Пазарът предлага огромно разнообразие, но изборът зависи от възрастта, здравословното състояние и целите на пациента
Капитал Здраве
май 2026
Протеините (белтъците) са сложни биологични макромолекули и основен структурен компонент на всяка жива клетка. Те заедно с въглехидратите и мазнините са съединения, извличани чрез метаболизма на храната, и са задължителни компоненти за изграждането на всички органични структури и носители на химична енергия.
„Ако въглехидратите и мазнините са основното „гориво“, то протеините са „хардуерът“ на тялото“, казва гастроентерологът д-р Иван Тишков. Пояснява как белтъците са съставени от аминокиселини, свързани чрез пептидни връзки, които се комбинират по различен начин, за да създадат хиляди различни видове протеини. От 20-те основни аминокиселини девет са есенциални (незаменими)—тялото не може да ги произвежда и трябва да се набавят от храната.
Основната им функция е структурна, но те имат и критично значение като биокатализатори (ензими), транспортни агенти (хемоглобин, трансферин), хормонални регулатори (инсулин) и за изграждането на имунната система (антитела).
„При състояние на продължително гладуване те изпълняват и енергийна функция, като 1 грам белтък освобождава 4 ккал енергия“, дава пример д-р Тишков.
„Протеините са фундаментални за човешкия организъм—те не са само „градивен материал“, а активни участници в почти всички метаболитни процеси. От тях са изградени ензимите, които действат като катализатори в биохимичните реакции, хормони като инсулин и тиреоидни хормони, участват в транспорта на веществата като транспортни молекули и антитела, участват в действието на имунната система, освен това белтъците са основен градивен материал за организма, като съставляват мускулите, костите и участват в изграждането на всички органи и системи“, обяснява ендокринологът д-р Мария Калинкова. И подчертава ключовата роля на протеините в поддържането на мускулната маса, което е пряко свързано с енергоразхода. Те имат и най-висок термичен ефект от всички макронутриенти, което означава, че организмът изразходва повече енергия за тяхното разграждане.
„Това ги прави особено важни при контрол на теглото и метаболитни заболявания като инсулинова резистентност и затлъстяване“, казва тя.
Кога трябва се приемат протеинови добавки
И двамата лекари подчертават, че добавките не заместват балансираното хранене, а го допълват при конкретна необходимост.
Д-р Тишков обяснява, че те не са „магическо хапче“, а удобен инструмент за набавяне на необходимите количества протеини. Ценни са при активни спортисти, чиито нужди трудно се покриват само с твърда храна без риск от стомашен дискомфорт, подпомагат постигането на подобри спортни постижения и ускоряват възстановяването след тренировка. При диети за отслабване те позволяват прием на чист протеин при минимални калории. Могат да се използват при вегетарианство и веганство за набавянето на пълен аминокиселинен профил в нужните количества.
„От медицинска гледна точка добавките са ключови при възстановяване след операции или инфекции, когато тялото е в състояние на хиперметаболизъм. При заболявания, водещи до малнутриция или малдигестия, те се превръщат в основна терапевтична стратегия. Също така са „спасителен пояс“ при пациенти с хранителни непоносимости (лактозна, глутенова) или алергии към млечен протеин (казеин), яйца и др.“, обяснява гастроентерологът.
Д-р Калинкова подчертава, че протеиновите добавки са оправдани, когато нуждите на организма не могат да бъдат покрити адекватно чрез хранене. И тя посочва състояния като повишена физическа активност, при редукция на тегло и запазване на мускулната маса, при възстановяване след заболяване или операция, при възрастни с риск от саркопения, както и при хора с ограничен хранителен режим (например нисък апетит или специфични диети).
Има ли разлика между протеините в храната и в добавките
„На молекулярно ниво тялото вижда само аминокиселини. Въпреки това начинът, по който тези аминокиселини „пристигат“ в организма, има значение. Протеинът в храната никога не идва сам, а като „пакет“ от витамини, минерали, фибри и здравословни мазнини. Например в червеното месо има желязо и B12, а в рибата—Омега-3“, казва д-р Тишков. Според него добавките печелят по скорост на усвояване (често в рамките на 30 – 60 минути), което ги прави идеални след тренировка, но губят по отношение на засищането—течните калории се разпознават по-трудно от центъра за глад в мозъка, докато протеинът от храната засища за часове.
„Биологично погледнато, независимо дали е от храна или добавка, протеинът е протеин — той се разгражда до аминокиселини независимо от източника. Разликата идва от контекста. Хранителните източници осигуряват комплекс от нутриенти — витамини, минерали, мазнини, фибри—които работят синергично. Протеиновите добавки, от друга страна, са изолирани и концентрирани форми, които позволяват бърз и удобен прием, често с по-висока усвояемост. Или казано по-просто, храната е основата, добавките са допълнение“, казва д-р Калинкова.
Добавките са ключови при възстановяване след операции или инфекции, когато тялото е в състояние на хиперметаболизъм.
Как да разберем дали е необходим допълнителен прием на протеин
„Най-точната преценка се прави чрез оценка на хранителния прием, телесния състав и клиничния контекст. Физическите сигнали могат да бъдат например трудности при запазване или изграждане на мускулна маса, оплаквания от честа умора и забавено възстановяване, усещане за повишен глад и липса на ситост, както и ако забелязваме нисък протеинов прием в ежедневното меню“, обяснява д-р Калинкова. Тя допълва, че в клиничната практика често използван ориентир е около 0.8–1.2 г/кг телесно тегло за общата популация според последните препоръки от 2025 г., но при определени състояния нуждите могат да достигнат 1.2–1.6 г/кг или повече.
