Празниците са време за радост, но за храносмилателната система те често са сериозно изпитание добавя още началникът на Отделението по инвазивна гастроентерология към УМБАЛ „Софиямед“
Вестник Труд
10.4.2026г.
-Д-р Тишков, отново наближават големите трапези. Как се отразява на организма рязкото преминаване от пости към тежка и мазна храна?
Празниците са време за радост, но за храносмилателната система те често са сериозно изпитание. Проблемът е в съчетанието на трите „врага“: голямо количество, висока калоричност и смесване на несъвместими храни. Когато сме постили, тялото преминава на „икономичен режим“ – ензимната активност на панкреаса и производството на жлъчен сок се адаптират към лека храна. Рязкото включване на мазни, пържени ястия и алкохол е истински физиологичен шок. Мазната храна кара жлъчния мехур да се свие рязко, което при здрави хора води до дискомфорт, но при наличие на „тихи“ камъни или гастрит, често отключва сериозни симптоми.
-Кои са най-честите оплаквания на пациентите след обилните празнични гощавки?
Класическият „празничен букет“ включва тежест, чувство за препълнен стомах, болка в горната част на корема или дясното подребрие. Често се появяват подуване (метеоризъм), киселини и парене зад гръдната кост, които се засилват в легнало положение. Възможни са и нарушения в ритъма на дефекация – запек от липса на фибри или диария от прекомерен прием на мазнини. Обикновено тези симптоми отшумяват за ден-два, но ако болката е силна и постоянна, трябва незабавно да се потърси специалист.
-Кои групи пациенти трябва да бъдат особено бдителни?
Най-внимателни трябва да бъдат хората с хроничен гастрит, язва или рефлуксна болест. Пациентите с доказани жлъчни камъни или прекаран панкреатит са в най-висока рискова група. Обилното хранене и алкохолът са критични и за диабетиците, тъй като рязко разбалансират кръвната захар. Трябва да добавим и хората над 45 години – при тях метаболизмът вече не е толкова гъвкав и всяко прекаляване се усеща много по-осезаемо, дори и да нямат придружаващи заболявания.
-Кога симптомите налагат консултация със специалист и как да се насладим на празника разумно?
Не всяко подуване е опасно, но има „червени лампи“, които не бива да игнорирате: остра, опасваща болка, разпространяваща се към гърба или рамото; висока температура; пожълтяване на кожата или очите; потъмняване на урината. За да избегнете това, следвайте следните златни правила:
-Защо именно след мазна храна зачестяват жлъчните кризи?
Мазнините провокират жлъчния мехур да се съкрати мощно, за да излее сок за храносмилането. Ако вътре има камъни, те могат да се заклещят, предизвиквайки внезапна, режеща болка. Ако се появи и температура, това вече е сигнал за остро възпаление (холецистит), което крие риск от по-тежко протичане и усложнения. Спшено и критично състояние обаче е, когато камък запуши общия канал – тогава се появява пожълтяване и потъмняване на урината. Тук намесата на специалист е нужна в неотложен порядък.
-Какво представлява жлъчнокаменната болест и колко често се среща?
Това е образуване на конкременти („камъни“) от холестерол или пигменти при нарушен баланс в състава на жлъчката. Засяга 10–15% от възрастното население, като жените са по-предразположени. Рисковите фактори се обобщават като „4-те F“: Female (жени), Forty (над 40 г.), Fertile (раждали) и Fat (наднормено тегло). Генетичната предразположеност и хроничните чернодробни заболявания също са ключови фактори.
-Какви са съвременните методи за диагностика и лечение?
Златният стандарт в диагностиката остава коремната ехография. Тя е бърза, напълно безопасна и с изключително висока точност особено в ръцете на опитен специалист– открива камъни в близост до 95% от случаите. При по-сложни ситуации разчитаме на прецизността на магнитния резонанс (МРТ/МРХПГ - магнитно-резонансна холангиопанкреатография) или компютърната томография.
Що се отнася до лечението, съвременната медицина залага на минимално инвазивните методи. Основното решение е лапароскопската холецистектомия – т.нар. „безкръвна“ операция за премахване на жлъчния мехур и камъните в него, след която пациентите се възстановяват буквално за дни. Важно е да уточним, че за разлика от бъбречните камъни, тези в жлъчката не се „разбиват“ рутинно с лекарства. Подобни опити често са опасни, защото могат да предизвикат миграция на камъка и запушване на жлъчните пътища. В практиката не се прилагат техники за отстраняване само на жлъчните камъни от мехура и неговото съхраняване, тъй като такива методи не премахват причината за образуването им и камъните често рецидивират.
В такива случаи прилагаме Ендоскопска ретроградна (ЕРХПГ), което е високоспециализиран ендоскопски метод, който се извършва през устата, без никакви външни разрези. Чрез него достигаме директно до жлъчните пътища и отстраняваме камъните „безкръвно“. При по-големи или сложни конкременти използваме последно поколение лазерна или електрохидравлична литотрипсия под директен визуален контрол. Тази минимално инвазивна технология ни позволява да разбием и премахнем дори масивни камъни, които доскоро изискваха тежка класическа операция. Така спестяваме на пациента хирургичната намеса и му осигуряваме изключително бързо възстановяване.
-Кога се налага операция и какви са рисковете при отлагане?
Съгласно последните консенсуси на Европейската асоциация за изследване на черния дроб (EASL - European Association for the Study of the Liver) и водещите европейски хирургични дружества (EAES - European Association for Endoscopic Surgery), подходът е строго индивидуализиран: ние лекуваме пациента, а не просто ехографската снимка. Операцията е задължителна веднага щом камъните станат „симптомни“ – т.е. предизвикат дори един епизод на типична жлъчна колика.
При асимптомните пациенти с т.нар. „тихи“ камъни обикновено се заема изчаквателна позиция, но има критични изключения, при които се препоръчва профилактична холецистектомия поради висок онкологичен риск. Това са случаите с големи конкременти над 3 см, калциран („порцеланов“) мехур, както и наличието на полипи над 10 мм.
Отлагането при наличие на симптоми е опасно, защото води до спешни състояния като остър холецистит или животозастрашаващ билиопанкреатит. Трябва да се подчертае, че дългогодишното механично дразнене от камъните и хроничното възпаление са основните доказани фактори за развитие на карцином на жлъчния мехур. Навременното лапароскопско лечение в планов порядък остава в пъти по-безопасно и ефективно от интервенциите по витални показания.“
-Има ли връзка между теглото, рязкото отслабване и образуването на камъни?
Връзката е директна. Наднорменото тегло повишава холестерола в жлъчката, но рязкото гладуване (строги диети или бариатрична хирургия) е не по-малко опасно. При липса на храна мехурът не се съкращава, жлъчката застоява, сгъстява се и се превръща в „кал“ (слъдж), от която бързо се оформят камъни. Балансираното хранене и постепенното отслабване са най-добрата превенция.
Весели Великденски празници от "Софиямед"! Бъдете здрави!...