trud.bg
13.03.2026 г.
Д-р Сираков, кога една „продължителна кашлица след грип“ трябва да насочи пациента към консултация с пулмолог?
В случаите когато кашлицата продължа 2 или 3 до 8 седмици след като е проведена антивирусна терапия и пациентът вече няма данни за активна инфекция но кашлицата продължа. При такъв случай следва да бъде насочен към пулмолог и да се проведат съответните изследвания – спирометрия (функционално изследване на дишането – ФИД) и/или рентгенография на бял дроб, за да бъде установена диагнозата назначена подходяща терапия.
Наблюдавате ли усложнения след прекарани вирусни инфекции през зимните месеци, които се проявяват именно през пролетта? Има ли и какви са най-честите усложнения от нелекувани или недоизлекувани зимни респираторни инфекции?
Да, за съжаление има подобни случаи, като често се наблюдават усложнения от рода на поствирална кашлица, задух и така нареченото чувство за „свирене“ в гърдите. Също така през този сезон има предпоставки за обостряне на хронични белодробни заболявания – ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), хроничен бронхит и астма, а за тези състояния се изисква много по-дълъг период от време за овладяване. И именно тези пациенти е добре да потърсят своевременна консултация със специалист.
По какъв начин пролетните алергени (полени, прах, плесени) влияят върху дихателната система?
Смяната на всеки сезон е предизвикателство за пациентите с белодробни заболявания. Но можем да кажем, че настъпването на пролетта е особено такова, защото това е времето, когато въздухът се изпълва с различни алергени. Това е предпоставка за обостряне на хроничните заболявания особено бронхиалната астма.
Какви превантивни мерки бихте препоръчали на пациентите с хронични белодробни заболявания в началото на пролетта? И има ли специфични изследвания, които следва да се направят в началото на сезона от тези пациенти?
Това което препоръчваме на пациентите с такива заболявания – особено диагностицираните с ХОББ и астма, е стриктното спазване на назначената инхалаторна терапия. Като при пациентите с астма може да бъде добавен и противоалергичен медикамент, за да бъде намалена до минимум възможността за обостряне на заболяването, което в някои случаи би могло да наложи хоспитализация. Естествено всяка промяна в лечението на пациента трябва да бъде съгласувана с лекуващия му лекар.
Как се отразява климатът в различните региони на България – морският, планинският или този в котловините, на здравето на белите дробове?
Болните с диагностицирани белодробни заболявания в това число и хронични такива имат нужда не само от специфично медикаментозно лечение, но и от климатолечение. Ако добавим и море-лечение, това съществено подобрява техните възможности за възстановяване. България има огромен потенциал в климатолечението, тъй като страната ни съчетава благоприятен климат с наличие на множество минерални извори. Основните направления в този вид лечение включват морелечение конкретно при белодробни заболявания, както и посещения на планински райони за комплексно възстановяване. Като ключови центрове са се наложили Свети Влас (за морелечение) и редица планински градове и курорти – Сандански, Нареченски бани (в Родопите) и разбира се Велинград.
Подходяща ли е смяната на средата като част от профилактиката при хронични белодробни заболявания?
Смяната на средата и съответно въздуха е изключително полезна за хората с белодробни заболявания. Особено, ако пациентът живее в гъсто населен голям град като София, Пловдив, Бургас, Варна и други. Известно е, че в големите градове има силно замърсяване на въздуха. Но трябва да се има предвид, че за да има реални резултати от смяната на средата престоят трябва да продължи поне от 10 до 14 дни.
Какви са Вашите основни съвети към хората, които подценяват симптоми като задух, хрипове или хронична кашлица?
Дихателните симптоми, за които говорим са много сериозни и подценяването им може да доведе до необратими увреждания на белите дробове или сърцето. Някои от основните насоки, които винаги давам на пациентите си са следните. Първо не трябва да чакате въпросните симптоми или състояние „да мине от само себе си“. Зад задуха или една продължителна кашлица може да се крие недиагностицирано белодробно заболяване като ХОББ или астма.
Второ – Важно е да разпознавате „червените флагове“ като задух в легнало положение, който ви кара да спите на по-високо, или хрипове или свирене в гърдите, които са типичен белег за стеснени дихателни пътища.
При подобни състояния потърсете консултация със специалист пулмолог. Първата стъпка когато пациент с подобни оплаквания постъпи в кабинета за преглед е функционалното изследване на дишането (ФИД) – спирометрия. Това изследване се счита за златения стандарт в диагностиката на белодробната функция и може да открие проблеми много преди те да станат сериозни или да доведат до необратими последици.
ДКЦ „Софиямед“ с пакетна услуга за насърчаване на превенция...