- В отделението ни работят специалисти с богат и профилиран опит в кардиоанестезията, казва началникът на Интензивен кардиохирургичен сектор в УМБАЛ „Софиямед"
- Семейството има съществен принос за успешния изход от лечебния процес
-Д-р Бонев, вие сте анестезиолог и кардиореаниматор. Оглявявате сектора по интензивното лечение в новоразкритото Отделение по кардиохирургия на болница „Софиямед“. Обикновено с какви въпроси и страхове посрещате пациентите ви?
Страхът е най-естествено човешко чувство и нашите пациенти не правят изключение. Почти всички са притеснени и уплашени веднъж от факта, че имат сериозно заболяване, което нарушава качеството им на живот, а може да бъде и животозастрашаващо и второ, че това налага оперативно лечение. Обикновено първите въпроси са дали може да се избегне операцията и да се лекуват с медикаменти и други неоперативни методи, дали ще могат да работят и да продължат да водят начина на живот с който са свикнали. Чест въпрос е и дали ще се събудят от „упойката“, дали ще ги боли. При съвременните методи за диагностика и интервенционално лечение на сърдечно-съдовите заболявания все по-рядко се стига до оперативно лечение, но има строго регламентирани международни медицински стандарти, които дават указания кога трябва да се предприеме оперативно лечение и следвайки ги, често разочароваме пациентите си, че няма как да се избегне операцията. Относно изхода на операцията и качеството на живот основно значение има навременното диагностициране и своевременно извършване на операцията. Често пациентите ни идват в напреднал стадий на заболяването си, с прояви на напреднала сърдечна недостатъчност,
което усложнява тяхното лечение, операция и удължава престоя им в болница и времето за възстановяване.
-Има ли специфични или по-различни упойки, които се прилагат при кардиохирургични операции?
При кардиохирургични операции се използва обща анестезия, което означава че
нашите пациенти са приспани, не изпитват болка или други неприятни усещания за
времето на операцията, както и в първите часове след приключване на
операцията. Това, което прави уникална анестезията в кардиохирургията е, че за
определен период от време се използва апарат за екстракорпорално
кръвообращение известен също и като машина сърце-бял дроб. За да се извърши
операцията в повечето случаи се налага използването й, и това изисква специални
познания и опит от страна на анестезиолога да води адекватно и безопасно за
пациента анестезията. Трябва да се познават в детайли промените, които
настъпват във всички органи и системи на човешкото тяло при използването на този
апарат.
-Изисква ли това и анестезиолозите да имат по-специфична подготовка?
Да, това изисква наистина специфична подготовка и опит от страна на анестезиолога
работещ в кардиохирургия. Изисква се обучение и практически опит за специфично
мониториране и интерпретация на хемодинамични параметри даващи информация за
състоянието на сърдечно-съдовата система, както и познаване на промените, които
настъпват в сърцето при различните заболявания-клапни сърдечни пороци, исхемична
болест на сърцето или заболявания на големите съдове в човешкото тяло. Много често се
сблъскваме с комбинация от тези заболявания, например исхемична болест и структурни
промени на митрална или аортна клапи, което освен, че усложнява самата операция така
е и предизвикателство пред анестезиолога относно воденето на анестезията, избора на
медикаменти и поддържането на адекватна хемодинамика по време на операцията и в
следоперативния период.
-Има ли някакви по-особени странични реакции при тези видове упойка или по-скоро те са стандартни като при всяка друга операция?
Както споменах в кардиохирургия се работи основно с обща анестезия и медикаментите,
които се използват за нея не се различават съществено от тези които се използват за
упойка в другите хирургии. Съответно и страничните реакции не се различават, а те са
гадене, по- рядко повръщане, сънливост, кашлица. Често пациентите нямат спомен от
последните минути или час преди влизане в операционна, което е следствие на
медикаменти, които се дават с цел пациента да е спокоен и да не се притеснява от
предстоящата операция. Това донякъде е и търсен ефект от нас, тъй като това не са
приятни изживявания за пациентите.
-Какъв е периода на възстановяване след тях?