„В метаболизма е критично поддържането на азотен баланс (съотношението между белтъчния прием и екскрецията). При възрастния организъм трябва да има равновесие, а при растеж или възстановяване—положителен баланс“, обяснява д-р Тишков. Ориентировъчните нужди варират според активността.
Например при заседнал начин на живот—0.8 г – 1.0 г на кг тегло, при умере на активност—1.2 г – 1.5 г на кг тегло, при интензивен спорт—1.6 г – 2.2 г на кг тегло.
Гастроентерологът препоръчва около 20 – 30% от дневните калории да идват от белтъчини.
Как да изберем протеинова добавка
„Когато избираме протеин като хранителна добавка, трябва да съблюдаваме за състав и чистота, тоест да съдържат минимално количество добавки, захари и изкуствени подсладители“, съветва д-р Калинкова. По думите ѝ има различни видове протеин според целите и поносимостта—суроватъчен, казеин, растителен, но и според аминокиселинния профил (наличие на всички незаменими аминокиселини). Изключително важна е и индивидуалната поносимост, особено при лактозна непоносимост или гастроинтестинални оплаквания. Д-р Калинкова подчертава, че трябва да се избират сертифицирани продукти с ясен произход.
„Пазарът предлага огромно разнообразие, но изборът трябва да е съобразен с целите и здравето“, съветва и д-р Тишков. Той отбелязва, че суроватъчният протеин (Whey) е най-популярният избор с изключително бързо усвояване и висока биологична стойност. Той е богат на верижно разклонени аминокиселини (BCAA), които играят ключова роля в синтеза на мускулна тъкан. Казеин е бавно разградим протеин (6 – 8 часа), подходящ за прием преди сън или за дълготрайно засищане. Яйчният протеин има висока биологична стойност, подходящ е при млечни алергии. Растителните протеини (грахов, оризов или соев) са алтернатива за вегани и хора с чувствителна храносмилателна система.
Грешките при прием на добавки
И двамата лекари посочват, че най-често потребителите избират нискокачествени продукти с много пълнители и изкуствени подсладители. Друга грешка е заместването на цели хранения с шейкове, което лишава тялото от фибри и микронутриенти.
„Важно е да се знае, че тялото има лимит на усвояване на една порция (около 20 – 40 г) и излишъкът просто се изгаря за енергия или в определени случаи може да доведе до натрупване на мазнини“, подчертава д-р Тишков.
„Най-често срещаните грешки при прием на протеин са, че се приема без реална необходимост, много често се използва като заместител на основни хранения с протеинови шейкове, което крие риск от претоварване на отделителната система“, наблюдава д-р Калинкова. Тя допълва, че хората често се заблуждават, че прекомерният прием ще доведе до по-бързи резултати, и избират продукти с ниско качество или високо съдържание на добавки с цел по-добър ефект, което не е правилно. Много често приемът на протеин е с високо съдържание на захари и се повишава общият калориен прием, което при хора с инсулинова резистентност и затлъстяване не е показано.
„Важно е да се разбере, че протеинът сам по себе си не води до отслабване или мускулен растеж без адекватен режим“, подчертава ендокринологът.
Рисковете при прекомерна употреба
„Прехранването с белтъци претоварва организма с крайни продукти на азотния метаболизъм. Това може да натовари черния дроб (при обезвреждането на амонячните съединения) или бъбреците (при филтрацията на уреята, която е краен отпаден продукт). Прекомерният прием на добавки може да доведе и до храносмилателни проблеми като подуване и запек“, обяснява д-р Тишков.
„При здрави хора умерено повишеният прием на протеин обикновено е безопасен. Проблеми могат да възникнат при продължителен и значително завишен прием, особено при хора с бъбречни заболявания, както и при недостатъчен прием на течности или небалансирана диета с нисък прием на фибри“, казва д-р Калинкова. Тя отбелязва, че възможните ефекти включват натоварване на бъбреците, гастроинтестинален дискомфорт и метаболитен дисбаланс. Двамата медицински специалисти са категорични, че балансът и индивидуализираният подход са задължителни при прием на добавки. Количеството протеин трябва да бъде съобразено с възрастта, здравословното състояние и целите на пациента. Именно затова е важна консултацията с лекар преди започване на прием на добавки.
Д-р Иван Тишков завършва медицина в Медицинския университет - Варна. Придобива специалност „Гастроентерология“ в Медицинския университет - София. Работил е близо 10 години в отделение по интервенционална гастроентерология в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда“, а от февруари 2024 г. досега е началник-отделение по инвазивна гастроентерология в УМБАЛ „Софиямед“
Д-р Мария Калинкова е специалист по ендокринология и болести на обмяната в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда“ – София, с над 10 години медицински опит. Завършила е Медицинския университет – София. Научните ù интереси са свързани със затлъстяването, диабетологията, заболявания на щитовидна жлеза и репродуктивните нарушения
Д-р Иван Христов, началник Спешно отделение „Софиямед“:Сърце...