в даден момент предстои да стигнат до болниците.
Децата в България, родени след 1989 г., са имунизирани срещу хепатит В. Но е добре всеки родител да си провери децата, когато станат на 12-13 г., защото при някои от тях титърът спада. Ваксината е тройна, поставя се, докато са бебета, но не винаги се поддържа титърът през живота и имунитетът спада. Прогнозата е в края на 21-ви век хепатит В да бъде изкоренен с ваксината. За щастие срещу хепатит В имаме ваксина, но не е така при хепатит С. За сметка на това хепатит В е по-труден за лечение, защото нямаме ефективни медикаменти, държим болестта под контрол, но не можем да махнем вируса от организма на човека. При хепатит С това вече е възможно с новата терапия. Ще се борим НЗОК да започне да покрива новото лечение.
- Каква е тази нова терапия за хепатит С?
- Медицината вече може да излекува хепатит С за 3 месеца - новите медикаменти действат фантастично. Те са одобрени в САЩ едва в началото на т.г. Ние също имаме дарение от фирмата и можем да лекуваме наши пациенти. В момента има 3 комбинации на медикаменти. През 1991 г., когато са открити първите болни с хепатит С, сме имали 25 на сто успеваемост на лечението. След това сме поддържали успеваемост около 50-60%. В последните 3 години лечението достигна до почти 100% успех благодарение напредъка на медицината. Въобще успешното лечение на хепатит С се приема като един от най-големите успехи в медицината в момента. Лечението е тежко поносимо, макар че новата терапия може да лекува всички пациенти, с всички 7 генотипа на хепатит С, както и такива на хемодиализа, с диабет, с кръвни или имунни заболявания. Целта е с 1 таблетка на ден да се излекува тази сериозна болест.
От медицинска гледна точка всичко е решено, остава социалният аспект - да се организира масов скрининг и да се повиши информираността на хората. 4 лв. струва един тест за хепатит С. Младите хора непременно трябва да се изследват. Най-застрашени са българите над 50-годишна възраст, тъй като не са ваксинирани за хепатит В, а междувременно са имали операции, кръвопреливания до 1991 г. Това е опасно, защото тогава кръвта не се изследваше за хепатит С - вирусът не беше открит. Та тези хора у нас трябва да се скринират непременно. Годишно лекуваме между 400 и 500 българи по НЗОК от хепатит С, за хепатит В бройката е огромна.
Искам да подчертая, че няма риск за инфектиране с хепатит В и С от битов контакт с пациент. Аз 40 години се занимавам с такива пациенти, направил съм над 5000 биопсии досега, а кръвта тече по ръцете ми и не съм инфектиран. Пациентът с хепатит С не е опасен и заразен, дори да правиш любов с него. Но психичната бариера съществува за пациента, младите хора се плашат и не искат да отидат да се изследват, за да не излезе негативен резултат.
- Каква е причината за този страх?
- Имаме проблем да накараме хората да се изследват профилактично, защото не са наясно за болестта и последствията от нея. Единственият симптом е отпадналост и умора, на което много хора не обръщат внимание. Но хепатит С се размножава много и в мозъка, за разлика от хепатит В. Има проучвания, които показват намалена работоспособност на инфектирания.
Както виждате и от изследването на Българската стопанска камара, непознаването на заболяването е причината всеки пети (22%) да признава, че би странил от свой колега, за когото знае, че е заразен с хепатит С. Резултатите от проучването показват още, че половината от анкетираните (49%) не са информирани за заболяването, тъй като са убедени, че има ваксина срещу хепатит С. Голяма част от анкетираните (42%) не правят разлика между хепатит С и хепатит А (жълтеница). Така че трябва да се информират непрекъснато хората.