Колко ще продължи периода на възстановяване зависи основно от тежестта на
сърдечното заболяване, степента на декомпенсация, ако има такава, придружаващите
заболявания, възрастта на пациента. Около 70% от пациентите са в шестата и седмата
декада от живота си и често са със захарен диабет и други ендокринологични заболявания,
съпътстващи белодробни и бъбречни проблеми. Това може да забави периода на
възстановяване, да наложи използването на различни методики за подпомагане на
сърдечната дейност, на дишането и на функцията на бъбреците. За щастие до такива
нужди се стига рядко, така че средното време от операцията до изписването на пациента е
около пет, шест дни. Активно се работи още от първия следоперативен ден по
рехабилитацията на пациентите, тяхното вертикализиране и раздвижване. Много важен
момент е връзката между пациента и неговите близки да не се нарушава, всеки един
пациент да види близките си в първия възможен момент след операцията, да знае че се
интересуват от него и да е спокоен за тях. Вярвам, че семейството и приятелския кръг на
пациентите са със съществен принос за успешния изход от целия лечебен процес.
-Има ли някакъв стандартен период на пролежаване на пациенти в т.нар. реанимация след извършена кардиохирургична операция и как протича той?
Пациентите се извеждат от операционна още под анестезия, приспани и на апаратна
вентилация, следва много интензивно мониториране на всички жизнени функции като
сърдечна дейност, дишане, функция на бъбреците, често мониториране на мозъчен
кръвоток. След като медицинския екип- реаниматор, хирург, кардиолог се убеди, че
пациентът е стабилен се пристъпва към събуждане и преминаване към самостоятелно
дишане. Това най-често се случва между втори и четвърти час след извеждане от
операционна зала. Най-често престоят в реанимация е между един и три дни, като през този период се извършва интензивно наблюдение на жизнените функции, пациентите се
захранват и раздвижват.
-На първо място винаги стои опитността на специалистите, но каква е ролята на
апаратурата в работата Ви?
По принцип в интензивните отделения е най-голямата концентрация на медицинска
апаратура и техника и това изисква от работещите в тези отделения познаване на всеки
един апарат. Кардиохирургията e една от най-високотехнологичните специалности и
рутинно използва апарати за механично подпомагане на работата на сърцето като
интрааортен балонен контрапулсатор и такива, които за дълъг период от време могат да
поемат функцията на сърцето и белите дробове като ЕКМО ( екстракорпорална мембранна
оксигенация) и се стигне до устройства, които се имплантират в тялото и поемат сърдечната функция за дълъг период докато сърдечният мускул се възстанови или се стигне до сърдечна трансплантация. Има различни методики за измерване минутния сърдечен обем, инвазивни и неивазивни, което е строго специфично и се работи предимно от анестезиолози-реаниматори профилирани в областта на кардиореанимацията и
кардиоанестезията. От години интраоперативната ехографска оценка в световен мащаб се
извършва от анестезиолози, профилирани в кардиоанестезията и радостното е, че в нашата
страна все повече колеги се развиват в тази насока.
Визитка:
Завършва медицина в МУ- Варна през 1995 г. Работи в ЦСМП гр. Шумен до 1998г. Придобита специалност Анестезиология и интензивно лечение МУ- София през 2008 г.
От 1998г. до края на 2023 г. работи последователно като анестезиолог-реаниматор в кардиохирургиите на университетските болници „Света Екатерина-София, Света Марина-Варна, Аджъбадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център-София, като от 2015 г. е завеждащ ОАИЛ на последната.
Оглавява сектора по Интензивно лечение на Отделението по кардиохирургия на УМБАЛ "Софиямед" от декември 2023г.
Клинични му интереси са в областта на анестезията и интензивното лечение в кадиохирургия, съдовата хирургия, гръдната хирургия, бъбречно заместителна терапия при остра бъбречна недостатъчност, хемодинамичен мониторинг.
Има проведени специализации по анестезия и интензивно лечение при чернодробни и бъбречни трансплантации в Университетска болница в Хановер- Германия, както и анестезия при кардиохирургични операции в Университетска болница гр. Аусбург- Германия
Сертифициран преподавател е от Университета Аджъбадем – Истанбул за обучение по Basic Life Support и Advanced Life Support при деца и възрастни.
Честит Световен ден на здравето и професионален празник на с...
Д-р Ивилин Тодоров, д.м., УМБАЛ :Софиямед“: Кардиохирургията...