Д-р Надежда Римпова, началник Детско отделение на УМБАЛ „Софиямед“: Усложненията от ковид инфекцията при децата са редки
петък 05 февруари 2021

Балансирано хранене, чести разходки и спорт на открито за добър имунитет на детето

в.24 часа

5.2.2021

Пандемията доведе до промяна в заболеваемостта при децата

Д-р Надежда Римпова завършва образованието си в Медицински университет - София през 2012 г. От 2015 г. до 2019 г. е асистент в Катедрата по педиатрия и Клиниката по пулмология и интензивно лечение на СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“.

През 2017 г. придобива специалност по детски болести и е докторант към МУ по тема в областта на некласически функции на витамин D - статус на витамин D при деца с остра пневмония и здрави контроли. Част е и от екипа на Първа детска консултативна клиника.

Участва в редица форуми и научни срещи с българско и международно участие в областта на общата и спешната педиатрия. Има завършени курсове по интензивна терапия и практически курс по педиатрия във Варшава, Полша. Членува в Българския лекарски съюз и Българското национално сдружение по детска ендокринология.

Част е от екипа на Детско отделение на УМБАЛ "Софиямед" от м.февруари 2020, a от м. октомври 2020 г. е началник на отделението.

-Д-р Римпова, как се отразява пандемията на детското здраве? Какви са последствията от дългата изолация при децата - досега те учеха дистанционно, част от малките тръгваха на ясла и детска градина едва през януари, предстои и учениците до 12клас да се завърнат в училище?

В последните месеци, като резултат от пандемията наблюдаваме засилване на тревожността, както при родителите, така и при децата.

За съжаление последиците могат да бъдат дългосрочни. Излагането на екранни устройства във връзка не само с дистанционното обучение, но и поради дългото заседяване на децата у дома, има неблагоприятни ефекти върху целия организъм на детето. Ефектите върху нервната система се изразява в повишаване нивото на тревожност, аргесия, пренапрегнатост, лош сън. Не редки са случаите на възпаление на външния ушен канал, поради използване на слушалки. Някои от децата ще получат трайни увреждания на зрението. Други – нарушаване на стойката, гръбначни изкривявания, които също могат да  тежат по-нататък в живота на детето. Друга голяма и важна тема са нарушаването на хранителните навици и диетата, а това довежда до склонност към затлъстяване, намален чревен мотилитет, което е предпоставка за запек. Могат да се посочат и множество други проблеми.

- Промени ли се начинът по който децата боледуват по време на пандемия? Кои са най-честите заболявания, които лекувате в момента в Детско отделение на УМБАЛ „Софиямед“?

Характерните за зимния сезон детски инфекции като хрема и настинка, заболявания на дихателната система като бронхит, бронхиолит и пневмония се наблюдават много по-рядко от обичайното. Това е така, защото противоепидемичните мерки ограничиха физическите контакти при децата, а това доведе до спад в сезонната заболяемост. Също така, по-често от обичайното виждаме обостряне на хроничните заболявания, както и някои техни усложнения, които налагат бързата ни намеса. Засега не виждаме проявите на грипната инфекция, която миналата година по същото време набираше сила. В този смисъл, бихме могли да кажем, че се забелязва промяна в структурата на заболеваемостта при децата по време на пандемия.

Все по-често за болнично лечение приемаме една особена група деца със сходни симптоми от страна на храносмилателната система, като повръщане, диария, силна коремна болка. Тези деца имат намален апетит, особен изглед на езика или т.нар. „ягодов език“ и други симптоми, показващи загуба на течности. Често имат отклонения в сърдечната дейност. При тях доказваме безсимптомно протекла коронавирусна инфекция.

-Вярно ли е, че децата са основни разпространители на коронавирусната инфекция?

Много често при децата инфекцията има безсимптомно протичане или има само някои леки симптоми, които наподобяват други чести детски инфекции – температура, лека или много висока, хрема или запушен нос, зачервено гърло. Други чести симптоми могат да бъдат повръщане, диария, коремна болка. По-големите се оплакват от болки по мускулите, главоболие, безапетитие, променен вкус или загуба на обоняние. Безспорно децата могат да разпространяват инфекцията. Колкото до това, дали са нейни основни преносители – вероятно ще се окаже, че сме ги „набедили“ повече, отколкото е нужно. Натрупват се все повече данни от проучвания, които показват, че ролята на децата в разпространението на коронавируса не е водеща, както при грипния вирус, например. Те заразяват своите близки в много по-малка степен, отколкото възрастните.

-Колко често се появяват усложнения при тях след прекарването й?

Тъй като това е заболяване, което засяга съдовете, на по-късен етап от инфекцията могат да се наблюдават прояви на съдови заболявания – например т.нар. Кавазаки-подобни синдроми. Те се проявяват с температура, обриви, повишени лабораторни показатели на възпалението. Все по-дискутираното усложнение Мултисистемен инфламаторен синдром е опасно усложнение. Честотата му не е известна, но повечето източници съобщават за не повече от 2/100 000 деца.  При него се засягат много органи и системи и състоянието на детето е тежко.  За щастие това усложнение е изключително рядко.

При съмнение от страна на родителя детето трябва да бъде прегледано от специалист.

-Какви са Вашите съвети към родителите, как да предпазят децата от ковид, както и от останалите инфекции, типични за зимния сезон?

Честото миене на ръцете и избягването на близък контакт с болни с остри симптоми  са двете основни предпазни мерки, които е необходимо да спазваме, за да се предпазим от инфекции, вкл. коронавирус. Тъй като протичането на инфекцията има индивидуални особености, ние няма как да предскажем начинът й на протичане. Затова не препоръчваме профилактичен прием на каквито и да било медикаменти за предпазване от заболяване. Пълноценното хранене е достатъчно. Деца, които боледуват по-често може допълнително да приемат витамини и минерали. Липсата на разходки навън е предпоставка за развитие на дефицит на витамин D. Той е важен, както за костното здраве, така и за развитие на добър имунитет. Всички референтни здравни организации препоръчват допълнителен прием на витамин D при децата и то не само по време на пандемия. Много трудно е поддържането на спортни навици по време на изолация. И все пак в днешно време има много варианти за домашни фитнес уреди и е добре децата да бъдат насърчавани да ги използват. Нека родителите водят децата на разходка на свеж въздух, по възможност в планината. Комбинацията от балансирано и разнообразно хранене, чести разходки и спорт на открито и през зимния сезон са сред най-важните фактори за изграждането на добър имунитет при децата.