На 16 октомври се отбелязва Световният ден на гръбначния стълб. Това е най-голямата инициатива за обществено здраве в света, посветена на повишаване на осведомеността за здравето и благосъстоянието на гръбначния стълб.
в. „24 часа“
18.10.2025г.
Приблизително 1 милиард души по света изпитват болка в гръбначния стълб и тя остава водещата причина за увреждане във всички възрасти. Справянето с това глобално здравно предизвикателство изисква ефективно управление, превенция и образование.
Световният ден на гръбначния стълб обединява здравни специалисти, организации и общности, които се застъпват за по-добра грижа за гръбначния стълб и по-здравословен начин на живот. Всяка година те избират тема, за да стимулират осведомеността и действията. За 2025 г. темата е „Инвестирайте във вашия гръбначен стълб" и подчертава важността на проактивното управление на здравето на гръбначния стълб.
За гръбнака и неговите заболявания говори неврохирургът от Германия д-р Петър Маджуров, който заедно с екипа си консултира и оперира пациенти с гръбначни заболявания в УМБАЛ „Софиямед".
- Д-р Маджуров, каква е разликата между дископатия, дискова херния и изобщо кога болката в кръста е диагноза?
- Болката в кръста е общ синдром, който се дължи на дегенеративни изменения в долната част на гръбнака. Дископатията е състояние на намалено водно съдържание на диска, при което се получава снижаване на височината му и образуване на ръбове и остеофити. Това са дегенеративни изменения, тоест такива, които са типични при пациенти в напреднала възраст, и може да доведат до остеофитоза. Това е състояние, по-познато сред хората като шипове.
Дисковата херния е част от заболяванията на лумбалния гръбнак. За такава можем да говорим само тогава, когато пръстенът на диска е скъсан и съдържание от диска излиза в спиналния канал и натиска дадено нервно коренче. Това състояние е известно сред хората като ишиас. Тези болки са едностранни и в зависимост от това в кой сегмент/ниво от гръбнака се намира дисковата херния, имат съответната клинична картина. Характерно е, че при образуване на лумбална дискова херния се увеличават болките в крака по хода на засегнатия нерв.
- Безспорно неправилната поза, вдигането на тежки предмети и наднорменото тегло увреждат гръбначния стълб. Винаги ли обаче болките в кръста, които често срещаме като Low back pain, означават, че имаме дискова херния?
- Напротив. Понятието Low back pain на практика изключва дискова херния. Low back pain, или ниската кръстова болка, е израз на дегенеративните промени в лумбалния сегмент и по-скоро би могло да се свързва с понятието „дископатия". Дисковата херния има съвсем друга симптоматика. Тя се предизвиква от притискане на съответното нервно коренче и най-вече, както казах, се изразява в болки и неврологично-отпадна симптоматика в крака.
- А какво представлява Фасет синдромът, защо той е толкова често срещан и се смята от пациентите, че може да е дискова херния?
- Фасетният синдром е израз на дегенеративните промени на гръбначния стълб поради спадането на височината на дисковете от различни дегенеративни промени и намаляване на водното съдържание. При това натоварват малките ставички, които свързват всеки два прешлена. При дълго хронично протичане на заболяването това води до хипертрофия или тяхното подуване. Тогава се появява болка само в кръста, която по изключение може да се усеща и по предната страна на бедрата. В тези случаи говорим за Фасетен синдром.
- Как се лекува той и винаги ли трябва да се оперира?
- Фасетният синдром се лекува първоначално с така наречената медикаментозна тест инфилтрация под обективен контрол - най-вече компютърно-томографски. При нея се инжектират локален анестетик и кортизон във всяка една от долните шест ставички на гръбначния стълб. Това води до облекчение на болковата симптоматика за различен период от време.
Ако този период е недостатъчен и болките се възобновяват кратко време след терапията, може да се предприеме окончателна денервация. Било то с повишена температура (термоденервация) или със студ (криоденервация), каквато ние прилагаме в УМБАЛ „Софиямед". Трябва да се има предвид, че тази манипулация не е еднократна и в зависимост от състоянието на пациента може да се прилага между една и три години.
- При наличие на нелекуваната дискова херния например може да се стигне до пареза. Какви са първите стъпки, които трябва да предприеме болният, за да предпази гръбнака от по-сериозни увреждания и да не получи усложнения, вече налагащи спешна операция?
- При изразена дискова херния с неврологична отпадна симптоматика като пареза задължително трябва да се направи консултация с неврохирург. Това се прави най-вече заради отпадната моторна симптоматика, която представлява намаляване на силата в съответните мускулни групи. Този тип симптоми поставят сериозно въпроса за оперативно лечение
В зависимост от конкретния случай и състоянието на пациента прозорецът за успешно оперативно лечение с обратно развитие на неврологична симптоматика е от 0 до 14 дни.
При състояния, в които неврологичната симптоматика е много силно изразена със засягане на тазовите резервоари (с други думи казано, състояния, при които пациентът се изпуска), по данни на Световната здравна организация прозорецът за оперативна намеса е 48 часа. Аз лично съм на мнение, че при такава симптоматика трябва да се действа оперативно веднага.
При настъпване на тежка неврологична симптоматика, причинена от дискова херния, смятам, че всички възможни опити за самолечение и притъпяване на симптомите с нестероидни препарати, кортизон или аналгетици са противопоказни, тъй като се губи ценно време, което намалява успеха на оперативното лечение с течение на времето.
- Често по-възрастните пациенти не предприемат по-сериозни мерки като операция при наличието на дискова херния и симптомите й заради страх. Какви могат да бъдат последиците от нелекуването й?
- При по-възрастните хора превалира клиничната картина на дегенеративни изменения на гръбначния стълб, свързани най-вече със симптома на спиналната стеноза - намаляване на отсечката, в която пациентът може да ходи без болка. За разлика от тази симптоматика, при дисковата херния болката е остра, настъпва веднага и би следвало да се лекува консервативно. Докато изгледите за успех на консервативната терапия при спиналната стеноза и дегенеративните промени са значително по-малки.
- Кога се стига до окончателно и неотложно решение за операция? Когато са изчерпани всички останали възможности ли като физиотерапия, рехабилитация, медикаменти?
- До окончателно и неотложно решение за операция се стига при наличие на неврологична симптоматика, при резистентност на оплакванията при минимум едноседмична консервативна терапия, която включва физиотерапия, рехабилитация и медикаментозна терапия.
- Напоследът е модерно да се говори за хиропрактики, които преди се извършваха от чакръкчии. Методиките на тези специалисти оправдават ли ползите за пациентите? Може ли с тях да се отложи операцията, или напротив - да се предизвика намесата на хирург след подобна алтернативна терапия?
- Хиропрактиката е част от физиотерапевтичното лечение, но трябва да се провежда от високоспециализирани лекари и/или физиотерапевти, тъй като опасността от влошаване на неврологичното състояние - особено в областта на шийния сегмент, е доста голяма.
При пациенти с така наречения илиосакрален синдром - състояние, при което има болка и/или дисфункция на илиосакралната става в основата на гръбначния стълб с тазовата кост, отговаряща за поемане и разпределяне на тежестта между горната част на тялото и краката, хиропрактиката е неизменна част от консервативната терапия. Прави се преди или след инфилтрация на медикамент в илиосакралната става за намаляване на болковия синдром.
Успехът на хиропрактичното лечение обаче е под въпрос и зависи от индивидуалните умения на терапевта, както и от общото състояние на пациента. При успешна такава терапия, разбира се, че препоръчваме отлагане на оперативно лечение, при условие че не съществува неврологичен дефицит. Но с методите на хиропрактиката може да се постигне намаляване на болката при пациента.
***
Д-р Петър Маджуров завършва през 1985 г. Висшия медицински институт в Пловдив. През 1993 г. става асистент по неврохирургия във ВМИ - Пловдив. Полага изпит за придобиване на специалност по неврохирургия през декември 1994 г. в Медицинската академия в София.
През 1994-1996 г. специализира неврохирургично лечение на епилепсията и е асистент по неврохирургия в Клиниката по неврохирургия на Медицинския факултет Charite в Хумболтовия университет в Берлин под ръководството на проф. д-р В. Р. Ланкш.
В края на 1996 г. полага изпит за специалност пред Лекарската камара в Долна Саксония и става асистент в Клиниката по неврохирургия на държавната болница в Брауншвайг при проф. д-р В. П. Золман. От края на 90-те години до средата на 2007 г. работи там като неврохирург, завеждащ на Отделението по неврохирургия и главен отговорник за персоналната политика на клиниката.
Носител е на Master Certificate на Германското дружество по гръбначна хирургия.
През 2006 г. придобива титлата „доктор на медицинските науки".
До октомври 2024 г. е директор на Клиниката по неврохирургия към Военната болница в Берлин. Полковник е от германската армия. Участвал е в 3 мисии на NATO - ISAF в Афганистан. Носител е на Ордена на НАТО и на бронзовия Орден на германската армия.
***
Къде преглежда немският екип
Д-р Маджуров и колегите му от Германия ще преглеждат български пациенти до края на октомври и през ноември.
Час може да се запише на тел. 02 465 00 00 или онлайн през Superdoc.bg Прегледите се осъществяват в БЛОК 1 на УМБАЛ „Софиямед" на адрес: бул. „Г. М. Димитров" 16, само с предварително запазен час и са платени.
Повече за Центъра за съвременно неврохирургично лечение от германски екип в „Софиямед" вижте на сайта www.hospitalsofiamed.bg
Честит ден на Българския лекар! Поздравителен адрес от управ...